Гурме кухнята на Франция е известна в цял свят, Италия също има своите особени попадения, докато САЩ често се гордее със своя хот-дог. Популярната бърза закуска е достатъчно известна, пише BBC, след като може да се продава на всеки един ъгъл в големите градове, по бейзболни и футболни мачове, предпочитана е на всяко барбекю и често се смята за символ. Единственият проблем е, че мнозина дори не подозират за произхода на тази храна.
Историята, поне тази, която може да се проследи, датира от средата на XIX век и Гражданската война в САЩ. Адресната регистрация на хот-дог-а е в сърцето на Ню Йорк - Кони Айлънд.
През горещите лета, докато повечето жители се опитват да оцелеят горещините, Кони Айлънд се оказва перфектното решение за усещане на морски бриз и прохлада. Повечето гости използват метрото, за да стигнат до въпросната дестинация и да се радват на един от най-активните увеселителни паркове на града.
По спомени на някогашните американци, той е комбинация от кич и малко повече семейни забавления. Именно тук може да откриете будката на Нейтън, която твърди, че пази оригиналната рецепта на истинския хот-дог и предлага известните вурстове от 1916 г.
Продължавайки разходката си, може да попаднете и на друг още по-смел надпис, този на Фелтман. Въпросният господин твърди, че предлага оригинален хот-дог от 1867 г. И тъй като има конфликт на интереси, проверката показва, че Нейтън не са първите иноватори, а са само хората, които го предлагат от посочената година. Те нямат никакви заслуги, включително и за хлебчето, което се подготвя.
Историкът Майкъл Куин признава, че немският мигрант Чарлз Л. Фелтан е първият, който предлага точно това ястие на гостите на парка. Това се случва във време, в което Нейтън дори не е заченат.
Фелтман пристига в САЩ през 1856 г. и като много немски мигранти по това време, носи със себе си любимите немски наденички. Фелтман е изявен пекар и знае как да продължи напред. През 1865 г. отваря пекарна и започва да печели като прави различни пайове и хлебни изделия. Продава стоката си на количка и обикаля улиците, поне докато Манхатън не решава да свържи хората с метро.
Обратната връзка към Фелтман е, че хората искат топла храна, а не студени миди - второто ястие в количката. През 1867 г. Фелтман отива при майстора, който е направил количката за храна и го моли да я модифицира. Германецът жертва едно отделение, за да постави скара на въглища. Именно там започва готвенето на наденичките.
По това време държавата се възстановява от гражданската война и Фелтман продава повече от 4000 хот-дог-а - тогава ги нарича "red hots". Всяка закуска струва точно цент. Фелтмен решава да слага наденичките в хлебче, за да може да ги продава без чиния - в Германия наденичките се ядат без хляб. Необходими са няколко години, преди да се появи името хот-дог.
През 1871 г. Фелтман решава да отвори павилион за бърза закуска. До края на десетилетието, германецът ще има невероятна империя от бързи закуски. В един момент продава своята храна навсякъде до степен, в която американският президент Уилям Хауърд Тафт ще дойде, за да провери какво е толкова специалното на този вид храна.
Изобретателят на хот-дог-а дори ще накара директорите на железницата да удължат времето на влаковете, за да може повече клиенти да вечерят при него и след това да се приберат. Във върха на своята кариера, Фелтман продава около 40 хиляди хот-дог-а на ден, както и най-различна морска храна. През 1910 г. той умира като един от много богатите хора в Ню Йорк. Неговите синове Чарлз и Алфред продължават да ръководят компанията и наемат повече от 1000 души и през 20-те години на XX век вече могат да се похвалят като собствениците на един от най-големите ресторанти в света.
В средата на XX век ще открием, че собствениците наемат полски мигрант на име Нейтън Хандуеркър - неговата задача е да реже ролца от раци. След известно време той също отваря собствен ресторант, а докато събира парите, спи на пода в кухнята на Фелтман. През 1916 г. с около 300 долара в заем и специална семейна рецепта от съпругата си, започва да работи на няколко пресечки от стария си работодател.
Нейтън започва да продава своите предложения на много по-ниска цена. По време на Голямата депресия, семейство Фелтман продава своя бизнес, новите собственици решават да продължат бизнеса и очакват, че всичко е изключително лесно, но се предават под натиска на конкуренцията и приключват опитите през 1954 г. Нейтън става единственият търговец за следващия половин век. Фелтман остава далеч по-качествен, спрямо количеството на Нейтън, но това е една от много интересните войни на Ню Йорк.
През 2015 г. фамилията Куин решава да възобнови цялата верига. Джими Куин купува името и компанията, а благодарение на факта, че познава един от служителите на Фелтман, спокойно може да използва и рецептата. Джими Куин успява да отвори ресторанта на оригиналното място и да продължи традицията.
Нейтън продължава да се радва на успех, една рецепта и малко по-упорит труд води до създаването на империя от продукти, както и 55 хиляди магазина, които са готови да продават неговите хот-дог наденички.
И двете могат да бъдат закупени в Кони Айлънд, но по-важното е, че вече няма много точно обособен победител. Нейтън и Фелтман създават облика на Ню Йорк и носят един особен успех на Ню Йорк. Ако се озовете там, може да проверите и двете места.
