Да се определи статута на нацоналните курорти е един от основните приоритети пред туризма, за които е необходима политическа воля. Това подчертаха от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). по време на разговорите си с представителите на политическите сили, кандидатстващи за място в 45-то Народно събрание, относно приоритетите на туризма за чието осъществяване е необходима политическа воля.
До момента при всички водени разговори за определяне статута на курортите не се отчита един съществен проблем – частната собственост на алеите в курорта, което ще създаде проблем и невъзможност на държавата и общината да инвестират в тях, така както това прави в градовете. А при вложения в частна инфраструктура от страна на държавата и общините инфраструкстурата ще стане по атрактивна, а частните собственици да спечелят от евентуално прадожба без да имат принос в инвестициите.
Според консултантите на БХРА собствениците на инфраструктурата трябва да важи същото правило, което важи и за собствениците на обособените обекти – хотелите, да поддържат и инвестират в собствеността си, така че тя да предполага предоставянето на качествена услуга и да не създава проблем на останалите субекти на територията на комплекса, вследствие на което да се търпят финансови загуби.
Както многократно сме коментирали, ние разчитаме с промените в Закона за туризма да се решат следните въпроси:
Представителност на националните курорти – не намираме за нормално курортите да се представляват от собственик на алеи, а да не се взема под внимание мнението на собствениците на легловата база, направили огромни инвестиции във времето и благодарение на което, променили имиджа на хотелската база в България. Ако на някой от Министерството му трябва информация за даден курорт, няма от къде да получи такава и най-вече достоверна.
От БХРА изразяват и виждане, че за ефективното функциониране на националните курорти следва да се конституира организационна и управленска структура, в която има представителство на държава, община и на всички собственици на обекти в курорта. Тази структура, следва да формира публичен, ежегоден бюджет, финансиращ политики за конкурентното развитие на курорта.
От БХРА са категорични, не е нормално курортите да се представляват от собственици на инфраструктура, а да не се взима под внимание мнението на собствениците на легловата база, направили огромни инвестиции, благодарение на които се развива туристическия бизнес в съответното място. Държавата и общините са до табелите на курортите и се интересуват основно от това дали са платени съответните данъци и такси. Докато градските хотели плащат и получават съответната услуга, в курортите практически няма грижа за инфраструктурата от страна на държавата и на общината.
Чрез статута на националните курорти от БХРА очакват да се решат следните въпроси:
1. Да се приеме единна търговска схема на курорта, която да се приеме с мнозинството от страна на собствениците на обекти на неговата територия
Архитектът на курорта да предложи единна схема на временните търговски обекти, включваща брой обекти, визия, местоположение, асортимент за продажба, който ще се предлага, предлагат от БХРА. И докато не се приеме такава единна схема от всички заинтересовани лица, да не се издават разрешения и съгласувания за временните търговски обекти от Министерство на регионалното развитие и общините. Защото в момента почти няма отказани молби за одобрение на търговска схема за разполагане на временни търговски обекти от МРРБ и се получава един хаос от разполагане на временни търговски обекти в курортите. Липсва взаимодействие между МРРБ и съответните общиниа.
2. Да се определи транспортна схема в курортите
От БХРА предлагат да се приеме транспортната схема за всеки курорт чрез която се определя движението, паркирането в съответния комплекс и работата на т.н. паяк. Тази транспортна схема да бъде приета след дискусия между всички заинтересовани лица – собствениците на хотелите и обекти, контролните органи. В момента паркирането в курортите е малък ужас, а в повечето случаи полициаитее са странични наблюдатели, подчертават от БХРА
Според представителите на организацията действието на т.н. “паяк” е под всякаква критика. Затова от БХРА предлагат работата на „паяка“ да се спре за периода преди 01.06. и след 01.09., когато посещаемостта на курортите е малка и не трябва да се създават допълнители проблеми.
3. Поддържане на общата инфраструктура на националния курорт
Според БХРА трябва да има изисквания за чистота, озеленяване и паркоподдържане, осветление, качество на настилките на пътищата и алеите в курортите. И в случай, че инфраструктурата не се поддържа да се предвидят санкции. Както и да се обърне внимание и на пътните отсечки от летищата до курортите.
4. Охраната на националните курорти
Окончателно и трайно да бъде решен въпросът с осигуряването на надеждна охранителна дейност на територията на националните курорти, като бъде съобразен числения състав с потребностите на съответния комплекс. От БХРА предлагат да се предвидят специализирани звена в рамките на националната или общинска служба „Полиция“, което да бъде отразено в техния бюджет.
Необходимо е по-голямо полицейско присъствие през активния сезон и извън него както на контролно-пропусквателните пунктове, така и вътре в комплекса. От БХРА предлагат да се провеждат ежегодни обучения на мениджърските екипи, съвместно с ОД на МВР, да се увеличи полицейското присъствие, вкл. и чрез съвместно участие на чуждестранни полицаи, както и да се контролира работата на командированите служители на МВР, за да не се изместват задълженията им от желанието за лятна ваканция, да се осигури охрана през зимния сезон и да се изгради система за външно видео наблюдение.
5. Противопожарна охрана на националния курорт
Липсата на противопожарна служба на територията на комплексите създава предпоставки за възникването на сериозни инциденти, подчертават от БХРА. И предлагат в рамките на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“ да бъдат създадени звена по съответните курорти, обслужващи националните курорти и гарантиращи противопожарната им безопасност целогодишно, като се предвидят средства за това в бюджетите им или в бюджета на националната служба.
6. Рекламата на националните курорти
Към момента няма участие на националните курорти на туристически изложения, организирани от Министерство на туризма, което според БХРА е груба грешка.
7. Контрол на шума на територията на националния курорт
Последните години има предприети мерки, които доведоха до промяна на негативната досега практика по контрола и санкциите, но все още има какво да бъде направено, подчертават от БХРА.
8. Озеленяване на курорта
9. Борба с болести и неприятели по дърветата и растителността
10. Единна политика по застрояването и недопускане на презастрояване
11. Сметосъбиране и сметоизвозване
12. Борба с бездомните кучета
От БХРА са готови да предложат варианти за управление на националните курорти. Като подчертават, че не искат допълнителна собственост, а настояват всеки да поддържа собствеността си във вид, достоен за национален курорт.
Според БХРА най-добрият вариант би бил ако общините придобият собствеността на пътната инфраструктура в националните курорти, защото така ще се решат най-безболезнено всички въпроси по финансиране, стопанисване, контрол и т.н. на територията на националния курорт.
Друг вариант на финансиране на сделката по придобиване от общините на собствеността на пътната инфраструктура, в това число и алеите, е чрез кредит, който се изплаща от наемите на търговските обекти, разположени по придобитата пътна структура и алеите, посочват от БХРА.
Трети вариант за придобиване на собствеността от общинитеа е чрез замяна на имоти общинска собственост с пътната инфраструктура и алеите в националните курорти, допълват от професионалната организация.
Всички тези въпроси следва да бъдат законодателно регламентирани и да не зависят от конюнктурни промени с наредби, които са в правомощията на един или друг министър. Националните курорти съществуват достатъчно дълго и са се натрупали обществени отношения, които следва да се регламентират законодателно, категорични са от БХРА. Според нас, националните курорти следва да имат устойчиво законодателство, нещо, което не може да се постигне с наредба, подчертават от професионалната организация.
И припомнят, че всяка година се подписват договори между хотелиерите и туроператорите, голяма част от условията на които и действащата нормативна уредба се публикуват в каталозите на туроператорите. Евентуално изменението на всички тези договорености и правила водят до рекламации, които се плащат от хотелиерите.
