Съкровище с древна история, лечебни извори и богата палитра от различни разкази и преживявания - това е Сандански! Сгушен върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица, Сандански е разположен по средата между Кресненското и Рупелското дефиле е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особеност.
В топлия уикенд градът се превърна в притегателна дестинация за пролетна разходка. Градът се намира на 240 – 300 метра надморска височина и е най-топлият български град, като това му създава отлични условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури.
Планинският бриз, спускащ се от Пирин по поречието на река Бистрица, охлажда въздуха през летните месеци. Въздухът в Сандански е с най-ниска влажност в цяла България, и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания, което пък го превръща в световноизвестен балнеокурорт. Лечебните свойства на топлите минерални води и мекият благоприятен климат по тези места ги правят удобни за заселване на човека още в дълбока древност. Първите поселения на човека на мястото на днешния град Сандански датират от II хилядолетие преди новата ера. Селището е възникнало около минералните извори през бронзовата епоха в края на XIII и началото на XII век преди Христа.
За най-ранната история на града има сведения от източници на Тукидид и Полибий, в които се споменава, че е заселен от тракийски племена още от V в. пр. н. е. Траките от племето меди основават селището с името Медиус. От тракийското племе, обитавало околностите му, произхожда Спартак - водачът на най-голямото въстание (74 г.) в Римската империя. През IV в. пр. н. е. те биват завладени от Филип II Македонски, а от II в. пр. н. е. – от легионите на Римската република. Именно при завладяването на медите от римляните, при някои от техните походи като пленник в Апенинския полуостров попада и тракиецът Спартак.
По-късно римското селище на мястото на днешния град се е наричало Дезудава. И днес, близо до днешната поща, се виждат останки от църква от средата на IV век, северно от която има следи от голяма сграда, смятана за епископска резиденция. Църква от началото на V век е частично разкрита на улица „Гоце Делчев“ № 37, а на централния площад на античния град е открита трикорабна базилика, смятана за епископска катедрала. Днешният "Раннохристиянски комплекс" е археологически обект, открит през 1967 година от професор Александра Милчева.
През периода IV - VI век античният град е бил водещият стопански и културен център на областта и е изиграл важна роля за разпространението на християнството по нашите земи. В края на VI век градът е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян – народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански, в чест на Яне Сандански.
/БГНЕС
