„Глобални брандове срещу независими хотели – кой модел е по-устойчив за България?“ – това беше темата на 16-тия бизнес форум на катедра „Икономика на туризма“ при УНСС, организиран съвместно с Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE). Идеята на г-н Георги Дучев, изпълнителен директор на BAHE, да се проведе за първи път в България подобен експертен дебат бе приета с ентусиазъм от проф. Мариана Янева, ръководител на катедрата.
Събитието бе насочено към изявени студенти от Tourism Club for Young Leaders, в ролята им на оценители, които усетиха академичната атмосфера на бизнес дебата, събрал експерти от туристическия сектор, представители на международни хотелски вериги и независими хотелиери.
Основната цел на дебата беше да се анализират предимствата и предизвикателствата на двата модела за развитие на хотелския бизнес в България, с фокус върху икономическата, социалната и технологично-иновативната устойчивост на дестинацията. Като въведение в дискусията г-н Дучев представи актуални данни, според които в Европа, за разлика от САЩ, веригите имат ограничено разпространение. 60% е делът на независимите хотели, а 40% са брандираните обекти. В София 8-10% от хотелите са част от международен бранд.
Дискусията засегна ключови въпроси, по които взеха участие експертите в двата отбора - д-р Ралица Гроздева (зам.-изпълнителен директор в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“), г-жа Даяна Каназирева (директор “Проектно развитие” в OKOL Lake Park), г-жа Виолета Милушева (маркетинг директор в хотел InterContinental Sofia), д-р Ралица Георгиева (УНСС), г-жа Анна Поцкова-Кинай (управител Хотел в Grand Hotel Millennium Sofia) и г-жа Десислава Кърджова (директор на дирекция „Туризъм“ в Централен кооперативен съюз и ген. мениджър на хотел КООП София):
Кой модел предлага по-висока рентабилност и възвръщаемост на инвестициите?
Доколко международните вериги улесняват достъпа до финансиране?
Какъв е ефектът върху привличането и обучението на кадри?
Дали разпознаваемостта на глобалните брандове или уникалността на независимите хотели са по-привлекателни за туристите?
Кой модел е по-подходящ за развитието на Бранд България?
В рамките на събитието бяха представени две основни тези от лидерите на отборите доц. Ася Панджерова и д-р Светослав Калейчев, представители на катедра „Икономика на туризма“:
Поддръжниците на глобалните брандове застъпиха позицията, че международните хотелски вериги ще утвърдят България като разпознаваема туристическа дестинация с висококачествени и луксозни услуги. Основните аргументи включваха унифицираните стандарти, програмите за лоялност и широките маркетингови възможности, които предоставят големите брандове.
„В последните години клиентите търсят унифицирани стандарти, искат да има предвидимост и да знаят точно какво обслужване ще получат“, коментира д-р Светослав Калейчев. Според него друго предимство на глобалните вериги са програмите за лоялност, от които гостите могат да се възползват във всички обекти на веригата в света. „Международните хотелски вериги не правят компромис с качеството на предоставяната услуга и доставчиците, с които работят“, подчерта д-р Калейчев. По думите му от гледна точка на персонала международните вериги предлагат глобални възможности за кариерно израстване и насърчават служителите да се чувстват като част от едно голямо семейство.
„Изключително важно в позиционирането на хотела е силният и разпознаваем бранд, който води до повишаване на конкурентоспособността на дестинацията, в която се намира обектът“, коментира д-р Ралица Гроздева, която в последните няколко години изследва темата за брандирането в хотелиерството. По думите ѝ веригите събират и анализират информация и отзиви от всички обекти в света, което позволява адаптиране на обслужването спрямо тенденциите в търсенето и поведението на потребителите.
Г-жа Виолета Милушева допълни, че още преди десетилетие глобалните брандове са започнали да включват персонализирано отношение към госта. Според нея международните вериги помагат за имиджа на България като дестинация, в която туристите могат да имат високо доверие.
От гледна точка на финансирането и рентабилността г-жа Даяна Каназирева посочи, че ако има нещо, в което банкерите вярват и се чувстват сигурни, това са бизнес плановете на международните вериги. По думите ѝ подходящ модел за България е договорът за управление с глобална верига, който носи много предимства за инвеститорите. Тя даде прогноза, че глобалните брандове скоро ще доминират на пазара на бизнес и на градски хотели в България.
Привържениците на модела на развитие чрез независими хотели подчертаха, че персонализираното обслужване и автентичното гостоприемство са ключови за изграждането на трайни взаимоотношения с клиентите. Сред предимствата на този модел бяха изтъкнати пълната управленска автономност, гъвкавостта в инвестиционните решения и запазването на локалната идентичност.
Доц. Панджерова даде пример от собствения си опит като мениджър на два независими хотела в България и посочи, че едно от основните предимства е пълният контрол върху процесите в хотела. „Независимите хотели имат пълна свобода при определяне на контрагентите и доставчиците, с които работят, и имат по-голяма гъвкавост при адаптирането към специфичните пазарни условия. Те могат да персонализират обслужването и по-ефективно да управляват предлагането спрямо изискванията на потребителите“, посочи доц. Панджерова.
От гледна точка на приноса към дестинациите г-жа Анна Поцкова-Кинай подчерта, че независимите хотели имат по-голяма възможност да работят с местни доставчици и по този начин подпомагат местната икономика. По думите ѝ независимият хотел дава свобода в избора на политика по отношение на кадрите и обученията и дава възможност да се изберат опитни мениджъри, които да подкрепят рентабилността. „Високият дял на независимите хотели в България е достатъчно красноречив за това каква е рентабилността на инвеститорите в тях“, заключи г-жа Поцкова-Кинай.
Д-р Ралица Георгиева коментира, че автентичността и гостоприемството са ключово предимство на независимите хотели, защото предлагат персонализирано обслужване и по-активна комуникация с гостите, а собственикът или инвеститорът много често е лично ангажиран в обслужването. „Новото лице на луксозното гостоприемство е именно автентичността“, посочи д-р Георгиева.
Г-жа Десислава Кърджова подчерта, че независимите хотели имат потенциал да надхвърлят очакванията на своите гости. „Те са по-гъвкави и имат възможност да се адаптират към променящите се изисквания на гостите“. Основно предимство е и фактът, че те имат свободата да отговорят бързо на промените на туристическия пазар и да прилагат гъвкава ценова политика спрямо своите клиенти.
След оживения дебат студентите от катедра „Икономика на туризма“ гласуваха в полза на независимите хотели в модела за развитие на Бранд България, но в заключение беше подчертано, че и двата модела имат своето място на българския пазар, като успешната стратегия зависи от конкретните цели, локация и визия на инвеститорите. Събитието затвърди важността на баланса между глобалните стандарти и локалната автентичност за позиционирането на Бранд България в четири сезона.
