Идват наистина трудни месеци. Трудно ще е за всички браншове, които не могат да работят онлайн.
Държавата е длъжна да им помогне - не само на едрите риби, крепящи правителствата, а и на собствениците на малки магазинчета, фризьорите и цветарите. Но ако за тях коронавирусът донесе криза, то за туроператорите донесе истинска катастрофа.
Страхът прикова хората пред компютрите и парите им ще отидат за други неща, за други развлечения или ще си стоят в банките.
Специално за туризма е добре да върнем лентата малко по-назад, преди коронавируса. В годината, преди да научим думичката "локдаун", българският туризъм отбеляза сериозен спад.
Предходните години беше отчетено някакво леко увеличение, но то до голяма степен беше свързано с политическата ситуация в Египет и Турция и отлива на туристи оттам, както и със страха от мигрантите по испанските туристически дестинации - страх номер едно в онези 3-4 години.
Никой не подложи тогава на анализ отлива на 800 000 германци и 200 000 руснаци от нашите курорти. Никой не обясни защо румънците, задоволяващи се доскоро с Албена, все по-често предпочитат Гърция. И макар цифрите да са достатъчно красноречиви, спадът не е само цифри, той е философия и концепция за туризъм, каквито в България просто няма. Защо? Защото в тази сфера отдавна няма професионалисти.
Има инвеститори - разбирай мутри с твърде много излишни пари, и туроператори, принудени да продават ваканции в безумно застроеното Черноморие. Има и власти - твърде заети с изгонването на къмпингуващи, както и със санкции срещу силната музика.
Каквито и мерки да измислят трите правителства на Борисов с цел завръщане на българина към българската ваканция, резултатът е един - опашки на "Кулата - Промахон". Никой не можа да спре наплива към чистите гръцки плажове, вкусната храна и липсата на блъсканица. И не само по време на отпуските, а по всички събиращи се дни около празниците.
Вероятно всеки от анализите, посветени на туризма и разработени от експерти, има своята обосновка. Но до момента никой не е дал свястно решение как туризмът да ни превърне от алтернативна дестинация в конкурентна.
Много е възможно такова решение просто да няма. Защото достигналото уродливи размери презастрояване е главното, което отблъсква българите да почиват по Черноморието.
То им отнема природата, която е естествена среда за почивка. То отблъсква и чужденците при избора им къде да почиват, но ние се задоволяваме само с констатацията, че и алкохолният туризъм върши работа, щом носи пари. Тук-там по някоя пребита камериерка, но какво толкова - бизнесът нали върви. Бетонирането на морския ни бряг е престъпление, което има само едно наказание - събаряне като в Испания.
Разчистване и слагане на ново начало. За такова решение обаче се иска управление, несвързано с мутрите. Откъде ще се вземе? Откъде ще се вземат преди това прокурори и съдии, за да получат наказание тези, които десетилетия наред бетонират и обезобразяват брега?
Та, каквото и да си говорим за коронавируса, той далеч не е единственият виновник за положението в българския туризъм.
Вместо на дългосрочна стратегия, той заложи на мутроолигархията, която знае само да бетонира. Но не знае какво да прави след това.
Българите не просто почиват в Гърция - голяма част успяха да си купят и имоти там, на съвсем нормални цени, не като у нас. Отвратени завинаги от така наречения туризъм в България. Защото у нас всички инстанции си траят за узурпираните от какви ли не величия части от брега, включително и от политици.
Не е само Доган с Росенец, далеч не. Доста по-дребни риби окупираха апетитни парченца от бреговата ивица и няма сила, която да ги отлепи от там. Навсякъде - навалица, никъде - качествено обслужване.
Това е най-краткият анализ на българския туризъм. Плюс безумни цени. Изглежда нашенските хотелиери забравят в кой век живеем и колко достъпна е информацията. И само кръгъл идиот би го предпочел при равни цени и катастрофална разлика в качеството. Днес ще кажем, че коронавирусът ни нанася щети. Как да изчислим обаче щетите, нанесени ни от лакомите малоумници преди него?
Автор: Евелина Гечева
