интервю пред TravelNews на Димитър Попов, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) и собственик на „Пенгуин травел“
Визитка
Димитър Попов е завършил пловдивската английска гимназия и Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специалност “География на туризма”. Той се дипломира като първенец на випуска в СУ през 1981 г. Поради липсата на софийско жителство и съответните връзки се озовава ски-учител и екскурзовод на Пампорово. По-късно завършва международни икономически отношения в института Нилс Брок в Копенхаген. Има стаж като екскурзовод и планински водач, както и ски учител в България и Франция (Вал Торанс). Регистрира датския туроператор “Пенгуин травел” през 1989 г. От 20 години има опит като чартиращ туроператор от Дания до България за летния и зимния сезон. Член е на датския клуб на пътешественика. Започва да прави първите конни и велотурове в България и е водещ DMC за специализиран туризъм в страната.
Г-н Попов, ще умрат ли чартърите в Европа и в България след COVID-19, каквато прогноза правят някои експерти?
- Да кажем, че ще умрат чартърите е все едно да умрат такситата като обществен транспорт. За съжаление ние веднага ги свързваме с “Томас Кук”, ТУИ и големите туроператори, които работят до морето или до зимните курорти. Чартърите се промениха във времето. Преди да се подпише споразумението Open Sky имаше ограничения и не можеше да се продава чартърна седалка като самолетен билет. Тогава трябваше да има задължително пакет с нощувки. След влизането в сила на Open Sky, тези ограничения отпаднаха. Сега чартърът като седалки може да го продаваш, както си искаш. Може да бъде в пакет с хотел, но може и да бъде само самолетен билет. Цялото изкуство на чартърите ще бъде да се търсят такива дестинации, до които нискотарифните авиокомпании трудно могат да летят. В тази ситуация в момента за един месец може да се организира чартър. Ще дам пример с нас от Дания през лятото. Когато се отвориха границите, ние успяхме за един месец да напълним чартър до България. Като зотвориха границите не реализирахме последния полет. Това лоукост не може да го направи. На него му трябват минимум 5-6 месеца време за опериране и поне две честоти в седмицата. Все пак трябва да има голям трафик.
Все повече големи туроператори изчезват. Как ще се отрази това на пазара?
- Не мога да кажа кои туроператори ще изчезнат. “Томас Кук” изчезна на британския пазар. В същото време скандинавското поделение беше златната му кокошка и винаги е било на печалба. Английската част беше под лош мениджмънт и закъсняха с преминаването към онлайн продажбите. Те поддържаха 150 офиса във Великобритания, което беше лудост. ТУИ и други също са пред фалит. Но и лоукост авиокомпании също са пред фалит. Например Norwegian, които са четвъртата по големина нискотарифна авиокомпания в Европа. Оцеляването ще зависи от държавната помощ, която ще се налива. Едно е 1 млрд. евро, друго е 10 млрд. евро. Освен това има значение в какво състояние са самолетите – собствени ли са, на сух или на мокър лизинг. Чартърна авиокомпания със собствени самолети може да ги дава на мокър лизинг някъде по света и това да носи приходи.
Как българските хотелиери ще си пълнят обектите по морето без големи туроператори, които не могат да им блокират всички стаи?
- Слагането на всички яйца в една кошница е непреценен риск от страна на хотелиера. Абсурдно е да договорираш в днешно време цялата база с един туроператор, който работи само на един пазар. Той ако се срине, хотелиерът загива. Собствениците трябва да диверсифицират първо пазарите и второ – туроператорите. Те трябва да балансират. Хотелиерите искат да избягат и от платформите, защото комисионните от 15% и повече проценти са също сериозни. Но трябва да търсят всякакви канали за продажби. Летният турист, който пътува с деца през ваканциите и с чартъри, е много мързелив. Затова например от Англия има много чартърни полети от малки и неизвестни градове и летища. Хората не искат да шофират 3 часа, за да стигнат до голямо международно летище. Чартъри от САЩ няма да дойдат до Европа и до България. Нас ни интересува Европа, защото това е нашият пазар. Също и Русия. От тях чартърите няма да изчезнат. Иначе за хотелите ние имаме свръхкапацитет на леглова база и сега трябва да им берем гайлето.
Бъдещето за хотелите по морето не е ли също в онлайн платформите и нискотарифните авиокомпании?
