Наредбата за професията "екскурзовод" създава повече проблеми, отколкото решения. Това е становището на представители на професионалната общност в туризма, изпратено до TravelNews от Любен Ханджиев, екскурзовод с нидерландски език.
"Ние сме група активни професионалисти от туристическия сектор - екскурзоводи, туроператори и членове на браншови организации, пряко засегнати от нормативната уредба, регулираща дейността ни. В настоящия текст изразяваме своята обоснована тревога относно реалните последици от прилагането на Наредба № 1 от 5 януари 2016 г. И предлагаме конкретни мерки за преодоляване на кризата с недостига на квалифицирани кадри", се казва в позицията, изпратена до TravelNews.
Близо десетилетие след влизането в сила на наредбата, в сектора цари пълен хаос. Нито браншовите организации, нито Министерството на туризма разполагат с точни данни за броя на действащите професионалисти в областта.
Оказва се, че придобиването на лиценз по нея не гарантира качество на екскурзоводската услуга. Напротив - зачестяват сигналите за некомпетентни, но лицензирани екскурзоводи, наети от туроператори. Значителна част от тях са в пенсионна възраст и често работят срещу символични възнаграждения, което обезценява труда на всички в бранша.
Наблюдаваме и примери за незаконни практики сред практикуващи екскурзоводи, които предоставят и транспортна услуга, без да имат лиценз за такава. По този начин недобросъвестни колеги излагат на риск живота и здравето на техните клиенти!
През годините се появиха и съмнения относно обективността и безпристрастността на процеса по квалификация. Според източници от сектора, част от курсовете се организират от лица, свързани с ръководствата на основните браншови организации - СЕБ, АЕБ и ЮСЕ. Същите организации водят кампании в защита на професионалните права на екскурзоводите, докато в същото време издават баджове „Tour Guide“ на свои нелицензирани членове - практика, която е в нарушение на закона, обясни Любен Ханджиев.
Притеснително е и това, че сред лицензираните членове на СЕБ и АЕБ има такива, които не владеят езика, за който са получили правоспособност. Комисията към Министерство на туризма, която провежда лицензионните изпити, е съставена от хора, които самите никога не са полагали подобен изпит, но са съавтори на самата наредба.
Резултатите от този модел са отчайващи - годишно се лицензират едва между 60 и 80 нови екскурзоводи. Това не само задълбочава кризата с липсата на кадри, но и застрашава бъдещето на цялата професия. По-голямата част от действащите екскурзоводи са в напреднала възраст и постепенно се оттеглят от пазара.
Парадоксът е очевиден - опитваме се да решим проблема с липсата на кадри чрез въвеждането на още повече рестрикции.
В последните години туристическият сектор в България се развива динамично и очакванията към професионализма на екскурзоводите се повишават. В този контекст се засилват и дискусиите около промени в Наредбата за екскурзоводите, които целят по-високи стандарти в професията. Въпреки това срещу подобни реформи често се изправя съпротива - най-вече от страна на онези, които се чувстват застрашени от промяна в законодателството.
"Посредствени екскурзоводи, които разчитат на остарели методи на работа, ограничени познания или липса на чуждоезикови умения, често възприемат промяната като заплаха за своето съществуване в професията. Вместо да се адаптират и да повишат компетентността си чрез допълнително обучение, някои от тях избират съпротивата. Те лобират за запазване на статуквото, оправдавайки се с "традиции", "практика" или "реални условия", които обаче вече не отговарят на съвременните нужди на туристите. В мнозинството си това са колеги, които не са подложили изпит пред комисията на МТ", казват в позицията си екскурзоводите.
Истината е, че качественото туристическо обслужване изисква високо ниво на подготовка, комуникативност, гъвкавост и разбиране на културните различия. В епоха на глобализация, туристите очакват повече - не просто суха информация, а увлекателно поднесена история, емоция и преживяване. Това може да бъде постигнато само от добре подготвени и мотивирани професионалисти.
Следователно, промените в нормативната уредба не бива да се възприемат като удар срещу професията, а като шанс за нейното издигане. Съпротивата на посредствеността е естествена, но не бива да спира развитието. Напротив - трябва да се поощрява онова, което издига стандарта и имиджа на България като туристическа дестинация.
Искането за създаване на туристическа полиция като контролен орган е неясно, неадекватно и не среща подкрепата на МВР.
За да се преодолее кризата, е наложително да се предприеме либерализация на режима за лицензиране. Това не означава дерегулация, а по-гъвкав и справедлив подход, основан на реалните нужди на пазара и на обективна оценка на индивидуалната професионалнакомпетентност.
На първо място, изпитът пред Министерството на туризма следва да отпадне. Вместо това, в Националния туристически регистър след подаване на заявление да бъдат вписани:
Всички екскурзоводи, вече включени в регистъра;
Актуални членове на признати браншови организации;
Служители на туроператори и туристически агенти с релевантна квалификация или опит;
Самоосигуряващи се лица с доказана професионална подготовка.
Необходима е нова философия: пазарът, чрез реалното търсене и предлагане, трябва да определя качеството и успеха на екскурзоводската услуга. Това ще създаде здравословна конкуренция, ще насърчи повишаването на професионалните стандарти и ще гарантира, че туристите получават стойностно и качествено обслужване.
Вместо рестрикции - нуждаем се от реформи. Не за да понижим летвата, а за да дадем шанс на реалните професионалисти да бъдат признати и подкрепени, посочват още в своето становище екскурзоводите.
Мирослав Иванов