Някога, в далечната 1866 година, предприемчив българин на име хаджи Драган оставя следа в сърцето на София. Не само с търговската си дейност, но и с мечтата да създаде място, където българският дух, архитектура и вкус да се съхранят завинаги. Легендата за него днес обединява емблематични кулинарни пространства - Хаджидрагановите изби и Хаджидрагановите къщи. Вдъхновени от историята на колоритния възрожденец, ресторантите ни канят на пътешествие назад във времето. Към уютни механи, ароматни гозби, народна музика на живо и традиция, запазена във всеки ъгъл.
Хаджидрагановите изби посрещат гостите си с уют, напомнящ на родната къща. Още щом прекрачим прага на заведението можем да изберем прохладната лятна градина или просторната зала с колони от бъчви, шарени миндери и масивни маси където да се насладим на хубави български вина. Хаджидрагановите къщи пък ни отвеждат във уютен двор с четири реставрирани възрожденски къщи, пренесени от различни краища на България - Банско, Копривщица, Жеравна и Мелник.
Тук, в меката сянка на асмата, миналото не е застинал кадър, а дишаща сцена. Ароматът на печено месо се смесва с миризмата на дърво, старинни носии украсяват стените, а в очите на гостите се отразява пламъкът на газени лампи, окачени на дървени колела.
Особена магия носят и летните градини. Вечерите с близки хора се разгръщат бавно, а часовете се измерват не по часовник, а по създадените спомени. В хладината на каменните стени оживяват звуците на българската народна музика с изпълнения на живо от майстори музиканти, превръщащи вечерите в празник. А когато става въпрос за ястия, всичките се приготвят на място от подбрани продукти с почит и вдъхновение. Началото е свежо - салата “Българе”, домати с мус от прясно козе сирене, тракийска млечна салата, домашни кьополу или катък. Сред основните ястия се открояват ястията с агнешко - Гергьовско, котлети и пилаф , чорбаджийско телешко, джолан по механджийски или огромните “Воеводски плата” за весели дружини, с прясно изпечени питки или пърленки. Чудесни вегетариански предложения са пататник и качамак, а пъстървата и лавракът на жар са още любими изненади.
За завършек остава сладкият вкус на носталгията - баклава по стара свиленградска рецепта, медена торта, биволско кисело мляко със сладко и тиквеник с орехи. Какъв по вкусен начин да опитаме късче от детството? Богата селекция от български вина и ракии допълва преживяването, а за делничните обеди се предлага разнообразно меню. Ястията в двете заведения до голяма степен са близки, запазвайки емблематичните специалитети с леки разлики, според майсторлъка на главните готвачи Борислав Христо и Милен Тодоров. Можете да разгледате в сайтовете, а най-добре е да се убедите на място.
Като за финал смело бихме заявили, че с посещенията на Хаджидрагановите изби или Хаджидрагановите къщи се завръщаме към корените си. За да усетим пулса на една земя, чиито вкусове, аромати и звуци никога не избледняват. Тук всяко ястие, всеки тон и поглед към декора носи духа на България - топъл, жив и неподвластен на времето.
