Шамбор е най-големият от замъците по река Лоара във Франция и заема площ от 5500 ха. Той е ренесансов шедьовър с 440 стаи, 85 стълбища и 365 комина. Крал Франсоа I построява този замък след 1519 г. на мястото на ловна хижа. Воювайки в Италия, той попада под влияние на италианския Ренесанс и затова поканва Леонардо да Винчи, който по всяка вероятност е направил първите планове на замъка. Централната му кула е оградена от четири по-малки, завършващи с огромни фенери. Прочутото двойно спираловидно стълбище във вътрешния двор е проектирано така, че двама души, от които единият се качва, а другият слиза, се виждат през цялото време, но се срещат само в горния или долния край на стълбището.
Апартаментите са разположени около стълбището и навсякъде се вижда изображението на саламандър - емблемата на Франсоа I. Необичаен е покривът на замъка - има много фронтони, кули и шпилове. Обширните тераси на покрива са проектирани така че, гостите да наблюдават летни представления или завръщането на краля от лов.
Изграждането на замъка започва през 1519 г. по времето на Франсоа I, който не успява да го дострои и завършва през 1547 г. при неговия приемник Хенри II. Смята се, че владетелят изгражда Шамбор, на това място, за да бъде близо до своята любовница, която е част от известна и влиятелна френска фамилия.
Франсоа I има намерение да приеме своя съперник - испанският крал Карл V, в замъка, ето защо той следи с повишено внимание работите по строежа на великолепната сграда. Владетелят амбициозно обръща внимание на всеки детайл и проявява истинска педантичност относно изграждането на зданието. През 1539 г. Франсоа I успява да приеме в двореца си крал Карл V и да го смае с пищното великолепие на залите и парка.
След смъртта на Франсоа I в Шамбор не живее никой близо 80 години. През вековете той преминава през ръцете на крал Луи XIII, който го дава на брат си Гастон Орлеански, след това става притежание на крал Луи XIV, който реставрира кралските апартаменти и прави голяма конна база, позволяваща му да използва мястото като ловна хижа и място за забавление. Въпреки това, Луи XIV изоставя замъка през 1685 г. По-късно в него живее Морис дьо Сакс, маршал на Франция, който го получава като награда за храброст. След смъртта му през 1750 г. замъкът отново остава празен години наред.
През 1792 г. в хода на революцията цялото обзавеждане на Шамбор е разпродадено, а той продължава да бъде все така необитаем. Това продължава до момента, в който Наполеон Бонапарт не дава френския дворец на своя подчинен Луи Александър. В последствие замъкът става притежание на херцога на Бордо, Анри Чарлз Дюдон, който по-късно получава титлата граф дьо Шамбор. По време на Френско-пруската война (1870-1871) дворецът е бил използван като полева болница.
В следствие на всички тези събития върху Шамбор са нанесени множество щети, но всички опити за неговото реставриране утихват с Първата световна война през 1914 година. През 1915 година замъкът дори е бил конфискуван като вражески имот. Преди избухването на Втората световна война в него са се съхранявали сбирките на Лувъра и на галерия Компиен (включително картините Мона Лиза и Венера Милоска). Настоящият президент на Франция Еманюел Макрон си е направил 40-я рожден ден в замъка Шамбор.
Мирослав Иванов, Франция
