Чуждестранните туристи не са 8,2 млн. души, както твърди МТ, а 5,12 млн. души, според НСИ. От друга страна приносът на туристическата индустрия за БВП на България не е 6,2 млрд. лв., а 10,5 млрд. лв. според данните на WTTC, съобщава epicenter.bg. Бранимир Ботев Директор на "Европейски институт за стратегии и анализи" и бивш зам.министър отговарящ за туризма при три правителства. В последната официална класация на World Travel and Tourism Council (WTTC) България е на 72-ро място сред държавите развиващи туристическа индустрия. Като се има предвид, че Европа продължава да е световен лидер по отношение на развитието на туризма, привличането на чуждестранни туристи и инвестиции, както и брой нощувки, мястото което България заема е меко казано незадоволително, да не кажа в дъното на таблицата на развиващите туризъм държави. Още по тревожна е прогнозата на WTTC за България. При темповете, с които се развива нашата туристическа индустрия, тя ще се смъкне на 82-ро място през 2026 г. според световната класация на WTTC. Това означава, че ние не само не развиваме пълноценно огромния потенциал, който страната ни има за туризъм, но вече губим дори инерцията, която имахме от десетилетия, в които туризмът ни вървеше нагоре. Само преди четири години през 2013 г. туризмът съставляваше 13,6% от БВП на България, а по последните данни на WTTC този дял е вече 12,1% от БВП*. И всичко това на фона на режисирани интервюта, манипулирани отчети вместо откровен и компетентен анализ, относно състоянието на българския туризъм и провеждане на правилната стратегия за неговото развитие. Липсата на държавна политика за туризма, крайно недостатъчния бюджет за маркетинг и реклама, кризата за кадри в туризма, липсата на специални градоустройствени решения за националните курорти и неяснотата около стопанисването на туристическите атракции публична-държавна собственост са само част от наболелите проблеми на бранша. Тяхното решаване не може да се замени с кухи фрази, розови очила и снимки с лица от Боливуд и Холивуд. Без да бъда изчерпателен ще маркирам няколко обобщени цифри и факти, които очертават тенденциите в българския туризъм. 1. Бодряшки отчет за страхотен ръст на българския туризъм през 2016 г.?! Отчетът и цифрите към него на министерство на туризма са неверни и манипулативни. Голям и лъскав, силно раздут балон! Чуждестранните туристи не са 8,2 млн. души, както твърди МТ, а 5,12 млн. души, според НСИ. От друга страна приносът на туристическата индустрия за БВП на България не е 6,2 млрд. лв., а 10,5 млрд. лв. според данните на WTTC. Дали става въпрос за огромен сив сектор, неотчитане на реалния брой нощувки или управленска некомпетентност, съчетано с желанието на бившата министърка да блесне пред началника си, оставям на читателите да преценят. 2. В отчета навсякъде се говори за ръста през 2016 г., но услужливо се премълчва спада от 2015 г. Ако отчетем цифрите и за двете години, откакто България има министерство на туризма, все с един министър начело, средният ръст за двете години управление на Ангелкова спада на 6,5%. За сравнение за същия период годишният ръст на туризма в Румъния се е увеличил с +17%, Словакия +16,2%, Черна гора +15,5%, Словения +11,4%, Сърбия +10,1%, Македония +9,5%, Гърция +8,6%, Хърватия +8,5% и т.н. Очевидно всички съседни страни с изключение на Турция (по обясними причини) имат по-висок среден ръст от България. Добре е да се има предвид това, за да се извеждат тенденции, а не услужливо да се показват данните само за България от една година и един сезон, защото ни отърват. 3. „Експортът“ на български туристи (outgoing-туризъм), вече изпреварва „вносът“ на чуждестранни туристи (incoming-туризъм) в България. Този процес се превръща в трайна тенденция. През 2016 г. сме посрещнали 5,12 млн. чуждестранни туристи, а българските граждани са реализирали 5,39 млн. пътувания в чужбина. И още една неблагоприятна тенденция в тази връзка. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс на България имат по-малък ръст, отколкото е ръстът на броя чуждестранни туристи. В същото време разходите на българските граждани за пътувания в чужбина нарастват осезаемо и темпът на нарастване на тези разходи изпреварва с 25%, темпът на похарчените от чужденци пари в България. 4. На базата на цифрите посочени в т.3, можем да обобщим, че увеличението на чуждестранните туристи посетили България няма същото измерение в похарчените от тях пари. Тези туристи харчат по-малко и често се ограничават до основните услуги, които са заплатили в туристическия пакет. Повече чужденци, но с по-малко пари и за по-кратко време идват в България, това е и причината за ширещия се повсеместно all-inclusive в храненето. Обратната тенденция, обаче вече е видна, българите все повече пътуват за почивка в чужбина и харчат все повече пари затова. 5. Чуждестранният турист оставя в България по-малко пари, отколкото е средната заплата в Сърбия. Ако стъпим на „официалните“ цифри в отчета на МТ, намерили място и във фейсбука на г-н Борисов, то един чужденец посетил България харчи за целия си престой 387 Евро, по-малко отколкото е средната заплата в Сърбия (401 евро). В този смисъл България остава най-евтината дестинация в региона. 