Втората статуя в човешки ръст, разкрита през сезон 2024 в Хераклея Синтика, вече е реставрирана и с глава на раменете - може да се види от 6 август до 30 септември в Националния археологически музей в София. Днес тя бе официално представена. След тази дата скулптурата ще бъде пренесена в Петричкия музей, за да застане до първата - на внука на Октавиан Август, реставрирана по-рано на място, съобщиха от Archaeologia Bulgarica, предаде БГНЕС.
И двете статуи бяха открити една след друга при разкопките под ръководството на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) в Големия канал на античния град. Според археолога те са били скрити там след голямото земетресение през IV век, но не толкова заради опасения от ново бедствие, а поради налагането на християнството като официална религия.
За разлика от първата намерена статуя в Хераклея Синтика (вероятно изображение на Луций Цезар като бог Хермес), втората все още не може да бъде разпозната. "Кого ли са искали да почетат? Със сигурност личност от имперско, а не от местно значение – иначе нямаше да я положат до първата в Големия канал", смята проф. Вагалински.
Според стиловия анализ, направен съвместно с изкуствоведката Арина Корзун, втората статуя е изваяна през II век, по времето на император Марк Аврелий (161-180 г.). Два века по-късно тя е била заровена с глава, отделена от тялото. Проф. Вагалински забелязва по нея следи от удари с остро оръжие - тоест щетите не са само от земетресението и от времето, прекарано под земята. За съжаление няма запазен надпис, а търсенето на паралели засега не дава резултат. "Но това може да се промени след публикуването на статия по темата в сп. Archaeologia Bulgarica, когато тя ще влезе в полезрението на световната научна общност, надяваме се това да стане до края на 2025-а", заяви проф. Вагалински.
През зимата на 2024-а статуята бе докарана в Националния археологически музей и реставраторката Ренета Караманова (НАИМ-БАН) започна работа по нея. Впоследствие се включиха и други специалисти, включително от Националната художествена академия. Необходимите средства бяха осигурени от НАИМ-БАН и от Националната програма за научна инфраструктура ИНФРАМАТ, подкрепена от МОН.
По време на сложния процес по консервация и реставрация бяха разкрити много структурни повреди по мрамора, незабележими преди почистването. Затова са поставени карбонови анкери, които да държат пукнатините във всички опасни точки. До голяма степен тези анкери повтарят железните скоби, използвани през Античността за заздравяване на пукнатините по статуята. Така изправянето на статуята стана безопасно и за нея, и за посетителите.
Правителството ще продължи да подкрепя археологическите дейности и да осигурява целенасочено финансиране, за да могат тези безценни находки да станат достояние на широката общественост. Това заяви премиерът Росен Желязков при откриването.
"Сто години се говори за мястото и значението на Хераклея Синтика, но едва през последните близо двадесет години започнахме ефективната работа по разкриването ѝ. Днес се наслаждаваме на тези прекрасни произведения, които говорят за Античността по един неповторим начин. Археологията не е само наука за миналото - тя прави съвремието ни по-пълноценно, защото няма нищо по-силно от изживяването да се докоснем до тези артефакти,“ заяви премиерът.
Росен Желязков подчерта и връзката между големите инфраструктурни проекти и възможностите за археологически проучвания: „Голяма част от Хераклея Синтика вероятно щеше да остане скрита, ако не бяха инвестициите в големи инфраструктурни проекти като Вертикалния газов коридор и други в района“, каза премиерът.
