Бургаската регионална туристическа камара (БРТК) също разкритикува някои текстове в измененията на Закона за туризма, с които се предлага създаването на Гаранционен фонд за туроператорите с цел защита на потребителите при пакетни пътувания. Това сториха и редица други браншови сдружения на туроператорите миналата седмица. „За съжаление, неяснотите по създаването на фонда остават и това неминуемо ще доведе до сътресения в сектора. Част от тях успяхме да откроим, а за други можем само да гадаем“, коментират в позиция до медиите от БРТК, на която председател е Деляна Цонева.
Промените се базират на недоразвита тристълбова защита. Първият стълб е наличието на минимален капитал /5000 лв/, който да гарантира платежоспособност на туроператора. Недоразбрана остава функцията на този първи стълб, какво точно е неговото предназначение, кога ще се употребява и при какви ситуации. Предвидено е да се извършват регулярни проверки под формата на справки, които трябва да предоставя туроператорът. Не е отчетен фактът, че в туризма се работи с хоризонт година напред, предварителни резервации, доброволен отказ от пътуване, резервации в последния момент. В този случай тези справки на тримесечие не отразяват действителността на туристическото пътуване, защото то е променящо се във времето. Най – добрият вариант е тези справки да са едногодишни заедно с приключването на годишното счетоводство на фирмите.
Вторият стълб е застраховка или банкова гаранция. Отново остава застраховката на туроператора, но със сменено име „Гаранция за потребителите на туроператорски услуги при несъстоятелност на туроператор", за да е по – ясно, че нейната употреба е възможна единствено при обявяване на несъстоятелност на туроператора. Възниква автоматично въпроса защо е необходимо да има застраховка или банкова гаранция при наличието на минимален капитал и ТГФ?, питат от БРТК.
Третият стълб предвижда създаване на туристически гаранционен фонд. Разбира се, БРТК приветства идеята за изграждането на такъв фонд. Съгласно законопроекта, фондът ще има право да оперира с набраните от туроператорите средства и да ги инвестира разумно. Въпросът ни е: защо е необходимо тези средства да бъдат инвестирани, след като са предвидени за сигурността на туриста, а и всяка инвестиция е възможно да бъде и губеща?, посочват от БРТК.
Разделението на входящ от изходящ туроператор е добро предложение, но защо е необходимо да се обозначават като туроператор А и туроператор Б. Това би било неразбираемо за контрагентите. Предлагаме да бъдат изписани в закона и удостоверенията с реалните си имена туроператор изходящ/входящ туризъм, допълват от БРТК. Туроператор А е с най- много тежести по отношение на гарантиране сигурността на туриста, в което разбира се няма нищо лошо, но… липсва конкретика. Както винаги всичко е на идейни разсъждения, без разяснения и наредби за прилагане на закона. Как точно ще се определи вноската на новосъздадените ТО към ТГФ първоначално? Как точно съществуващите ТО ще преминат към прилагане на закона в заварено положение?, питат още от БРТК.
Туроператор Б или това са туроператори, посрещащи туристи на територията на Република България, ще трябва да заплащат застраховка, която се нарича „Гаранция за потребителите на туроператорски услуги при несъстоятелност на туроператор". Не е ясно, какво точно ще покрива тази застраховка, след като туристите, които посреща туроператор Б, вече са гарантирани от собствената си държава. Също така, за туроператор Б вече не е задължително да има офис или онлайн присъствие, което автоматично отваря поле за сивия сектор.
Турагент – с изключение на минималния капитал от 5000 лв,, турагентът е копие на туроператор А, а не е ясно той по кой стълб ще се следи и въобще има ли стълб за него.
В заключение, така предложените текстове за обществено обсъждане в Закона за туризма са насочени към вменяване на повече ангажименти и административни тежести към туроператори, които работят легално. За съжаление, никъде не открихме механизми, с които държавата ще ограничи все по разрастващата се мрежа от нелегални туроператори в страната, коментират от БРТК.
От организацията предлагат да бъде създаден контролен орган към Министерството на туризма или временен такъв, който да извършва регулярни проверки по туристическите обекти за организирането на туристически пътувания. Също така да се направи анализ на пазара, колко от присъстващите в регистъра туроператори, действително упражняват тази дейност към днешна дата. В случай, че не са я практикували повече от една година, да бъдат заличени и премахнати от този регистър. Да се направи отчет на колко нелегално практикуващи фирми е наложена глоба и в какъв размер. Каква е честотата на проверките и какви са най – честите нарушения. Чуждестранните туроператори да регистрират представителства в България и да внасят данъци в страната.
Според БРТК остава нерешен въпросът с еднодневните пътувания с екскурзовод дали са туристически пакет и подлежат ли на контрол от Министерство на туризма. За Черноморието това е много важен въпрос, защото ежедневно сме свидетели на чуждестранни граждани, които наемат транспорт и извършват екскурзии по страната. Към днешна дата няма регулация за еднодневните пътувания, посочват от сдружението.
Без наличието на контролен орган считаме, че така предложените промени в Закона за туризма ще доведат до разрастване на сивия сектор. И в момента по нашето Черноморие масово чуждестранни граждани работят като туроператори входящ/изходящ туризъм. Социалните мрежи са пълни с предложения и групи за пътуване. С инфлуенсъри, които разхождат туристи по нашите обекти и за тях не важат предложените промени в закона. Изключително належащо е преди да се правят каквито и да е промени в Закона за туризма, да се изработят механизми за ограничаване на нелицензираните туроператори - пенсионерски клубове, чуждестранни граждани, йога инструктори, инфлуенсъри, управляващи имоти на граждани и още много, казва от БРТК.
Габриел Драгиев