6. Вече фатално се забавяме и дори спъваме диверсификацията в развитието на туристическата индустрия. Морският туризъм се развива по инерция, а точно тук имаме най-късия сезон спрямо съседните страни и конкуренцията е най-силна. В същото време не се използва огромния потенциал на България в планинския и зимен туризъм (едва 16,2% от общия туризъм в България) и това при положение, че 42% от територията на България от планини и полупланински терени (120 общини), за които туризмът може и би трябвало да се превърне в основен поминък. Куриозното е, че в тези общини, заради природно-климатичните условия, чистия въздух и храна средната продължителност на живота е по-висока отколкото в останалата част на България, но в същото време през последните 15 г. населението на планинските общини е намаляло с 250 000 души, най-вече от миграция подари липса на препитание. Многобройните законови и административни пречки, използвани умело от самопровъзгласили се еколози, допълнително усложняват развитието на туристическата индустрия в тези региони. България е на последно място по брой на ски зони и брой на лифтове сред развиващите зимен и планински туризъм страни в Европа и заема незавидното 39-то място в световната класация, въпреки природните си дадености. Огромен е потенциалът на България в културно-историческия туризъм, който е на 3-то място с 11,1% от видовете туризъм у нас. Този потенциал може да се развие при добре планирана и осъществена стратегия, но затова трябва да се постигне синергия с едновременното развитие на градския туризъм, конгресния туризъм, ивент туризма и т.н. и сериозна работа с нискотарифните авиокомпании и големите туроператори. Мегапотенциал има България в БСУ туризма (балнео, спа и уелнес) на основата на минерални води. България е на второ място по богатството им след Исландия, но този потенциал не се развива и БСУ-туризма заема едва 6,6% от туризма в България. Същевременно трябва да се отбележи, че БСУ-туризма е най-бързо развиващия се сектор в световния туризъм. През последните 6 години средногодишният темп на развитие на БСУ-туризма изпреварва 2,5 пъти, темпа на туризма като цяло. Съотношението на парите, които един турист оставя при различните видове туризъм е 1 Евро към 4,5 Евро към 6,5 Евро на морския спрямо зимния, спрямо БСУ-туризъма. 7. Повишаване ролята и отговорността на държавата в развитието на туристическата индустрия, основно в промотирането, маркетинга и рекламата. Нито един български курорт няма сили и средства да се промотира сам, това може да направи държавата. Добре е Ангелкова да обясни защо, когато беше министър на туризма бюджетът на министерство на туризма стана по-малък от бюджета на ресор „Туризъм“ в предишното министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Респективно и средствата, които се отделяха за реклама и маркетинг станаха още по-недостатъчни, тотално се неглижира ролята на Националния съвет по туризъм при тяхното планиране и изразходване, но за сметка на това служителите в министерството нараснаха от 34 на над 115. 8. Осезаемо намаляване на административната регулация и административния контрол върху туризма. След бурната административна и законотворческа дейност на бившата министърка на туризма, Закона за туризма нарасна на над 250 страници, а подзаконовите уредби регулиращи отрасъла станаха над 700 страници. Дали има сериозен човек от бранша, който да смогне да ги прочете, че и да ги прилага с всичките им точки и запетайки. Вярно е обратното, че законът и подзаконовите актове към него, са така написани, че създават сериозни условия за корупционни практики, при които всеки хотелиер, ресторантьор и инвеститор в туризма да може да бъде притискан по устав и рекетиран. Затова WTTC отрежда на България 177-мо място в световната класация за привличане на инвестиции в туризма. Само да припомня, че преди 2 години успешно „отказахме“ френските инвеститори Cluster Montagne от проекта „Дестинация Рила“, където те искаха да инвестират 800 млн. евро и им „помогнахме“ спешно да напуснат страната, а сега проектът ще се реализира в някоя съседна нам страна. Да припомня ли, продължаващата вече петнайсета година сага с втория лифт на Банско, нерешените проблеми на Пампорово и Боровец, тотално занемарената Витоша, чиято близост до Столицата, като планински курорт е уникална, не само за България, но и за цяла Европа. Ами над 60-те находища на минерална вода в София и околностите й прославили Сердика още по римско време? Сега най-много, някой пенсионер да си напълни тубите с минерална вода за пиене, защото най-близкия и балнео и спа-хотел е в Белчин! 9. За туризма трябва да се говори! Да се дебатира ясно, аргументирано и откровено с участието на държавата. Имам чувството, че туризмът като индустрия се развива благодарение на усилията и професионализма на хората от бранша, но не с помощта на Министерството на туризма, а въпреки него. Честно казано, всички очаквахме да видим задълбочен, публичен дебат за туризма, а не снимки от залата на Оскарите, в разгара на предизборната кампания. Надеждата ми е, че все пак политиците ще намерят време и възможност проведат дебат по въпросите, които вълнуват туристическата индустрия и които очертават нейното бъдеще за България преди да е станало фатално късно. *Обобщените данни на WTTC за България за 2016 г. още не са публикувани в пълен обем, това може и да се дължи на сериозното разминаване между данните, които оповестява министерството на туризма в България в сравнение с данните, които UNWTO и WTTC имат за българския туризъм. Авторът е бивш зам.министър отговарящ за туризма при три правителства.