Регион Мармара е с площ от 67 000 km² и е най-малкият, но най-гъсто населеният от седемте географски района на Турция. Той заема приблизително 8,6% от територията на страната и около 30% от населението му. Включва 11 вилаета (провинции), граничи с три морета (Мраморно, Черно и Егейско) и включва два пролива (Босфора и Дарданелите). Център на региона е град Истанбул.

Регион Мармара на картата на Турция

Българското Сдружение на туроператорите и туристическите агенти "Обединение Бъдеще за туризма” (ОБТ) и Турската асоциация на туристическите агенции (TURSAB) ще разработват съвместно регион Мармара за привличането на повече български туристи. За това се договориха двете организации по време на 5-дневно посещение на български агенции и екип на TravelNews в района на Чанаккале, Балъкесир, Бурса и Одрин. Работните срещи бяха с посредничеството на Консулската служба на Република България в Истанбул.

Първият ден

от посещението на българската делегация беше посветен на вилает Чанаккале – район, свързан с драматични събития от историята на двете съседни страни. Научихме за ключовата битка при Галиполи по време на Първата световна война, разглеждайки Военноисторическия музей в крепостта Чименлик, посетихме новия музей на Троя, открит през октомври 2018 г., а вечерта участвахме в В2В среща с хотелиери и туроператори, организирана от Търговско-промишлената камара на Чанаккале.

На следващия ден се отправихме на югоизток към Гюре – курорт с термални извори на брега на Егейско море, в подножието на митичната планина Ида, за да се срещнем с представители на туристическия бизнес. Национален парк Каздаги е в област Едремит, в провинция Балъкесир. Простира се от изток на запад по северното крайбрежие на залива Едремит в северния край на Егейско море. Каздаги или Каздаглари (планината Каз), първоначално наричана Ида в древността, разделя района на Егейско море и Мраморно море и е най-високата на полуостров Бига на 1774 м.

Българската група беше впечатлена от

изумителната красота на планината

и гледката от Стъклената тераса, която се открива към Едремитския залив (т.нар. Маслинена ривиера) и остров Митилини. Стъклената тераса Cam seyir Terası е издигната на 830 м надморска височина над каньона Шахиндереси през 2021 г. После домакините показаха живописния водопад Зютювен (Sütüven) и езерото на Хасан (Hasan Boğuldu), свързан с местна легенда за трагичната любов на Хасан и Емине.

Пътуването продължи на юг към курортния град Айвълък, където групата посети остров Джунда, известен още като Али бей, за да се разходи по калдъръмените улички и да се наслади на атмосферата на отминали времена. Четвъртият по големина турски остров в Егейско море може да се похвали с редица забележителности, като двете вятърни мелници, църквата Таксиярхис, построена през 1870 г. и превърната в музей от фамилията Коч, и Къщата на деспота.

След работен обяд с TURSAB в Айвълък, потеглихме на север към Бурса – първата османска столица. Градът си заслужава и може да бъде посетен по всяко време на годината, а много от забележителностите се намират в центъра. През 2014 г. той зае и своето място в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. Известен още като Yeşil Bursa (Зелената Бурса), градът е пълен с паркове и градини. Планината и парковете са само част от красотите, които привличат хиляди туристи всеки сезон. Ако сте любители на планинския туризъм може да се изкачите с кабинков лифт и да се насладите на гледката от високо. А най-лесният начин да стигнете до Бурса от Истанбул е с ферибот. Разстоянието е 91 км и отнема около 3 часа.

Кухнята със сигурност ще ви плени.

Бурса е раят за кулинари

и любители на кебапа. На всеки ъгъл има автентични ресторанти, които предлагат най-популярното местно ястие „искендер кебап“. Приготвя се от нарязано месо, покрито с горещ доматен сос върху питка, намазана с разтопено масло. Не пропускайте да видите и Зелена джамия, и гробницата, която получава името си от цвета на плочките, украсяващи екстериора на сградата. Може да разгледате и Голямата джамия на Бурса – тя е най-старата джамия в града, построена през 1399 г., в началото на Османската империя. Пазарът в център също не е за изпускане. Там ще намерите почти всичко – от храна до дрехи и домашни потреби.  

Срещата с местния туристически бизнес се проведе в току-що открития Swiss Hotel на склона на планината Улуда (която наричали Олимп в античността). В нея взеха участие вицепрезидентът на Турската туристическа асоциация Хасан Егер и Теодора Таскова, аташе по туризъм в Консулската служба на България в Истанбул.

