60-годишен юбилей отбелязва архитектурният резерват Жеравна. На 7 юли 1964 г. 172 къщи в населеното място са обявени за културни ценности, единадесет от които са с национално значение.
Независимо от промяната на нормативната уредба след влизането в сила на настоящия Закон за културно наследство Жеравна запазва режимите на своя специален статут и правна сила. Особеност на устройствения режим на резервата е, че цялото село попада в неговия териториален обхват.
Културното наследство на Жеравна все повече се осъзнава не само като „духовно послание“, което трябва да се съхрани и предаде в автентичен вид, но и като ресурс за културно и социално развитие на обществото.
Днес Жеравна успява да съхрани уникални късове от вещественото и невещественото си богатство и да го предоставя на всяко едно от следващите поколения, посочват от резервата на официалната си Facebook страница.
Историята на Жеравна
По време на Възраждането Жеравна активно се включва в процесите на икономическото, културно и образователно развитие на България. Жилищната архитектура на градчето през XVIII-XIX век се развива последователно и прогресивно.
Къщите в градчето се делят на четири основни групи: предвъзрожденска (XVII-XVIII в.), ранновъзрожденска (XVIII в.), зреловъзрожденска (XVIII и средата на XIX в.) и късновъзрожденска (втората половина на XIX в.)
Жеравна в миналото е била укрепено село. Следите от стари пътища и названията на хълмовете показват, че това място е имало стратегическо значение. Турците са наричали селото „Башкьой“ (Главно село), а по-късно „Кючук Фелибе“ (Малък Пловдив).
През XVIII век Жеравна е обособена като голям скотовъден и занаятчийски център. Развива се главно овцевъдството и занаятчийството. Паралелно с овчарството и занаятчийството се развива и търговията.
Жеравненските търговци не се задоволяват само с пазарите на Османската империя и преминават нейните граници, като установяват връзки с пазарите в Средна Европа и Русия. През това време на икономически и културен прогрес са построени високите, двуетажни дървени и красиви къщи с техните чудни чардаци, стрехи, дърворезби и големи, тежки порти, дело на народни майстори творци. Забогателите стопани строят нови големи къщи с богата вътрешна дърворезбена украса, която да показва тяхната икономическа мощ и духовната им независимост. Селото се оформя като селище от градски тип. Къщите на главната улица със своите приближени една до друга стрехи създават неповторими ансамбли. Жеравненската архитектура въздейсва както със своите добре намерени пропорции, така и с художествен детайл, по дух и съдържание тя е архитектура народна, българска, близка до естетичните виждания на нейния потребител.
