БХРА: Туристическият данък от националните курорти да се разходва целево в самите курорти

Към момента у нас чрез закон са обявени 9 курорта, които са получили статут на национални – Албена, Златни пясъци, Св. Св. Константин и Елена, Елените, Слънчев бряг, Дюни, Международен младежки център – Приморско, Боровец и Пампорово. Те са определени за национални курорти, но това понятие не е облечено в съдържание,  от много години липса наредба и т.н., подчертават от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). От национално представената организация с 36 регионални структури се надяват, че при гласуването на ЗИД за Закона да туризма тези недостатъци ще бъдат отстранени.

От БХРА са изпратили писмо със становище по предложения ЗИД на ЗТ, подкрепено от Българска туристическа камара, до председателя на Народното събрание, до вносителите от ПП-ДБ, до председателите на комисии и до министъра на туризма.

Още от създаването му, туристическият данък е предвиден за поддържане, развитие и стимулиране на дейности в националния курорт и други туристически места за настаняване, така че те да са атрактивни за представянето им на различните пазари за потенциални клиенти. В сегашния момент туристическият данък се събира от общините и се разходва по решение на съответния общински съвет, независимо от това, какво е мнението на бранша.

Консултативните съвети по туризъм се създадоха с цел да консултират съответната общинска администрация как и за какво да се разходва събрания туристическия данък, така че да се поддържа актуалността на съответните места за настаняване, в т.ч. и националните курорти. За съжаление, тази консултативна роля на Съвета губи смисъл и време на участниците в него, тъй като практиката показва, че общините по своя преценка, според техните нужди и разбирания, разходват средствата от туристическия данък.

Според нас, хотелиерите, на туристическия данък трябва да се гледа като на инвестиция от страна на общините, за да поддържа и подобрява  инфраструктурата, както и да рекламира и стимулира интереса на туроператорите за по-добри резултати, както се очаква от всяка една инвестиция, а не за да се харчи, за да „запушва дупките“ в бюджета на дадената община.

Към настоящия момент в инфраструктурата на националния курорт с частен характер на собствеността не се правят инвестиции от платените от хотелиерите данъци така, както се правят в градовете, където има хотелска база, което автоматично поставя хотелиерите в този тип национален курорт в неравностойно и неконкурентно положение.

Същевременно, Министерството на туризма няма реална представа какво е състоянието на съответните туристически места за настаняване и особено на националните курорти. Това, че на година се правят 2 срещи, една преди сезона и една след сезона, по 2 часа, не води до реална представа за нещата. Редно е министърът и Министерството на туризма да имат представа и съществена роля за поддържането, развитието и маркетирането, особено на националните курорти.

От БХРА припомнят, че именно хотелиерите досега са инвестирали най-много средства за преобразяването на националните курорти и са най-потърпевши от недоброто им поддържане и представяне. Легловата база в националните ни курорти е на световно ниво, но изостават рекламата и инвестициите в инфраструктура.

Хотелиерите заплащат съгласно българското законодателство различни данъци и такси като данък сгради, такса смет, туристически данък. Освен това  именно хотелиерите в националните курорти заплащат и такси за реклама в каталозите на чуждите туроператори, чрез които се рекламира България като туристическа дестинация.

Разходите на хотелиерите, особено в националните курорти, са много високи и трудно биха могли да отделят допълнителни средства за каквито и да са други разходи или вноски за съответния национален курорт.

В тази връзка хотелиерите не са съгласни да заплащат инфраструктурни парични вноски, така както е посочено в чл. 56в от ЗИД на Закона за туризма. Затова и настояват чл. 56в и другите във връзка с него да отпаднат.

От БХРА предлагат 80 % от туристическия данък, събиран в съответната община, където има национален курорт, да се превежда от общината на Министерството на туризма. А тези средства да се харчат целево, съгласувано със собствениците в курортите, за поддържане и подобряване на инфраструктурата, съоръжения за охрана, маркетинг и реклама, но средствата да се разходват след приемане на програма, одобрена от министъра на туризма и съгласувана със собствениците в съответния национален курорт. От БХРА предлагат и ако тази сума не бъде разходвана изцяло през съответната година, парите да не бъдат връщани в общия бюджет, а да се прехвърлят за следващата година на партидата на съответния национален курорт, която се води в Министерството на туризма. Както и да има стриктен контрол и отчетност на тези разходи.

От БХРА настояват още общественият ред и контрол, както и пожарната безопасност на националните курорти да са ангажимент на тези институции. И за целта в бюджетите на институциите да се предвидят нужните средства за увеличения числен състав на полицаите през 120-те дни на активния сезон за съответния национален курорт.

Районните полицейски управления в съответните национални курорти трябва да имат подходящата по-висока категория, имайки предвид отговорността и обема от работа, която имат.

На територията на националните курорти над 10 000 легла следва да има целогодишно действаща пожарна служба. А сметосъбирането и сметоизвозването да се извършва отделно, а не в комбинация с някой район на съответната община.

Според БХРА е необходимо и в „Преходните и заключителни разпореди“ на Закона за изменение на Закона за туризма да има текст, според който всички действащи договори за инфраструктурни вноски, дължими от някои от хотелиерите в националните курорти, с влизането в сила на този закон се прекратяват автоматично.

От национално представената организация настояват и в срок от 3 месеца от влизане в сила на закона Министерството на туризма да приеме наредба, в която да се уточнят точно териториите на съответните национални курорти и видовете дейности и разходи, които ще бъдат финансирани. Както и да се уточнят всички субекти на територията на курортите и механизмът за финансовото им  участие в поддържането и развитието на националния курорт от тях.  А ако не се намери друг оптимален вариант, тези субекти да заплащат съответна вноска като туристически данък, както хотелиерите.

Наредбата следва да определи и изискванията в националния курорт за подготовка и срок за начало на сезона, подготовка за приключването на сезона, брой преместваеми обекти на територията на курорта и т.н.

„Надяваме се, че ще вземете предвид нашето становище, за да бъде организацията в националния курорт административно и финансово уредена, тъй като именно националните курорти имат съществен дял в представянето на България като туристическа дестинация. Безпроблемната организация в националния курорт ще окаже благоприятно влияние върху качеството на туристическия продукт, което ще помогне и за по-добрия имидж на  националните курорти“, завършва писмото на  Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, подкрепено от Българска туристическа камара.