Ждрелото на река Ерма

В горещите летни дни останалите в София обичайно се чудят къде да отидат в събота и неделя, за да напуснат пределите на напечения град. Парковете, районът около Камбаните и най-популярните места в планините близо до столицата са пренаселени, а на по-малко от 100 километра на Запад открихме приятно и изненадващо слабо популярно местенце, пише "Дневник".

Става въпрос за Ждрелото на Ерма край Трън и екопътеката покрай реката. За съжаление, екопътеката е амортизирана, на места унищожена и дори опасна, като табели предупреждават да не се минава. Все пак част от нея може да се ползва, ако сте с удобни обувки и поотраснали деца, но пък има и алтернатива - черен път, който е почти без никакъв наклон. Е, докато сте на него няма да видите най-красивите места на ждрелото, но приятни гледки не липсват.

 

На паркинга

Как да стигнем
От центъра на София до отправната точка на разходката са около 90 километра, като пътуването отнема час и половина. Ползват се магистрала "Люлин" или изходът за Перник през Владая, минава се през Перник, Брезник и се стига до Трън. От центъра на града се следват кафявите табели с надпис "Ждрелото на река Ерма".

 

Пътят завършва на голям паркинг, където може да се остави колата. За най-мързеливите още тук има изградени маси с пейки и барбекюта, детски кътове с люлки и шезлонги за слънчеви бани. За моя изненада в неделя в 11 часа мястото беше абсолютно празно, като чак към 14 часа стана оживено, но не и неприятно претъпкано.

Нашият план обаче беше да се разходим, така че тръгнахме по екопътеката. Още след първите 100-200 метра ни посрещна табела, че минаването е опасно и става на собствена отговорност. Поехме риска и не съжалихме, защото гледките си заслужават.

Живописните тунели

Ерма се преминава по дървено мостче в сравнително добро състояние, като се излиза на черен път точно преди впечатляващ скален тунел. Той е с дължина около 200 метра и заедно с по-малкия, който е напред по трасето, са прокопани малко преди Балканската война.

 

Едно от най-запазените мостчета по екопътеката.

Имало е дори идея през тях да преминава теснолинейка, която да свързва Трън с Цариброд (днешен Димитровград), който тогава е бил български. Тунелите предлагат възможности за заснемане на атрактивни снимки и селфита, а сред големия има стръмна пътека, която се спуска до най-тясната част на ждрелото.

Този път предупредителните табели ни спряха и не посмяхме да се пуснем по нея обаче. За съжаление недостъпна без специална екипировка е и частта на екопътеката, която е минавала по скалите, за да стигне до панорамна площадка, от която сигурно има страхотна гледка.

 

Остатък от екопътека.

Към водопада или към рибарника

При положение че бяхме с две деца, куче и маратонки, избрахме да следваме черният път и след около половин час бавно ходене, основно по сянка, стигнахме до разклон, където можеше да поемем към село Врабча. Знаехме, че има красив водопад или към село Богоина и рибарник.

Тръгнахме към Врабча, но черният път започна да става кален, а наред с огромните коловози, оставени от камионите с дърва, обещаваше доста неприятен преход, така че се върнахме, за да поемем към Богоина. Не съжалихме, тъй като видяхме интересни стари и реновирани къщи, а до реката край селото попаднахме на китен рибарник.

 

Богоинa

Голямата изненада в него беше хладилник, пълен с чешки и германски бири, включително и безалкохолни, които определено не очаквах да намеря насред нищото. Рибата на скара и картофите на фурна бяха божествени, като в краткото меню не липсваха също салати и скара.

След двучасов лежерен обяд поехме обратно към паркинга, а в късния следобед вече бяхме в София, заредени за новата седмица.