Новини Хотели

България с най-ниски цени на хотели и ресторанти в ЕС

   
България с най-ниски цени на хотели и ресторанти в ЕС

През 2024 г. България отново е страната с най-ниски цени в Европейския съюз за няколко ключови категории на потребление. Това показва последния анали на Евростат за сравнителните ценови равнища на крайните потребителски разходи, измерени чрез стандартизирания индекс на паритет на покупателната способност (PPS).

Снимка: Envato

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

  • Използваният индекс на ценови равнища сравнява цените между страните чрез стандартизиране по паритет на покупателната способност. Стойност 100 съответства на средното равнище на цените в ЕС. Стойности над 100 означават по-високи от средните цени, а под 100 – по-ниски.
  • Общото равнище на цените в България е 60% от средното за ЕС – най-ниско сред всички държави членки. Най-високо е в Дания (143%), следвана от Ирландия (138%) и Люксембург (133%).
  • В категорията „алкохолни напитки и тютюневи изделия“ най-ниско ценово равнище е регистрирано в България (69%), а най-високо в Ирландия (205%), Финландия (175%) и Франция (137%).
  • В категорията „ресторанти и хотели“ България е с най-ниски цени (53%), следвана от Унгария (62%) и Румъния (65%). Най-високи стойности са наблюдавани в Дания (148%), Ирландия (129%) и Финландия (127%).
  • В категорията „облекло“ отново най-ниско ценово равнище е регистрирано в България (79%), следвана от Унгария и Румъния (по 85%). Най-високо е в Дания (133%), Швеция и Финландия (по 120%).

ДОПИРАТЕЛНА

Разликите в ценовите равнища между държавите членки на ЕС остават значителни. Според Евростат, България не само запазва позицията си като най-достъпната дестинация в ЕС, но дори увеличава разликата спрямо средното ниво в някои ключови категории. Това е особено видно в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, който е пряко свързан с туризма – индустрия с висока добавена стойност и стратегическо значение за българската икономика.

Освен за туристите, данните показват и по-ниско ценово натоварване върху домакинствата по отношение на разходи за алкохол, цигари и облекло. Това обаче трябва да се разглежда и през призмата на доходите – нисък ценови индекс не означава непременно висока покупателна способност, а често отразява и по-ниски нива на потребление и стандарти на живот.