В самото начало искам да изложа своята работна позиция в сектор Туризъм. Аз съм единствено и само пълноправен екскурзовод, член на Асоциацията на екскурзоводите в България (АЕБ). Настоящият отговор изпращам само и единствено в лично качество, без да ангажирам АЕБ с него. Отскоро членувам и в неформалната група Обединени лицензирани български екскурзоводи, но и никого от колегите в тази група не ангажирам към мнението си. Дебело искам да подчертая, че практикувам(х) професията си като самоосигуряващо се лице – тоест не представлявам нито един Туроператор, нито пък имам каквито и да било обвързаности ТО, освен чисто приятелските контакти с няколко собственици и служители.
В заснето и излъчено интервю в TravelNews, г-жа Магдалена Милтенова, която е председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи, коментира промените в Наказателния кодекс, приети от 44-то НС в края на изминалата 2020 г. За да бъде по-ясна позицията ми, ще цитирам дословно какво е записано в тях:
Чл. 234г. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2020 г.) (1) Който без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, извършва по занятие обществен превоз на пътници, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две до десет хиляди лева.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.
Именно тези текстове бяха приети под признатия в интервюто натиск от страна на превозвачите. Проблемът с така написаните текстове е, че те де факто КРИМИНАЛИЗИРАТ нерегламентирания обществен превоз. До влизането в сила на промените в НК, ако бъдеше установено, подобно нарушение имаше статута на административно и се наказваше с глоба. Криминализирането на въпросните превози може да има като пряк резултат отнемането на лицензите както на туроператорите, така и на екскурзоводите. На практика, с тези промени се поставя забрана за извършване по определен начин на една регламентирана в закона за туризма дейност, което, според мен, е нарушение на Конституцията на Р България.
Кои са накратко най-спорните моменти?
- Услугата, извършване на превоз на пътници срещу заплащане с автомобил, собственост на дружество и водач, служител на същото, е обществен превоз съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за автомобилните превози (ЗАП). По смисъла на § 1, т. 2 и 3 от ДР на ЗАП обществените превози могат да бъдат „превоз на товари“ или „превоз на пътници“, които се извършват при условия ред, определени в ЗАП и произтичащите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно чл.6 ал 1 от ЗАП: Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Тотално отсъства в ЗАП, регламентиращ начините за извършване на превоз, на превозните средства с 8+1 места. В закона за автомобилните превози такъв вид МПС не са споменати изобщо. Това е и основната причина в България да няма таксиметрови автомобили от този тип, макар че в много страни от ЕС те се използват.
- в интервюто си г-жа Милтенова споменава Закона за туризма, и по-конкретно текста на т. 90 от параграф 1 на Допълните разпоредби. Ето какво гласи тя: „ "Туристически услуги" са: а) превоз на пътници;”. Само че, за да бъде предоставена тази услуга легално според изискванията на НК, туроператорът трябва да изпълни чл. 71 пак от Закона за туризма, който гласи следното: „ При извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност туроператорът и/или туристическият агент сключва договори със:
1. лица, удостоверили правото си да извършват туроператорска и/или туристическа агентска дейност по съответното национално законодателство;
2. лица, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в категоризирани туристически обекти, отговарящи на изискванията на съответното национално законодателство;
3. лица, предоставящи туристически услуги в сертифицирани по този закон туристически обекти;
4. лицензирани застрахователи;
5. лицензирани превозвачи по съответното национално законодателство;
6. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) екскурзоводи, планински водачи, ски училища и други лица, предлагащи допълнителни туристически услуги, удостоверили правото си да извършват съответния вид дейност.
