До края на 19 век бреговете на езерото Ротомахана, разположено в северната част на Нова Зеландия, са украсени с едни от най-зрелищните травертинови тераси, наречена Розови и бели тераси.
Те са най-големите травертинови тераси в света, създадени от отлагането на минерали от близките извори с гореща вода.
Тези тераси са толкова красиви, че са наречени „осмото чудо на природния свят“ и са най-популярната туристическа атракция на Нова Зеландия.
До сутринта на 10 юни 1886 г. близката планина Таравера е разтърсена от силно вулканично изригване, което буквално разкъсва центъра на езерото Ротомахана, разпръсквайки тонове утайки от водоема на километри наоколо.
Всичко наоколо е покрито с метър дебела кал, разказва Amusing Planet.
Терасите са почти напълно унищожени, заедно с няколко близки села, потопени в кал. Едно от тях е Те Вайроа, чиито полузаровени къщи днес са туристическа атракция.
Селото е създадено в края на 50-те години в малка долина близо до езерото Таравера. Въпреки че е населявано от маори, то е построено в европейски стил с мрежово оформление и къщи, всяка от които има собствена градина от 100 квадратни метра.
До 1870 г. Те Вайроа се превръща в отправна точка за експедиции до розово-белите тераси на Ротомахана, а туризмът е важна индустрия. По време на изригването на вулкана това вече е процъфтяващо туристическо населено място с няколко хотела и население от около 140 души.
Малко след трагедията селото започва отново да привлича посетители. Един от хотелите все още разполага с няколко обитаеми стаи, които туристите използват по време на посещението си в „погребаното село“.
Къща за срещи на маорите, наречена Хинемихи, приютила местните по време на изригването, е преместена през 1892 г. в парк Кландън. До 1906 г. обиколки с автобус и лодка дават на туристите поглед върху останките от селото и местността през 1886 г.
През 1931 г. счетоводителят Рег Смит купува Те Вайроа и започва да разкрива погребаните структури. Това дело продължават няколко поколения от семейство Смит, докато около една трета от населеното място не е разкопано.
Огромните артефакти, открити на мястото, в момента са изложени в музей.
Изригването на вулкана Таравера на 10 юни 1886 г. е едно от най-големите в историята на Нова Зеландия. То убива около 120 души. /profit.bg
.jpg)
