В Държавен вестник, бр 71 от днес излезе промяната, която касае туроператорите. В чл.25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание пише:
Чл. 25.(Нов -ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.; изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) изм.ДВ БР.71 ОТ 2020
Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено до 31 декември 2020 г. поради разпространението на COVID-19 “, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет -заместител, между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.
Туроператорите, които правят изходящ туризъм, дължат парите на своите клиенти. Това заяви наскоро пред TravelNews Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма и член на Националния борд по туризъм. Това се потвърждава и от днешното решение в Държавен вестник. Става въпрос за агенциите, които правят пътувания на българите в чужбина. Основно те протестираха пред Министерския съвет и поискаха помощ от държавата чрез грантови схеми. Според информация на Евгения Димова от Обединение „Бъдеще за туризма“, което организира протеста, около 320 000 българи са предплатили почивки за ранни записвания и парите им може да потънат заради фалита на компаниите.

„Тези 320 000 българи са доверили парите си на туроператорите, за да получат туристическа услуга. В случай, че не я получат са длъжни да върнат парите спрямо изискванията на Закона за туризма и съгласно директивите на ЕС“, заяви Румен Драганов. Според него дори да казват на хората, че хотелите или авиокомпаниите не са им върнали парите, те са длъжни да възстановят сумите. В случая клиентите на туроператорите са доверители на средствата им. „Причината да не си получат обратно парите от хотелите или авиокомпаниите, са щети за туроператора и те трябва да ги изчистят на базата на договора, който са подписали със съотвения хотелиер или авиокомпания“, обясни той. По думите му няма договор с хотелиер, в който да пише, че агенцията ще изгуби изцяло цената на почивката при отказ от пътуване. „Няма такива договори и ако има подобни клаузи в тях, нека ги покажат. Подобни клаузи са нищожни по Закона за задълженията и договорите“, подчерта Румен Драганов. Доверителят (клиентът) плаща за хотел на туроператора. Това не са взаимоотношения на туриста с хотела, а с туроператора. Затова туроператорът дължи парите, а не хотела, каза той.

Според него туристическите агенции към момента не могат да докажат пълно погиване на парите на доверителите по направленията, по които твърдят, че са изхарчени – хотели и транспорт. В голямата си част става въпрос за нереализирани автобусни превози, където не са направени разходи. Ако парите на хората не са изхарчени за други цели, тези пари се дължат от туроператорите. Ако са похарчени за други цели извън посочените в договора между тях, туроператорите носят отговорност. Няма как агенциите да претендират тези средства да бъдат платени от обществото при положение, че ги дължат. Ако има агенции, които не са удовлетворили хората по нереализирани екскурзии и няма предоговаряне на условията и сумите, които са им предоставили, те са неизрядни спрямо своите доверители, допълни Румен Драганов.

По думите му туроператорите имат право да искат грантови схеми от държавата. Това обаче трябва да бъдат пари за ликвидност. Но получаването на такива грантове не отменя тяхното задължение за изпълнение на договорите с клиентите и задължението да използват средствата единствено и само за целите на реализирането на пътуването.

Мирослав Иванов