През юли протестиращи излязоха по улиците на Палма, столицата на Майорка, носейки плакати с лозунги като "не на масовия туризъм" и "туризъм, но не като този".
Въпреки че не присъства, Джауме Фустър, 27-годишен местен жител, се съгласи с посланията. "Те трябва да бъдат сигнал за събуждане към нашите политици да приемат закони срещу пренаселеността и да въведат закони, които подобряват качеството на живот на нашите жители", казва той пред The Guardian.
Жилищната криза на острова е извън контрол, добавя той. Като много от приятелите му, той живее с родителите си. "Невъзможно е да живеем самостоятелно с нашите заплати", признава Фустър, който е нает само осем месеца в годината.
Като работник в хотелиерството, той признава ползите от привличането на посетители на острова, където е израснал. "Туризмът е икономическият двигател на Майорка", казва той. "Но всяка година имаме рекорден брой хора, които идват. Търсенето не спира."
Нарастващият брой посетители засилва натиска върху разтегнатите от климата ресурси: в някои райони на острова през юли бяха обявени ограничения върху използването на вода.
Пътищата са задръстени от коли под наем, а общественият транспорт не е в състояние да поддържа непрекъснато нарастващия брой туристи. Майорка, чието население е малко под един милион, очаква да приеме около 20 милиона посетители тази година. Но Фустър, чието семейство има магазин за бижута на острова, каза, че повечето обикновени жители на Майорка не се възползват от икономическите ползи, добавяйки, че според него възходът на ол инклузив курортите означава, че туристите са по-малко склонни да харчат пари на място.
Майорка не е единственото място, където е имало протести срещу прекомерния туризъм. Хиляди хора от цяла Южна Испания излязоха по улиците на Малага на 29 юли, докато ЮНЕСКО наскоро предупреди, че тази вълна от съпротива може да се разпространи в цяла Европа.
Барселона беше хвърлена в светлината на прожекторите това лято, след като протестиращи пръскаха туристи с водни пистолети. В дестинации, които са привлекли нарастващ брой след пандемията, хората се питат как може да се постигне баланс между посрещането на посетители – и работните места и приходите, които носят – и запазването на местата, които наричат дом.
Живеейки в централен квартал на Барселона в продължение на 20 години, Алба забеляза как нарастващият брой посетители, стичащи се в града, изкривява характера му. "В моя квартал имаше стара железария, месарница, много малки фирми, работещи от десетилетия", разказва тя. "Но през годините много от тях се превърнаха в барове и ресторанти, обслужващи туристите."
Барселона обяви през юни, че ще забрани отдаването на апартаменти под наем на туристи до 2028 г. след недоволството на местните жители. Алба каза, че разпространението на краткосрочни наеми в центъра на града нарушава потока от живот на жителите.
"Пияни туристи блокираха входа на нашата сграда, пушеха ни в лицето, докато се опитвахме да излезем, крещяха като луди до 2 сутринта. Дори вътре в нашата сграда, пияни Airbnb туристи по погрешка се опитаха да отворят вратата ни през нощта", споделя тя. През 2021 г. й писнало и се преместила в квартал в периферията на града.
В португалската столица Лисабон нарастващият брой туристи оказва натиск върху жилищния пазар. Тереза, 29-годишен ръководител на проект, казва, че непрекъснато трябва да минава покрай тълпи от туристи, възхищаващи се на азулежос (традиционни португалски плочки). След пандемията IT номадите също изиграха роля в изкривяването на пазара на жилища в града.
Тези, които могат да работят от разстояние, бяха привлечени от предимства, включително дигиталната номадска виза на Португалия, която предлага едногодишно пребиваване при доказателство за минимум 2800 евро месечен доход. Оттогава Португалия предприе репресии срещу ваканционните наеми и ограничи своята схема за "златна виза", която предлагаше на чужденците шанс да получат гражданство чрез закупуване на имот на стойност най-малко 500 000 евро.
Тереза, която казва, че има късмета да наеме по-достъпен апартамент, използвайки "стария от десетилетия договор за наем" чрез роднина, сама се върнала в родния си град като дигитален номад, след като живеела във Франция, и признава иронията. "Мисля, че хората са дори още по-ядосани на номадите – с туризма поне може да се каже, че създава работни места. Наемите могат да бъдат толкова високи, защото те дават под наем на хора без португалски заплати."
Тереза също смята, че когато градът е прегърнал дигиталното номадство, части от Лисабон са станали хомогенизирани, доминирани от кафенета, където работещите от разстояние се събират с лаптопите си, но където повечето португалци не могат да си позволят да пият кафе заради високите цени.
Флоренция е толкова наситена с туристи, че Камила Торна, дизайнер, казва: "Почти не чувам да се говори италиански по улиците – един ден всичко е френско, след това всичко е испанско, а след това изцяло руско. Идва на вълни в зависимост от това кой туроператор е в града."
Подобно на Алба, 61-годишната Торна споделя, че много магазини в нейния квартал, обслужващи жителите, са затворени. "Преди няколко седмици прекарах векове в търсене на купчина хартия А4 за моя принтер, тъй като магазините за канцеларски материали, които познавах, затвориха. Преди имаше сезони на туризъм – сега е целогодишен. Звукът на Флоренция е куфари върху калдъръмени камъни", жалва се тя, добавяйки, че няколко апартамента в нейната сграда се отдават краткосрочно и туристите понякога оставят боклук на стълбището. Миналата година бяха забранени нови краткосрочни лицензи в центъра на Флоренция.
"Трябва да има по-добър баланс между жителите и тези, които ни посещават", на мнение е Торна.
Фустър може да види ползите от посрещането на международни посетители в Майорка, но това е въпрос на мащаб, казва той. "Туризмът е много важен и ако изчезне, ще бъдем по-бедни. Но ние искаме да запазим острова и да имаме по-добро качество на живот и по-добър достъп до жилища. Диверсификацията на икономиката е очевидният отговор, но това е наистина трудно на този етап."
