България от много години вече има продукт, който е на световно ниво, който не отстъпва нито в хотелската, нито в ресторантската услуга. Това обяви време на първата конференция "Развитие на луксозния туризъм в България" Живко Иванов, директор по управление на активите на "Галакси Инвестмънт Груп" (хотели InterContinental Sofia, Hilton Sofia, Barcelo Royal Sunny Beach). Той посочи, че въпросът е дали страната иска да се фокусира върху това да е евтина туристическа дестинация или лансираме това, което имаме добро като продукти. Конференцията се организира от списание Travel&Lifestyle в столичния хотел InterContinental Sofia.

Иванов даде пример с Хърватия, като изтъкна, че масовият продукт там не е луксозен, но страната се позиционира като луксозна дестинация. Той изтъкна необходимостта от това държавата да започне да лансира луксозния туризъм, като това трябва да бъде направено и от страна на всяка една от дестинациите. Иванов посочи постигнатото споразумение със Столична община за по-доброто позициониране на дестинацията в посока луксозен туризъм, като в програмата за тази година е било заложено София да влезе като първата дестинация на гид "Мишлен" за ресторанти. Парите ги има и те просто трябва да бъдат заплатени от Столична община, за да може столицата да има не само хотели, а от догодина да има и ресторанти, коментира Иванов, като уточни, че става дума за 300 000 лева, изтъквайки, че само туристическият данък, платен от този тип хотели, възлиза на 9 милиона лева.

България разполага с туристически продукт, който е конкурентен в сегмента "луксозен туризъм" дори в световен мащаб, но е необходимо да има свързаност чрез привличането на интереса на луксозните авиокомпании, както и да се акцентира върху автентичността, посочи Лъчезар Тодоров, оперативен директор на "Тера Уей Инвестмънт Груп" (хотели от веригата Hyatt в България).

Другата движеща сила на луксозния туризъм е емоцията, а за да бъде тя моделирана за хотелиерите е важно да знаят предварително какво иска клиентът, за да бъде удовлетворено по най-добрия начин това негово желание, обясни гл. ас. д-р Светослав Калейчев, катедра "Икономика на туризма", УНСС, който има книга за луксозния туризъм.

На форума беше посочен, че в големите хотели се разсъждава дори върху това гостът да има възможност, пристигайки в обекта, да избере козметиката, която ще ползва и се визира потенциала на българската роза. За луксозния туризъм е важно подготвеността на кадрите, като бе отчетена опасността след пет години да имаме високопрофилни гости и луксозни хотели, но да нямаме екскурзоводи. Проблем е и отсъстващата подходяща инфраструктура, която например да направи връзката между яхтеното пристанище, голф игрището и петзвездния хотел, подчерта Явор Киров, генерален мениджър на Zornitza Family Estate Relais & Chateaux.

По време на форума беше изтъкнато, че отдавна възнаграждения в светлата част на бизнеса не са ниски, като беше даден пример, че сервитьор може изкара месечно 4500-5000 лева за 8-часов работен ден и бе посочено, че в САЩ на седмица се получава по 1000 долара, но се работи по 15 часа, а в момента в к.к. Слънчев бряг има оферти за камериерки с предлагано възнаграждение от 2300-2500 лева плюс настаняване, храна, транспорт и други

Адриана Ангелова, директор "Бизнес развитие" в Sofia Hotels Management (Grand Hotel Millennium Sofia, Grand Hotel Sofia и Kings' Valley Medical & Spa Hotel) изтъкна необходимостта от превръщането на сектора в по-атрактивен и акцентиране върху подготовката на специализирани кадри за високия сегмент туризъм. Тя открои и нуждата министерствата на туризма и на земеделието да направят списък с автентични защитени български продукти. Подобна координация е нужна и с Министерството на културата.

Доц. д-р Ася Панджерова, инвеститор и изпълнителен директор на комплекс Lucky Bansko, посочи, че регионът предлага допълнителни атракции за гостите, като те могат да се запознаят със занаятчийството и типичната кулинария, а гостите на хотела още при резервацията имат опция да изберат българска козметика или такава на световни брандове. Конструираме всеки сезон различни инстаграм зони, при които гостите да имат място за своите спомени, така че да позиционират мястото и дестинацията успоредно с това, каза тя. В комплекса работят три ресторанта, един от които - автентичен, предлагащ и българска кулинария в модерен прочит, каза Панджерова, акцентирайки върху това, че луксът не е само в предоставеното в стаите, но и в кулинарията. На финала на преговорите сме с много разпознаваем световен моден бранд да позиционира своите витрини в хотела, като следващата година продължението на това е оборудването на първия тематичен моден хотел в Банско, каза Панджерова. Тя изтъка, че над 60 процента от гости на хотела са българи, а допитване сред тях сочи, че над 85 на сто от тях биха се настанили в такъв хотел.

Лъчезар Тодоров каза, че луксозното преживяване е съвкупност от много неща, е не просто хотелско настаняване. Трябва да правим повече от това, което правим в момента, допълни той.

Събитието събра водещи инвеститори, представители на хотели, туроператори, ресторантьори, мениджъри, транспортни фирми, СПА центрове и гости. Участват над 100 представители на бизнеса, за да бъдат обсъдени тенденциите, перспективите и възможностите за развитие на луксозния туризъм в България.

Спонсори на конференцията "Развитие на луксозния туризъм в България" бяха „Евродизайн системс“, InterContinental Sofia, BNK Wines, Print.bg, ароматен дизайнер – Sono Paulina.

(БТА)