Българският съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) очаква от служебния министър на туризма Стела Балтова да бъде разработена уникална, дигитална маркетингова стратегия, която да подкрепя популяризирането на България като марка за здравен туризъм. Това заяви пред TravelNews Сийка Кацарова, председател на организацията. “Познавам доц. Балтова от времето и като заместник-председател на Държавната агенция по туризъм, от 2005 г. За мен тя е диалогичен човек, много добър администратор, добре запозната с проблемите в туризма. За втори път поема министерството като служебен министър. Приветстваме я и пожелаваме успех. Тя може да разчита на нашата подкрепа и експертиза в областта на здравния туризъм”, каза Кацарова.
Според нея министър Балтова трябва да продължи и надгради работата на бившия вече министър Марияна Николова по налагане на имиджа на България като дестинация за качествен целогодишен туризъм. Приоритетни пазари за продукта балнео-спа туризъм за нас са Германия, Израел, Русия, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Турция, и разбира се основния – вътрешният пазар. Кацарова очаква удължаване на икономическите мерки, насочени към подкрепа на бизнеса /мярката 60/40 + 290 лева/ и др.
Други ключови приоритети за BUBSPA, които очакват от служебния министър са да работи за включване на един от най-засегнатите от пандемията COVID-19 сектори – туризмът (в частност здравният туризъм), като приоритетен в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, който беше внесен в Европейската комисия и предстои да бъде редактиран. Необходима е целева финансова подкрепа, насочена към българските общини, развиващи целогодишен здравен туризъм и инвеститорите, които искат да отговорят на изискванията на Европа за зелена и дигитална икономика. Подкрепата трябва да бъде насочена към:
· Изграждане на по-екологична туристическа инфраструктура по веригата на стойността, включително места за настаняване, места за изложения и събития, транспорт и дейности;
· Прилагане на еко-реновации, за да направи местата за настаняване по-лесни за ползване (напр. разработване на ефективни системи за охлаждане и отопление; разширяване на използването на слънчеви / PV панели върху съществуващи сгради (например хотели, офиси); системи за циркулация на вода и управление на отпадъци.
Аргументите за това са, че здравният туризъм в частта Медикъл/СПА, СПА и уелнес е устойчива форма, предлагаща целогодишен туристически продукт, гарантиращ запазване на работни места, обясни Сийка Кацарова. Освен това е зелен туризъм, защото ползва природния ресурс на България (климат, минерални води). От друга страна е социален туризъм, изразяващ се в подобряване на здравния статус на населението, посредством използването на комплексното климато и балнеолечение за стимулиране на саногенезните процеси в човешкия организъм. Развитието му гарантира намаляване на заболеваемостта, съответно и на разходите за здравеопазване.
Този туризъм е конкурентен на европейско ниво. Германската национална асоциация на здравноосигурителните каси (GKV-Spitzenverband) разшири списъка на държави, в които признава предоставянето на медицински амбулаторни услуги (общо признати 14 държави). На 20 септември 2019 г. към него е добавена България. В официално писмо 2019/483 се актуализира списъкът на медицински амбулаторни услуги за профилактика в държавите членки на Европейския съюз, договарящите се страни на Споразумението за Европейското икономическо пространство и в Швейцария. Амбулаторни услуги за профилактика в признатите здравни курорти по смисъла на чл. 23 ал. 2 от германския Социален кодекс (SGB V) могат да се предоставят и в България. Затова възстановяването на разходите съгласно чл. 13 ал. 4 от Социалния кодекс (SGB V) е възможно и за медицински амбулаторни услуги за профилактика, използвани в България.
Мирослав Иванов
