ЮНЕСКО добави 24 нови обекта към Списъка на световното наследство, с което общият им брой достигна 1223 в цял свят. Наблюдава се неравномерно разпределение на това къде са разположени тези обекти, особено по отношение на подбора на културно наследство, като ЮНЕСКО исторически е вписал най-много от тази група в Европа и Северна Америка.
Въпреки че общата площ за Северна Америка и Европа (34 милиона кв.км) е подобна на тази на Африка (30 милиона кв.кМ), 490 културни обекта досега са вписани в Европа и Северна Америка, в сравнение със само 61 в Африка. Азиатско-тихоокеанският регион има втория най-голям брой вписани културни обекти - 211, следван от Латинска Америка и Карибите със 103.
За да се появят в списъка, държавите трябва да изложат обект като номинация. След това представител на ЮНЕСКО посещава мястото и прави препоръка към организацията, която информира за окончателното решение.
Има много причини едно правителство да иска значка за световно наследство на ЮНЕСКО, от факта, че може да повиши глобалната осведоменост за дадено място и да подобри туризма там, до това как може потенциално да повлияе на разпределението на бъдещо финансиране. Но в същото време организацията може да прояви предпазливост при предлагането на номинация поради рискове като прекомерен туризъм и разходите за поддържане на обект на световното наследство. Или може просто да е с по-нисък приоритет в дадена страна.
От години експертите критикуват, че е ЮНЕСКО е твърде европоцентрична.
Пропастта между континентите може да започне да се стеснява през следващите години обаче, тъй като ЮНЕСКО заявява, че въвежда мерки като опити за „подобряване на броя на обектите на африканското наследство в Списъка на световното наследство, чрез осигуряване на по-добра подкрепа за африканските държави, изпълняващи местни проекти за опазване и подготовка на номинационни файлове за световно наследство."
