Влакова композиция като от анимационен филм пъпли по планинските завои на единствения у нас железен път с разстояние между релсите от 760 мм. Наричат теснолинейката от Септември до Добринище алпийската теснолинейка на Балканите. Тя свързва областите Пазарджик и Благоевград и обслужва население от над 50 хил. души, част от което живее във високопланинския регион между Велинград и Якоруда. Там няма друг транспорт и влакът е алтернативата за придвижване до по-големите градове, разказва "24 часа".
Заради разнообразието от забележителности и тяхната романтика теснолинейката привлича туристи през цялата година. Тя минава през най-красивите планини у нас - Рила, Пирин и Родопите.
Чужденците са привлечени от тази жп линия, научавайки за нея от публикации в "Ню Йорк таймс", а в "Гардиън" - за техническите условия, за т.нар. шестици или осморки - серпантини, с които се преодолява денивелацията, която е над 1000 м - гара Септември е на 238 м над морското равнище, а най-високата гара Аврамово на 1267 м. По цялата линия са прокопани 35 тунела с обща дължина 2858 метра.
В наши дни по маршрута се движат почти 60-годишни локомотиви,
които теглят влаковете от Септември до Добринище и често създават проблеми на БДЖ. Тогава фирмата е принудена да пуска автобуси, за да превозват пътниците.
"Дано бъдещето за родопската теснолинейка бъде добро и дано предстоящият туристически сезон не бъде опропастен заради недостиг на локомотиви. Компанията уверява, че ситуацията по жп линията е под контрол и през летния сезон няма да има проблеми", казва пред "24 часа" 29-годишният Кристиан Ваклинов, момчето, което преди 10 г. обикаляше институциите, за да запази от закриването на теснолинейката.
"Хората я използват като социален превоз, тъй като билетът от Септември до Добринище е 7 лв. - т.е. на социално достъпна цена. По-големият процент пътуващи по линията обаче са туристи, които идват заради самата теснолинейка, а не за да се придвижат евтино до Велинград или до Банско", допълва Кристиан. Ежедневно
от всички краища на страната има хора, които искат да се возят с влакчето - и така е от април до октомври
На паркинга на жп гарата в Септември могат да се видят коли с регистрационни номера от Видин, Русе, Габрово. Хората идват на гарата в Септември или на почивка във Велинград, оставят автомобилите си и се качват на теснолинейката. На практика обаче държавата все още не популяризира и не развива линията като туристическа дестинация, а просто я поддържа като социален превоз за местното население.
В момента на разположение, за да се изпълнява разписанието, има между 3 и 5 локомотива, но те непрекъснато се кърпят в локомотивното депо в Септември. Ръководството на БДЖ няма настройка за закриване на линията, по-скоро бюрокрацията е голям проблем. Тази фирма е държава в държавата. И проблемът с теснолинейката не е единственият й. Локомотивите са произведени 1965 г. и следващата година ще им честваме 65-годишен юбилей. Те са немско производство, има и два, които са румънско производство, които са от 1988 г. и преди 2 години бяха модернизирани в Русе, т.е. изцяло подновени.
Единият сега е трайно повреден и е в депото - след около половин година движение той се повреди", обяснява Кристиан, който от 6 г. работи към БДЖ.
По жп линията се движат 14 влака, а това са 7 чифта - по 7 в посока. Една композиция отива и се връща и това се нарича влаков чифт.
Всеки влаков чифт има име. Преди десетина години Кристиан предлага на БДЖ и са възстановени имената на влаковете. Възстановени са старите имена "Вихрен" и "Родопи", а новите са "Места", "Клептуза", "Марица", "Рила" и "Пирин" - 7 чифта. Четири се движат между крайните гари Септември и Добринище.
Четири се връщат обратно от Добринище за Септември и останалите са регионални и изпълняват разписанието между Септември и Велинград, между Разлог и Добринище и от Септември до Аврамово и обратно. Непрекъснато
има чуждестранни туристи. Преди 10-ина години теснолинейката беше много по-припознавана като туристически маршрут от тях,
отколкото от българи. За нашите беше "оня бавен влак там през планината за Велинград". Често са забелязвани хора с коли да преследват влака по трасето, за да го заснемат с дронове или с фотоапарати на различни красиви места по маршрута.
Има жп маниаци от Германия и Австрия, които са наели кола и хотел и прекарват една седмица у нас само за да заснемат теснолинейката на терен.
Влакът от Септември до Добринище няма аналог в страната с такова разстояние между релсите - такава линия като нашата е последна.
