Ню Орлеанс е топ дестинацията на САЩ за 2016 г. Това стана ясно при откриването на IPW 2016 в града, което е най-голямото туристическо изложение в щатите. Погледите на туристите и туроператорите от цял свят тази година са насочени към Ню Орлеанс. Той е световна столица на джаз музиката. Това е най-големият град в щата Луизиана. Намира се на брега на рeка Мисисипи. Градът е известен със своето богато културно наследство (има силно френско, испанско и негърско влияние), с музиката и с кухнята. Провеждат се много фестивали и тържества, което води до засилен туристически интерес. Най-значимите събития са фестивалът „Марди Гра“, джазфестът и „Шугар Боул“.
Прозвищата на града отразяват различни черти от неговия облик: „Градът на полумесеца“ (заради формата му около р. Мисисипи); „Голямото спокойствие“; „Безгрижният град“ (заради отпуснатия и безгрижен начин на живот на много от жителите на града). Девизът на Ню Орлеанс е „Laissez les bons temps rouler“, или „Нека да продължават добрите времена“. Той стана особено актуален, когато сериозно пострада от урагана "Катрина" през 2005 г. Над 80% от града се оказаха под вода, домовете на 26 000 жители бяха разрушени, 1836 души загинаха, хиляди напуснаха родните места. Днес Ню Орлиънс е възстановен и отново в сезона на карнавалите посреща милиони туристи.
Основан е през 1718 г. от французи и играе важна роля в историята на Френска Луизиана и историята на САЩ. Носи името на Филип Орлеански, който е регент и владетел на Франция по времето, когато е основан градът. Споделя името на гр. Орлеан в Централна Франция. Градът е предаден на Испания след Парижкия договор от 1763 г. и остава под испанска власт до 1801 г., когато е върнат на Франция. Две години по-късно Наполеон продава Луизиана на САЩ. Тогава започва бурното развитие на града, свързано предимно с плантациите за захар и памук. В него се заселват много хаитянски бежанци (включително и свободни цветнокожи) след революцията от 1804 г., което увеличава дела на френскоговорещото население в Ню Орлианс. Като най-голям град в Юга през първата половина на 19 век има важна роля за развитието на търговията с роби в южните американски щати. Въпреки това в него живее и най-многобройната и най-заможната общност от свободни цветнокожи в САЩ, много от които са и добре образовани. През 1840 г. Ню Орлианс е втори по население град в САЩ. Въпреки че градът е с преобладаващо френскоговорещо население, след Гражданската война в САЩ обучението на френски език в града е забранено със закон.
Ню Орлеанс е световноизвестен с уникалното разнообразие от архитектурни стилове. Най-старата част на града (Френския квартал, Льо Вьо Каре“ (Le Vieux Carré)) отразява наследството от френския и испанския му период. Около две трети от сградите във Френския квартал датират отпреди 1830 г. За този квартал са характерни два стила: 
-    креолска къщичка (Creole cottage), разположена успоредно на уличното платно. Разпознава се по отворената веранда и остър покрив. Всяка стая има вход откъм улицата, а вътрешен коридор липсва. Предполага се, че този стил е повлиян от френската карибска архитектура. Къщата на мадам Джон на ул. „Дюмейн“ е типичен представител на този стил. Тя е една от малкото оцелели от първия френски период на града след пожарите в края на 18 век.
-    креолска градска къща (Creole townhouse) - къщите от този стил преобладават във Френския квартал. Характеризират се с арки над тротоара, балкони с парапети и орнаменти от ковано желязо.
В бедните квартали на града се срещат къщите от стил „шотгън“ (shotgun house, буквално „къща за стрелба“, по популярното обяснение, че куршум може да прелети през цялата къща, без да се забие в стена, но всъщност става дума за изопачен вариант на първоначалното название на някой африкански език). Те са тесни и продълговати, без коридор, като от една стая се влиза в следващата. Възникват към средата на 19 век в кварталите, обитавани от средната и работническата класа, защото са компактни. Разпространени са из всички южни щати. През 20 век в този тип къщи се съсредоточава предимно бедното негърско население.
Основни забележителности във Френския квартал са площад „Джаксън“ с катедралата „Свети Луи“, кафенето „Кафе Дю Монд“, алеята за разходки покрай Мисисипи с Аквариума на Америките. Някои от старите креолски къщи са отворени за посещения. В града се намира и девически манастир на урсулинките. Заради бурния нощен живот по улица „Бърбън“ (Bourbon Street) във Френския квартал, името ѝ се е превърнало в нарицателно. Улица „Бърбън“ е едно от малкото места в САЩ, където употребата на алкохол на обществени места не е забранена. Традиционният карнавал, наричан още „Марди Гра“, привлича много туристи от страната и чужбина. Извън центъра се намира големият парк със зоопарк „Одюбон“ (Audubon). В града има много музеи, галерии, джазклубове. 
