Анализи Новини

Гълъб Черпоков: Бранд България не може да има. Правилно е Дестинация България

   
Гълъб Черпоков: Бранд България не може да има. Правилно е Дестинация България

Думата МАРКА - ТЪРГОВСКА МАРКА, на английски език се превежда БРАНД или това е термин в маркетинга, който описва продукт, услуга, компания, име, символ, слоган, обект.

За да има бранд първо трябва да има продукт, а продуктът се създава от фирмите: хотели, туроператори, курортните комплекси, общини и туристически обекти. Фирмите могат да налагат своята марка (бранд) самостоятелно или обединени по близки брандове.

Ясно е, че брандът се създава от долу, а не от Министерство на туризма или катедрите по туризъм във висшите учебни заведения. За какъв бранд и ребрандиране говорят, като не разполагат с продукта/бранда.

Първо трябва да опишем подробно на какви условия отговаря нашият продукт, какви са предимствата му, да направим стойностно предложение като посочим неговите конкурентни предимства и след това да ги предложим на международния пазар чрез бранд маркетинг, ПР и рекламни компании.

Да има една единствена "Дестинация България", но не може да има единствен "Бранд България": бранд има на всеки вид туризъм (имаме над 20 вида туризъм), курорт, град, туристически регион, община и всеки туристически обект. 

Примерно много резултатно рекламно послание на нашата съседка Турция беше: "Турция - най-голям музей на открито в света", с което рекламира един бранд - музей, археология и история. В други рекламни послания рекламира друг бранд. Например, Истанбул рекламира бранд за сватбен туризъм. През миналата 2024 г. са реализирали около 3 милиарда долара приходи от луксозен сватбен туризъм. "Един индонезийски бизнесмен за сватбата си остави 7 милиона долара", сочи в-к "Хюриет".

Много по-полезно ще бъде по-малко да се теоретизира, а да се започне от долу, от конкретния обект и да се изгражда неговия бранд за ползване от маркетинга и рекламата.

Много трудно се изгражда бранд, а още по-трудно да се присъединиш към утвърден бранд, както е желанието на отделни хотели да се присъединят към наложили се престижни международни хотелски вериги. 

Като пример ще споделя моя опит към присъединяване на хотели от някогашната верига "Интерхотели Балкантурист" към световно известната японска хотелиерска верига "Ню Отани". През втората половина на 70-те години на миналия век стартира първият българо-японски проект в туризма - изграждането на хотел в София от категория супер лукс по стандартите на японската хотелиерска верига "Ню Отани". 

Проектирането на хотела беше възложено на световно известния архитект Кишо Курокава. Строителството приключи през 1979 г. и на 23 април същата година хотелът е открит. Към архитектурния проект неразделна част са и изискванията на хотелската верига, за да може новият хотел да бъде техен член. Тези изисквания бяха 5 000 (пет хиляди), отнасящи се към всички дейности. При строителството имаше представител на веригата, който следеше за тяхното изпълнение. 

Две години след пускането на хотел "Витоша - Ню Отани" в експлоатация (когато аз бях ген. директор на "Интерхотели Балкантурист") идва таен клиент японец и проверява дали се изпълняват тези пет хиляди изисквания. Той констатира, че само около 3500 от тях се изпълняват. Примерно само в пералното стопанство на хотела изискванията бяха над 300. С много труд заедно с директора на хотела и моите колеги след мен, успяхме да запазим членството на хотел "Витоша - Ню Отани " във веригата луксозни хотели "Ню Отани" до 1990 г. След това името и собствеността му се сменяха на хотел "Зографски", а сега се казва хотел "Маринела".

Анализ на Гълъб Черпоков за TravelNews 

Гълъб Черпоков е роден на 14.10.1934, с. Орехово, Чепеларска община, Смолянска област. Завършил е Висшият институт за народно стопанство Варна /1958/. 48 години работи в сферата на международния стопански туризъм – 24 г. в условията на централизирана пазарна икономика и 24 г. в свободна пазарна икономика като ръководител на туроператора „Вегена” ООД /1995 – 2014/, която докарваше много японски туристи в България.

Заемал е различни ръководни длъжности в системата на „Балкантурист” и ТК „Интерхотели”. Бил е директор на туристическите фирми „ Транслитекстурс” в Бейрут, Ливан и „ Балкан Холидейз” в Цюрих, Швейцария. Написал е книгите “По света и у дома”, „Туризъм в село Орехово” и „ У дома и по света”, в които споделя своя опит и спомени.