Вносът на работници от страни е единственото решение. За последните 5 години общата заетост в българската икономика е спаднала с повече от 10% - от 3,3 милиона на под 2,9 милиона души. От тях около 900 000 са в държавния сектор. При този силен спад на работната сила, ако искаме да поддържаме икономически ръст и стабилност на обществените фондове, няма алтернатива на вноса на кадри. Това заяви Веселин Данев, член на УС на БСК и председател на Българската хотелска асоциация, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
Многократно Асоциацията е изразявала резерви относно способността на администрацията да улесни достъпа на чуждестранни кадри до българския пазар на труда. Според Данев проблемите са ясни, но това, което е липсвало до момента е ангажираност от страна на правителствата. Той се надява, че в срок до 9 месеца предприети мерки от новосъздадена работна група, ще доведе до конкретни резултати.
„Проблемите се едни и същи всяка година. Най-проблематично беше състоянието на работата ни с консулските служби през миналата година, тъй като се въвеждаше Шенген. Тази година има някакво развитие, но то не е задоволително.“
Гостът отбеляза, че за своя хотелиерски бизнес всяка година наема 1000 чуждестранни работници от общо около 2500 души персонал, като работи с девет държави. Привлича работна ръка от Украйна, Киргизстан, Узбекистан, Армения, Индия, Непал, Египет, Турция. Бизнесът му поддържа контакти с университети в тези държави, което води до висока повторяемост на кадрите – в някои хотели е над 70%.
„Най-добре е с местни кадри, но демографската ситуация в страната е такава, че сме принудени да наемаме чужденци.“
Данев заяви, бизнесът няма друга алтернатива, освен да привлича чужденци. Той коментира, че на конференция през април спадът в заетостта при най-младите е най-силно изразен – при лицата под 35 г. тя е с над 30% надолу.
„За мен няма алтернатива на вноса на чуждестранни работници и това не е само у нас. То се отнася към повече развити икономики в Европа.“
Гостът отбеляза, че българските младежи заминават на сезонна работа в чужбина, защото условията там са по-добри. Освен това той не вярва, че учениците и студентите, които изучават туризъм, ще се реализират в бранша.
За сметка на това обаче има българи, които работят за гръцкия туризъм. „Разликата е, че гръцката държава винаги е приоритизирала туризма.“ Събеседникът каза, че след пандемията туризмът в южната ни съседка получава облекчение на ДДС, докато нашият – не.
„В момента най-добре развиващите се икономики са в Южна Европа – Гърция, Испания, Португалия, Италия – именно благодарение на туризма и умна миграционна политика. За съжаление това при нас го няма.“