Непременно посетете Градинския квартал (Garden District), където е характерната американската колониална архитектура в класически и викториански стил. От двете страни на авеню „Сейнт Чарлз“ (Saint Charles Avenue) са разположени множество вили на богати търговци, строени през средата на 19 век. Едва ли има друго място в САЩ, където духът на разточителството на колониалната епоха е толкова силно изразен. Тук днес имат къщи Бионсе и Джей Зи, както Брат Пит и Анджелина Джоли. Добра идея е да се разгледа с туристически автобус hop on hop off.
През пролетта градът вибрира в ритмите на световноизвестния карнавал Марди гра, или "Мазният четвъртък". Широките балкони с перила от ковано желязо по "Бърбън стрийт" са претъпкани от народ, а под краката му минава хилядното пъстро шествие, посветено на постите преди Великден. Резервации се правят месеци по-рано. По всяко време на годината в Ню Орлианс срещаш хора, които сякаш живеят в карнавал всеки ден. Яркоцветни розови, жълти, зелени нанизи от мъниста висят по фенери, кабели, огради на всяка крачка.
Коневръзните железни прътове с глава на кон, подредени като по конец по ръбовете на тротоарите още през ХIХ век са си там. Каретата с впрегнато муле още е традиционен транспорт, макар и предимно за туристи. Ако предпочитате разходка по вода - корабите по каналите на Мисисипи са винаги гостоприемни. В Ню Орлианс има и трамваи - това за САЩ си е атракция, а през ХIХ век като втория по население град в Юга той се слави с железопътните си артерии. 
Ню Орлианс е не просто световната столица на джаз и блус музиката, а и мястото, където тя е зачената. Джазфестивалът в Ню Орлиънс е сред най-големите в САЩ и в света. И никак не е случайно, че там е роден легендарният Луис Армстронг. Летището е кръстено на него, а в Ню Орлианс е и националният музей на джаза. На "Джаксън скуер" и в клубовете като "Къщата на блуса" можете да чуете и световни музикални величия, и прохождащи музиканти. Но в този град дори уличните банди звучат като звезди. The New Orleans Jazz & Heritage Festival е един от най-известните фестивали в страната. Веднъж годишно през пролетта, Ню Орлеанс оживява, за да се отпразнува любовта към джаза. Въпреки, че Марди Гра е най -добре познат на всички, джаз фестивалът е по-препоръчителен. Essence Festival в началото на юли тази година пък събра на сцената Марая Кери, Джей Ди и Да Брат. 
Вуду куклите, гадаенето с карти "Таро" и скелетите на всеки ъгъл също са традиционна гледка за Ню Орлианс. В града дори има специален вуду храм, наред с католическите и протестантските катедрали. Няма изненада, че авторката на романа "Интервю с вампир", чиято екранизация е в златния фонд на Холивуд - Ан Райс, е нюорлианка.
По течението на Мисисипи в близост до града се намират и няколко плантации, по известни от които са „Оук алей“, „Лаура“ и „Сейнт Джоузеф“. Непременно трябва да се видят. Запазени са в доста автентичен порядък. Почувствайте нежния бриз на южното гостоприемство на обиколката на плантациите, която ще ви отведе обратно към славата на Стария Юг! Изживейте една отминала епоха в една от най-красивите господарски къщи - Oak Alley Plantation на Юга, построена през 1839 г. Пред нея има дълга алея от 28 великолепни дъбови дървета, всяко на повече от 250 години. Интересни са мебелите, дизайна, посудата, огромните спални легла. Екскурзоводите са привлекателни и облечени в дрехи от миналото. Това е и най-сниманата плантация от филмовите къщи. Има я във филмите "Интервю с вампир", "Първични цветове", сериала „Сватбата на Бо и Хоуп“, "Дните на нашия живот". Господарите на къщата от миналото обаче измират, включително и децата, и нямат наследници днес. 
Плантацията на Лаура е също доста интересна. В нея може да се види ценоразпис на робите. За най-скъпия, господарите са платили 100 000 долара, което е много за онова време. Основното правило е било да бъде здрав и работлив. Жените с деца също са стрували скъпо заради израсването на поколението им, които остават роби на господарите. Тук дори са запазени робските бараки. Домашните помощници са имали привилегията да спят в господарската къща, но на земята. След падането на робството, господарите се връщат във Франция, от където е потеклото им. Днешните им наследници все още си живеят в Европа. Една история в Ню Орлеанс обаче е оставена за поколения напред!
Автор: Мирослав Иванов