- И там ще се случи, както стана в София. В столицата туризмът тръгна заради лоукост авиокомпаниите. Нискотарифните превозвачи започнаха да летят, защото прецениха, че имаме голяма диаспора от гастербайтери в цяла Европа. Първичният пазар за тях са именно българите, които работят в чужбина и пътуват до България. Общините, държавата и летищата в Бургас и Варна трябва да направят същото по морето. Сега заради COVID-19 има възможност от държавна помощ и подпомагане. Но при нормална ситуация се води нерегламентирана държавна помощ според изискванията на ЕС и не можеш да водиш подобна политика. Всеки иска да има лоукост превозвач, но чартърите също трябва да си вървят.
В момента държавната помощ от 35 евро на доведен турист е насочена само към чартърните полети. Трябва ли да има средства за авиокомпаниите, които водят туристи и по редовните линии?
- Въпросът е много интересен. Колеги туроператори и хотелиери отказват да разберат логиката. Хотелиерите искат тези 35 евро да отиват при тях. Но защо да им се дават на тях? Те просто обслужват, докато туроператорите водят туристите. Туроператорите решават в момента дали да чартират догодина или въобще да не чартират. Ако чартирам нося риск. Ако извадя 200 седалки на пазара може да спечеля, но може и да загубя. С тези 35 евро съм стимулиран да създам допълнително капацитет и да привлека хора в България, които биха отишли иначе в друга дестинация. А вече оттам нататък дали ще са в този или онзи хотел или къща за гости, няма никакво значение. Те са туристи и аз съм ги довел. При подпомогането на редовните линии също трябва да има ясни критерии от страна на Министерството на туризма и да бъдат подпомагани туроператорите. Защото по редовни линии също можеш да взимаш блок седалки и си длъжен да ги напълниш. Туроператорите, които водят туристи по автобусни програми, също трябва да бъдат подпомагани. Така идват много туристи от Украйна, Молдова, Румъния и други страни от региона. Туроператорът носи много голям риск и при тях.
На фона на увеличаващите се онлайн платформи, имат ли бъдеще туроператорите?
- Това е много дълга тема. За бившата ни министърка на туризма Николина Ангелкова нямаше друг вид туризъм освен чартър лято и ски. Туризмът е далеч по-сложен. Хората вече имат различни изисквания и потребности. Масовият туризъм отива към платформите. Например както за city breaks, хората спряха да използват туроператорите. За какво са им, за да отидат за уикенд в Лондон. Взимат си сами самолет и хотел онлайн. Но специлиазираният туризъм ще остане при туроператорите. Няма как да обиколиш определена страна сам, без туроператор. Организираните екскурзии ще останат, защото по тях ще можеш да пътуваш сам или с още някой. Естествено, че ще намалее броят на туроператорите. Агентите също ще намалеят и ще се окрупнят. Туроператорите ще стават все по-специализирани във вид туризъм. Например при велотуризъм ще трябва да разбираш от него и от маршрутите. За риболовен ще трябва да знаеш какво търсят, как се лови риба на определеното място, кога се лови, кога са сезоните. Голфърът трябва да продава голф дестинации, защото разбира от спецификата и игрищата. Другата специализация ще бъде географска. Ако съм израснал в Западна Африка и познавам в детайли всяка една страна от региона, и съответните маршрути, тогава ставам специалист по нея. Както в България вече има туроператори, които са специалисти по Португалия. Туроператорът ще стане консултант, защото когато говориш с него, той ще знае до детайли съответното място и какво се прави на него.
По отношение на помощта за туроператорите. 840 компании подадоха заявления за 60 млн. лв. Държавата дава само 10 млн. лв., т.е. липсват 50 млн. лв. Доста туроператори ще останат без подкрепа. Какво ще предприемете?
- Тези 10 млн. лв. са смешна сума, защото в Дания дадоха 200 млн. евро за 650 туроператора още през май и то въпреки, че се знае, че между 20 и 30% от тях ще фалират до пролетта на следващата година. Средствата тук са смешни и подигравка. В момента правим калкулацията, защото ни трябват още 145 млн. лв. От тях към 80-90 млн. лв. ще искаме под формата на кредити, с които да върнем парите към крайните клиенти. Останалото да бъде грантова сума. До момента държавата дава средства за бизнеси със спад между 20 и 30% на оборотите заради COVID кризата. Няма нито една мярка обаче за бизнес, който има спад от 80 до 100% в оборотите, какъвто е туроператорският бранш. Не може просто така да ни отсее пазарът. През последните години колегите, които са на плюс и плащат данъци показват, че пазарът ги иска и имат място на него. Независимо дали става въпрос за изходящ или входящ туризъм. Това е бизнес, който дава работни места и трябва да има адекватна подкрепа от държавата. Тази седмица ще имаме среща с Министерството на финансите, която е инициарана от Министерството на туризма и ще видим какво ще стане. Това са нашите прости искания.
Интервюто взе Мирослав Иванов