Получава се следния парадокс:
Промените в НК задължават обществените превози да се извършват от лица, отговарящи на определени условия. Тези условия, обаче изключват възможността за регистриране на автомобилите 8+1, което прави незаконно и криминално деянието. От друга страна, въпросния превоз е неразривна част от дейността на ТО, тъй като според точка 67 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма:
"Туристически пакет" е комбинация най-малко от два различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция, ако:
а) тези услуги са комбинирани от един търговец, включително по искане на или в съответствие с избора на пътуващия преди сключването на общ договор за тези услуги”
В крайна сметка се получава така че, за да предлагат ТО легално своите продукти, то задължително трябва да използват услугите на превозвач. Но тъй като в Закона за Автомобилните превози липсва механизъм за лицензирането на автомобили с 8+1 места, то ТО ще са длъжни да използват или таксиметрови автомобили, или автомобили 9+1 места, предоставяни от превозвачите. В противен случай ТО рискува директно да му бъде отнет лиценза за практикуване на дейността.
Това положение ще рефлектира по следния начин и върху екскурзоводите:
1. Силно ще се намали броят на работните ни ангажименти, както и приходите от легалната ни и лицензирана дейност
2. При извършване на услуга 2 в 1 – екскурзовод и шофьор, което е вече разпространена практика, текстовете в НК предпоставят освен лишаване от свобода и възможност екскурзовода да загуби своя лиценз за практикуване на професията, тъй като по наредба екскурзоводите трябва да са неосъждани.
Взимайки предвид световните тенденции за реализиране на пътуванията, които стават все по-индивидуални за сметка на груповите и отчитайки данните за входящия туризъм в България в годините преди избухването на пандемията от Ковид 19, мога да заключа, че тези промени в НК решават един наболял проблем на Превозвачите – нелегалните превози, но отварят редица проблеми в дейността на много представители на туристическия бранш и спъват последващото му развитие. Така наложените забрани с предвидени наказания за затвор, на практика блокират възможността на българските туроператори да предлагат една услуга по вече затвърдени европейски и световни стандарти. Липсата на такива услуги и/или необосновано високата им цена, ще отдръпне много желаещи да посетят страната ни. Ерата на груповия туризъм, познат ни досега е в своя залез. За да бъде България разпозната като привлекателна дестинация от страна на съвременните индивидуални туристи, тя трябва да предлага съответните съвременни услуги. Така написани, поправките в НК слагат прът в развитието и предлагането им.
Накрая, в качеството си на учител по предметите "Гражданско образование" и "Философия", искам да заявя, че един закон би трябвало да има за цел добросъвестното урегулиране на вече възникнали обществени взаимоотношения, вместо да прави опит за тяхното възпиране. Индивидуалните пътувания са факт, който те първа ще се разпространява с все по-бързи темпове след пандемията. Не е логично и в ничий интерес не е през закона, особено през най-рестриктивната му част – Наказателния кодекс, тези вече възникнали обществени взаимоотношения да бъдат възпрени. Така направените промени и тяхното намерение могат да бъдат единствено и само предпоставка за конфликти, напрежение и противопоставяне.
Промените в НК, които превозвачите така ревностно защитават, са един от най-емблематичните примери за спорното качество на законодателната дейност на отишлото си 44-то НС. Нека да бъда пределно ясен – по никакъв начин не приемам и не толерирам незаконната дейност на лицата, които без лиценз возят пътници абсолютно нелегално. Но не мога да приема, че заради нечии корпоративни интереси са орязвани гражданските права на хора, които сме вложили сили и време, за да изградим реноме на професионалисти, както и да бъдат погазвани изконни конституционни права като правото за полагане на труд (за екскурзоводите) и това на свободна стопанска инициатива (на туроператорите). Необходимо е прецизиране на текстовете от НК, което може да стане факт само от действаща законодателна власт. Нека Превозвачите отчетат гореказаното и самите те също да настояват за промяна на текстовете от НК в посока на възвръщането на правата на ТО и екскурзоводите. Само по този начин - чрез съвместните си усилия, можем, да направим България една привлекателна и отличаваща се туристическа дестинация, привличаща към себе си интерес, хора и капитали.
Позиция на Цветомир Милошов, лицензиран екскурзовод към МТ, номер Е-00093, учител по Гражданско образование и Философия, пред TravelNews
Интервюто с Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи може да видите https://travelnews.bg/bg/news/16221014573290/turoperatorite-da-se-registrirat-i-kato-prevozvachi
