Авиационният бизнес в България поиска от държавата спешно между 15 и 20 млн. евро за оцеляване. Това обявиха от новата Асоциация на българската авиационна индустрия (АБАИ), в която влизат чартърни авиокомпании, авиоремонтни и технически бази, фирми за наземно обслужване по летищата. Те са изпратили редица писма до министър-председателя Бойко Борисов, транспортния министър Росен Желязков, финансовия министър Кирил Ананиев и до икономическия министър Лъчезар Борисов. До момента няма съдействие от никой. Финансовото министерство единствено са изнесли в отговор „лекция за данъчното законодателство“. Държавата до момента осигури средства само на туроператорите, ресторантьорите и екскурзоводите, но не и на хотелиерите, авиацията и другите зависещи от туризма сектори.
В цяла Европа авиационният бизнес е подпомогнат, защото е сред най-пострадалите сектори. Само в България нямаме никаква подкрепа вече една година и сме пред фалит, заяви председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков. Непокрити остават редица значителни разходи по поддръжката на самолетите, лизинги, застраховки, паркинг на самолетите, инфраструктурата, разрешителните и квалификацията на персонала. Според него има опасност страната ни да остане без самолети, ремонтни авиобази, без компании за наземно обслужване, пилоти и инженери. Индустрията е стратегическа и от значение за националната сигурност. В нея работят над 5000 висококвалифицирани служители, сред които пилоти и инженери, подчерта Иванджиков.
По данни на асоциацията, Хърватия е подпомогнала авиацията с 12 млн. евро, Румъния с 62 млн. евро, а Гърция – със 120 млн. евро. „Туризъм няма, но ние продължаваме да плащаме лизинг на самолети, паркинги, огромни застраховки и техническо обслужване“, каза Анелия Маринова от чартъраната авиокомпания Fly2Sky. Тя даде пример, че останалите страни-членки на ЕС са подпомогнали и спасили авиокомпаниите си. Според нея ако държавата остави да фалират българските авиокомпании, пазарът ще бъде завзет от чуждите и тя няма да получава повече данъци от този бизнес. „Ножът е опрял до кокала, защото нямаме никакви приходи“, коментира Маринова. Месечният разход на една малка авиокомпания е от порядъка на 500 000 евро. Затова бизнесът иска подпомагане поне за една година напред, докато реално започне да има развижване в туристическия сектор. Според Маринова за предстоящия летен сезон няма никакви ранни записвания и съответно авиокомпаниите на този етап не са ангажирани.
Виктор Михайлов от авиоремонтната база Planecare Solutions съобщи, че пилоти и висококвалифицирани инженери се преориентират към други сектори, което е пагубно за авиацията и като цяло за държавата. Ако един пилот не лети повече от 90 дни, той става нелегитимен, защото са такива международните стандарти. Владимир Павлов от компанията за наземно обслужване Cargo Handling Services обясни, че нямат никаква работа и приходи, поради липсата на пътуващи хора. Държавата трябва да се намеси и да погледне на авиационния бизнес като стратегически, и като част от националната сигурност, подчерта той.
Авиацията има значителен дял във формирания от транспортния сектор БВП, който възлиза на 6% от общия за страната през 2019 г. Секторът има ключова роля за туризма – около половината пристигащи по въздух туристи у нас, пътуват с полети на български чартърни авиокомпании. Към март 2021 г. в страната има 20 регистрирани въздушни оператора за превоз на пътници, товари и поща, 30 авиационни технически организации, 13 учебни центъра за авиационен персонал и 33 оператора за наземно обслужване на самолети.
Мирослав Иванов
