Поставено е началото на конструктивен диалог между бизнеса и институциите относно кадровата криза в туризма. Договорени са конкретни срещи между Министерство на туризма и Министерство на образованието за развитие на кадрите в сектора.
Днес в столичния Гранд Хотел София се проведе кръгла маса на тема „Кадровият недостиг в туризма: Хора, решения, бъдеще", организирана от Българската хотелска асоциация. Форумът събра ключови представители на туристическия бранш и държавната администрация. От страна на организаторите присъстваха членовете на Българската хотелска асоциация, обединяваща 14 от най-големите представители в хотелската индустрия, начело с председателя на организацията Веселин Данев. Сред участниците бяха и заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева, Мария Минчева, заместник-председател и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), Илин Димитров - Секретар по култура, образование и туризъм на Президента на Република България, Милена Георгиева - зам. Изпълнителен директор на Агенция по заетостта, Лиляна Георгиева - директор дирекция „Разрешителни и трудова миграция", Юлияна Николова - главен експерт дирекция „Услуги по заетостта", доц. д-р Стела Балтова - заместник ректор на Международното бизнес училище, Владислава Радонова и Людмила Кръстанова - началник сектори в дирекция „Миграция" МВР, Антон Пенев - директор общинско предприятие „Туризъм" към Столична община, Меглена Плугчиева - посланик на БУБСПА.
Основни констатации
По време на събитието Веселин Данев, председател на Българската хотелска асоциация, представи тревожни данни от анализ, базиран на информация от Националния статистически институт. През последните 5 години (2019-2024) броят на заетите в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство" у нас е намалял с близо 20% – от 182,6 хил. души до 147,5 хил. души. За същия период броят на местата за настаняване е нараснал с 10,5%, а реализираните нощувки са се увеличили с 1,8%.
„Това означава, че по-малко хора обслужват повече обекти", подчерта Данев.
Особено обезпокоителен е спадът при младите служители – заетостта на лицата до 34-годишна възраст е намаляла с 35,5% за същия период. Темпът на понижение на заетостта в туризма е над два пъти по-бърз от общата тенденция за страната, където предлагането на работна ръка на национално ниво се е свило с 8,3% през последните 10 години.
Заплащане и сива икономика
Въпреки предизвикателствата, ръстът на брутната заплата в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство" достига близо 95% за последните 5 години, изпреварвайки средния ръст на възнагражденията в България, който е 83,3% за периода 2019-2024 година. Средната брутна месечна заплата общо за сектора през 2024 година е достигнала 1472 лева.
Интересен е фактът, че в обществения туристически сектор средният размер на възнаграждението е по-висок – 1730 лева, докато в частния туристически сектор средната заплата е 1461 лева. Данев отбеляза, че „общественият сектор все повече изпреварва частния сектор, което реално води до недостиг на сезонен персонал".
Форумът очерта и проблема със сивата икономика в бранша – средната заплата в частния сектор е около 30% по-ниска от реалната за индустрията, което създава допълнителни трудности на пазара на труда за изрядните данъкоплатци.
Работници от трети страни
Поради недостига на местна работна ръка, секторът на туризма все повече разчита на привличане на работници от трети страни. Според данни на една от големите хотелски вериги, делът на чуждестранните служители през летния сезон на миналата година е достигнал 35,2% от всички сезонни работници, в сравнение с 22,3% през 2019 година.
Разходите за труд за чуждестранните сезонни работници са по-ниски спрямо разходите за местен сезонен персонал – средният размер на брутното месечно възнаграждение за местен сезонен персонал е бил 1684 лева за 2024 година, докато при чуждестранните сезонни работници средното ниво е достигало 1447 лева.
„Наемането на чуждестранен персонал позволява на хотелиерите да запазят структурата на бизнес операциите си. От друга страна, това предполага увеличаване на целогодишния персонал, чиято роля е да посрещне чужденците, да ги обучи и след това да прави мониторинг на работата им", обясни Данев, подчертавайки че „това е добре за местната заетост".
Институционални решения
Мария Минчева, заместник-председател и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), посочи, че трудовата миграция е краткосрочно решение на проблемите с недостига на работна ръка, тъй като дългосрочните решения изискват десетилетия.
Според нея, за да успява България да привлича работна ръка от трети страни, е необходимо да се създаде институционална електронна система, която да отчита и измерва потребностите на всички работодатели у нас. Минчева предложи процесът да бъде дигитализиран, като се определят 7-8 държави, към които има най-голям интерес, и да се подобри работата на консулствата в чужбина.
„Трябва да градим имидж за хората, които искаме да привлечем, да им обясним какво ще спечелят", подчерта Минчева.
БСК предлага да има институционални мерки, които да регулират целия процес по идентифициране и привличане на чуждестранни работници, включително лицензиране на агенциите, които внасят работници у нас.
Образование и дуално обучение
Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева акцентира върху ролята на образованието и дуалното обучение като възможност за работодателите: „Това е резерв за нас, извън резерва на работници от трети страни, който може да бъде използван в сектора на туризма".
Георгиева представи тревожни данни за образователната система – в 14 висши училища в страната се обучават 2143 студенти по специалности в туризма при капацитет 9340, а само 25,62% от завършилите висше образование се реализират на пазара на труда по специалността. В професионалното образование учениците от 8 до 12 клас в направление „Пътувания, туризъм и свободно време" са едва 4593.
Заместник-министърът отбеляза направленията, в които работи Министерството на туризма, включително участие в работата на отговорните институции в системата на образованието и обучението по туризъм и в секторните съвети. Тя спомена и сключеното споразумение с Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство в България за провеждане на 28 инициативи, свързани с издигане на престижа на професиите в направление туризъм.
Междуинституционална работна група
Георгиева припомни създадената през март по инициатива на министъра на туризма междуинституционална работна група, която се ръководи от вицепремиера и министър на транспорта, и има за цел да разгледа достъпа на лица от трети страни до трудовия пазар у нас и да предложи мерки за облекчаване на процедурите. Работната група трябва да приключи със своите изводи и предложения до 30 май.
„Имаме надежда, по начина, по който работят институциите в тази работна група, че ще бъдат произведени смислени предложения, които ще се реализират като решения в практиката", заяви заместник-министърът.
Заключение
„Резултатът от срещата е, че сме поставили началото на дискусията и сме срещнали разбирането на институциите. Ясен беше изводът, че проблемите се решават с конструктивен диалог и Българската хотелска асоциация е готова на това. Конкретен резултат е обявеното намерение за срещи между Министерство на туризма и Министерство на образованието и нас по темата с развитието на кадрите", заяви в заключение Веселин Данев.
