Виждали сте ги, сигурни сме. Онези пътуващи момчета и момичета, които се изсипват с law cost компаниите в центъра на София в четвъртък, пълнят хостелите около бул. „Дондуков“ и се пускат на вечерни разходки по „Витошка“ или по жълтите павета. Хапват набързо в оборотните ресторанти, избрани през Foursquare, разполагат се щедро в градинката на “Кристал”, около фонтаните на НДК или пред Народния театър с по две бири в ръка и забиват поглед в някое от trendy приложенията за градски номади в търсене на забавления за следващите дни.

Тъй като столицата ни е печално известна с това, че големите световни музикални звезди или я заобикалят в турнетата си или я посещават малко преди окончателното си слизане от сцената, а пък театралните постановки са само на български език, то остава съвременната културна сцена тук да се опознава само чрез визуалното изкуство в галериите. Единствено то говори на универсален език.

Ако сте млад чужденец, които е свикнал да търси съответните локални еквиваленти на Tate Modern, Центъра Помпиду, Музея Гугенхаим или SMAK, нямате кой знае какъв избор. В София може да посетите новото арт пространство „Топлоцентрала“, галерия Структура, евентуално Музея за съвременно изкуство, галерията за геометрично изкуство на сдружение „Нон София“ и галерията на Института за съвременно изкуство. Най-старото от тези пространства, оставило най-дълбока следа в историята на съвременната визуална сцена в България, е Институтът за съвременно изкуство- София, и след 2009 г. и неговата постоянна галерия. Мястото е интересно не само защото се превръща в сцена на значими и провокативни визуални проекти, но и защото около него гравитира кръг от влиятелни независими куратори, художници, изкуствоведи и теоретици на изкуството, които полагат основите на съвременното визуално изкуство в България във времена, в които то показно отсъства от колекциите на конвенционалните музейни сбирки и в същото време се позиционира като ярък естетически контрапункт на бурно разразилата се чалга култура в България в края на 90-те години на миналия век.

Идеята за създаване на Института за съвременно изкуство се заражда около българското участие в Истанбулското биенале през далечната 1992 г. – първата, след падането на комунизма, „ударна“ българска заявки на значим форум от международната визуална сцена. Три години по-късно кураторът Яра Бубнова реализира инициатива за създаването на Института заедно с художниците Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Кирил Прашков, Недко Солаков и изкуствоведите Мария Василева, Борис Данаилов. Институтът не винаги има свое изложбено пространство и няколко пъти сменя изложбените си „адреси“ в София. Но когато ги има, пространствата винаги са в градски апартамент, който провокира с предназначението си и със съдържанието, което често е в необичайни форми – пърформанс, инсталация, обект, рисункa или хибрид между всичко това. Разбира се пространството често е и територия на важни лекции, дискусии и семинари, които уплътняват визуалния контекст и формират вкус към изкуството с послание и кауза.

А когато няма свое собствено пространство, Институтът партнират с други институции. Заедно с тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство реализира изложбата  „Място/интерес“, която през 1999 г. довежда в София супер звезди на съвременната арт сцена като Пипилоти Рист, Дъглас Гордън, Риркрит Тираваниджа, Петър Коглер, Олег Кулик. Или с тогавашния център „Червената къща“, когато  през 2005 г. реализира проекта „Завръщане в Червената Ривиера“, който представя знакови имена като Олаф Николай, Шон Снайдер, Роман Ондак, Биргит Бренер, Кристин де ла Гарен, и др.

Така с течение на времето се утвърждава едно място в София, което спокойно може да сложи пин на световната карта на изкуствата и да е притегателно за онези млади хора от началото на тази статия. И  до ден-днешен с афиша на Галерия ИСИ-София се свързват известните имена на световното визуално изкуство като Адриана Чернин (България-Австрия), Ервин Вурм (Австрия),  Карлос Гарайкоа (Испания), Дан Пержовски и Влад Нанка (Румъния), Масимо Бартолини (Италия), Халил Алтъндере (Турция), Збинек Баладран (Чехия), Лидия Делич (Сърбия) и мн. др.

В момента в галерията може да се види изложбата „Нови модели“ на испанския художник Ориол Виланова и българския куратор Десислава Домова, част от проекта „Суперпозиции 2“, която вдъхва нов живот на празни витрини от шест знакови музея. Могат ли музейните витрини да разказват обстойни градски истории? Какво е мястото на обектите във виртуалната реалност на съвременния музей? Празнотата или пълнотата под стъкло крият повече смисъл?

Ако си падате по подобни по-дълбоки въпроси, склонни сте да подлагате на дисекция всяка привидност и искате да съпреживявате световното визуално изкуство, както непредубедено го прави младото поколение пътуващи европейци, значи галерия на бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф) е точно вашето място.