На следващия ден туристическата програма в Бурса продължи с посещение на Коза хан, построен по заповед на султан Баязид II и отворен за керваните по Пътя на коприната на 29 септември 1491 г. Благодарение на него и стратегическото място, превръща града в текстилен център на империята. Оттам групата се отправи към новия музей в Бурса. Под футуристичния му купол е 360-градусова картина, която дава представа за 16 април 1326 г. – датата, на която Пруса пада под османска власт и се превръща в Бурса - първата столица на Османската империя до 1368 г.

Българската група се поклони и на гроба на българската принцеса

Кера Тамара

в двора на тюрбето на султан Мурад Худавендигяр и неговите наследници. Кера Тамара е красива, аристократична, омъжена за владетеля на могъща империя и нещастна. Какво повече й трябва, за да се превърне в легенда? По нейно време фотографи не е имало, но на малкото портрети, които са запазени до днес, тя е съвършена. Всички одумват тоалетите й, поведението й, живота й. Дъщеря е на българския цар Иван Александър от първия му брак с царица Теодора. Животът й започва като в приказка и завършва с думите й: “Прости ми Боже, че обикнах иноверец”.

Превръщат я в разменна монета

в името на мира. През 1371 г. хубавицата Кера Тамара вече е вдовица на първия си съпруг Деспот Константин – болярин с голямо владение. След смъртта на баща й Иван Александър, на българския престол сяда брат й Иван Шишман, който е едва 20-годишен. Тогава в Търново пристига делегация на турския султан Мурад I, за да се срещне с новия цар. Веднага щом вижда Кера Тамара, султанът се влюбва в нея и я пожелава за своя съпруга - като залог за мир между двете страни.

Младият български цар успява да отклони искането на Мурад I и отлага с цели седем години решението да изпрати сестра си Тамара в харема му. През 1378 г. обаче, когато Мурад I повторно признава българския цар за свой васал, Иван Шишман взема решението да изпрати сестра си Кера Тамара за жена на султана, в тогавашната столица на Турция – Бурса, и тя става законна негова съпруга. Така са осигурени още години на мир със завоевателната османска държава. Няма как Мурад да не обича българската красавицата. Освен че е много красива, тя е образована жена и Мурад е изключително респектиран от нейния интелект. Това че е с 20 години по-възрастен от нея, няма никакво значение.

Кера Тамара знае няколко езика и свири на арфа, докато останалите жени в харема са само за забавление. За нея Мурад казва: “Моята жена е единствена” и се допитва за всяко свое решение до нея. Благодарение на дипломатичната си тиха роля, тя влияе на въшната политика на страната. А дали тя го обиква? Говори се, че да и то много, но никога не изменя на собствената си вяра. И никога не е напълно щастлива. През 1393 г. Търновград пада, а цар Иван Шишман е обезглавен от султан Баязид I. Тогава Кера Тамара пише писмо до братята си, в което казва: “Ако бяхте повече братя, отколкото царе, да не разпокъсвате България, може би сега България щеше да я има.”.

След гроба на Кера Тамара беше посетен 

Изник, който приятно изненада

групата с новия си Археологически музей, открит на 16 януари 2023 г. В него е събрана богата колекция от 1500 експоната, сред които се открояват т. нар. саркофаг на Ахил и саркофагът на Антигон I – един от пълководците на Александър Велики, основател на града. Античното си име Никея дължи на друг генерал на македонския цар – Лизимах, който след като превзема града, го кръщава на жена си. Изник стана популярен с археологическата находка от 2014 г., когато случайно под повърхността на езерото се показват останките на голяма базилика от 4 век. Тя ще бъде превърната в подводен музей, включен в Списъка на световното културното наследство на ЮНЕСКО.

Последният ден на българската визита беше

посветен на Одрин.

TURSAB представиха туристическите забележителности на втората османска столица –огромния медицински комплекс, построен по заповед на султан Баязид II за лечение на пациенти с ментални проблеми през 1488 г., внушителната неокласическа сграда на Гара Караагач от 1873 г., сега превърната във Факултет по изящни изкуства на Тракийския университет в Одрин, и Паметника на Договора от Лозана, открит през 1998 г. Накрая българските туроператори бяха запознати с технологията на производство на бадемови сладки и марципан и опитаха прочутия в Одрин тава джигер.

„Колегите от турска страна бяха подготвили невероятна програма и много ползотворни срещи с местния бизнес. Ще се постараем да направим специални програми по посетените маршрути, за да разширим спектъра от предложения за Турция и по-специално район Мармара. Нашите български клиенти ще открият познатата стара история в нов облик. Много от културно-историческите забележителности са под протекцията на ЮНЕСКО”, заяви Павлина Илиева, председател на ОБТ.

А българите ще могат да се запознаят с още красиви места от Турция, някои от които са част от нашата история! До нас имаме една от най-големите туристически дестинации в света. Можем само да се учим!

Димо Христов, Турция