Другите две са закрити през 2002 г. - Пазарджик - Варвара и Червен бряг - Оряхово. Те са демонтирани и са вече история. Композицията се движи с по-ниска скорост, което дава възможност човек да се любува по-дълго на красотите по маршрута. Дължината на жп линията е 125 км.
Максималната скорост, с която се движат влаковете, е 50 км/час и тя се развива само в първите 6 км Септември - Варвара в равнината. После нагоре се редуват участъци 30-35-40 км/час. Пътувайки по жп линията, може да се разгледа музеят на гара Цепина. За посещения е необходим предварителен разговор по телефона на сдружение "За теснолинейката" във фейсбук страницата му. Защото там няма постоянно човек и гарата е заключена.
"Миналата година посрещнахме над 10 групи - деца от софийски училища, които си правят зелени училища във Велинград и идват до музея, разглеждат за около час и се връщат обратно", казва Кристиан.
Тук могат да се видят стотици снимки, показващи историята на линията от първата копка до наши дни. Има предмети от ежедневната работа отпреди десетилетия - дневници, фенери, шапки, палки, униформи, една статуя от жп спирката в кв. "Чепино" във Велинград, стрелкови апарат за смяна на коловоза.
Инициативата за музея е на сдружение "За теснолинейката", създадено през 2015 г., когато един ден Кристиан спрял на гарата и решил, че мястото трябва да се поочисти.
"Беше страшно занемарено. Тогава със съмишлениците ми решихме да стане музей и това ни беше мотивът пред държавата да разреши да заключим разбитата сграда на спирката. В момента в сдружението членуват предимно млади хора.
В историята на влакчето има и пътуванията на височайши особи.
На 30 юли 1939 г. се открива отсечката до гара Белица, като общата дължина на линията от днешен Септември вече е 101 км. Тогава самият цар Борис Трети кара празничния влак
Това събитие остава в съзнанието на местното население – двете чудеса: цар и влак – заедно. В наши дни сред пътниците по различно време са били Христо Иванов, Корнелия Нинова, а най-впечатляващото е, че миналата година на влака се качила и Мария Габриел. Тя обаче нямала щастието да се повози много дълго по линията. С нея пътували дипломати и министри.
"Парният локомотив се счупи още на Варвара, дадоха дизелов локомотив, който пък се счупи на следващата спирка Цепина и така предсрочно приключи пътуването на дипломатите и г-жа Габриел и ги откараха с автобуси до Велинград", спомня си Кристиан.
Все по-малко са местните хора, които пътуват ежедневно с теснолинейката на училище или на работа. Преди няколко години голямата част от редовните пасажери по линията са били жени камериерки от хотелите в Банско и Разлог. Покрай пандемията обаче всички хотели си организирали автобуси за служителите.
"БДЖ загуби тези пътници не заради лоша политика, а просто защото така се организираха местните работодатели. Учениците също пътуват вече с училищни автобуси, осигурени им от МОН. Все по-малко са и жените от селата по линията, които пътуват до Велинград, за да продават мляко", обяснява Кристиан.
Радетелят за теснолинейката си спомня как през изминалите 7-8 години са се заснели много британски и немски филми.
"В "Гардиан" имаше класация на читателите за най-красив железен път в Европа, където на първо място бе поставена нашата теснолинейка
Но пандемията попречи да дойде отзвук от тази голяма реклама. Смятам, че го няма сериозния български документален филм за линията, а тя има изключителна история. Мечтая да има филм за линията като туристическа дестинация наравно с Копривщица, Перперикон, Велико Търново. Трябва хората да научат повече за нея и да я включат в своите екскурзионни планове", казва Кристиан.
"С бога напред към Бяло море", пишело при откриване на линията
В края на май 1920-а IX народно събрание решава да бъде построена жп линия от Саранбей (днес Септември) за Лъджене, Якоруда, Разлог и Неврокоп (днес Гоце Делчев).
На 9 декември 1945 г. е въведена в експлоатация поредната отсечка от Банско до гара Добринище. Тя остава последна и до днес. При откриването на теснолинейката преди 79 години е имало транспаранти с надписи "С бога напред към Бяло море".
По маршрута е Варвара с минералните си води, връх Милеви скали, родопската крепост Цепина, най-голямото у нас находище на древни животински видове край Дорково, килимарският цех в Костандово, Велинград с изобилието на минерални извори, единственото място у нас, където се пресичат паралел и меридиан – в гората над парка "Клептуза", най-южната родопска крепост Калята, паркът за танцуващите мечки над Белица и ски курортът Семково, Разлог – градът между трите планини, ски столицата Банско в подножието на Пирин, Добринище с минералните си води.
