Избирам да започна пътеписа си за Анталия и Кападокия с този цитат на Руми, защото с него май най-точно успявам да изразя всичко, което преживях за 1 седмица с Premio Travel. 

Целият цитат гласи: 

„Ела, ела, ела, който и да си,

дали неверник

или на огъня се кланяш,

или езичник,

дори и да си престъпил

своите обети стотици пъти.

Нашата врата

не е вратата на отчаянието.

Ела такъв, какъвто си.“

И макар в него да е вплетена философията на суфистите, нищо е пречи да превърнем тази мисъл в мото на пътуването ти. 

Безкрайното гостоприемство и уважение към посетителите не е новина за никой, който е бил дори и за ден в Турция, но като че ли всеки следващ път огромната разлика между нашето и тяхното обслужване става все по-осезаема. 

Усещането, че сме добре дошли навсякъде се подсилваше и от чудесната организация на нашия тур, воден от сладкодумния Алпер, който в един от най-дъждовните дни за годината в Анталия ни посрещна на летището с думите “Добре дошли в слънчева Турция” :) 

Така, със смях и добро настроение, нашият керван, удобно настанен в комфортен автобус, се отправи на хилядакилометрово пътуване от Анталия до Кападокия и обратно, за да открием и да се влюбим в район, в който пред силата на природата и ти няма да останеш безразличен. Който и да си ;) 

Руми и дервишите в Коня

Музеят Мевляна в Коня, Турция, не е просто историческа забележителност – това е пътуване към сърцето на суфизма и вечното наследство на един от най-великите поети и мистици в света.

Дори да не ви влече мистиката, почти 100% сте попадали на мисъл на Руми в необятното интернет пространство. Като например тази: "Хубавите дни няма да дойдат при теб, ти трябва да вървиш към тях." Или пък “Една свещ няма да загуби от пламъка си, ако запали друга свещ”. 

С тези думи в главата пристъпихме в храма, над който се извисява популярната тюркоазена кула на зданието. Вътре - гъмжило. Дошли да окажат почит вярващи, любопитни туристи, влюбени двойки - религията тук няма значение, защото зрънцата истина са универсални. 

Усещането - наелектризиращо. Вече 800 години тук непрекъснато идват хора, за да отдадат почитта си към един много уважаван и справедлив човек и неговите сподвижници. Не можеш да останеш безучастен към това. Който и да си. 

Скални манастири и вкаменени девойки

Когато природата си играе с вятъра и водата, се раждат причудливи форми. Но заиграе ли и човешкото въображение по скалните образувания, тогава се случва магията. 

Някога, преди има-няма 14 милиона години, три големи вулкана в района се надпреварвали кой по-голям стълб от пепел, кал и лава ще избълва и колко по-надалеч в долината ще го разпростре. 

После се укротили, заспали дълбоко и съвсем угаснали, като сега ролята им единствено е да служат за фон на снимките на туристите. Но играта на природата не спряла тук. 

Пепелта и калта се втвърдили в дебели слоеве от сравнително мека, пореста скала, наречена туф. По-късно, други изригвания покриват туфа с по-твърда скала – базалт. Резултатът: уникалните конусовидни стълбове и кули, които наричаме "приказни комини" (или худу).

През вековете хората населили меките скали и там, където можели, изкопали домове, хранилища за зърно, религиозни храмове и места за отдих. 

Мелели зърно, правели хляб, почитали стихиите и бога встрани от официалната власта, а техните наследници - ние, измислили легенди за някои от скалните фигури. 

Като например тази за трите сестри, които се вкаменили от чакане на подходящ жених, защото баща им, сам превърнал се (уж) в объл камък, не им позволявал да се задомят за когото и да е. 

Малко по-нататък човешкото въображение вижда камили в изваяните скали. Толкова реалистични, че ако отместиш поглед малко встрани, наистина ще видиш жива камила, доведена тук за радост на турстите. 

Балоните, балоните!

За малко да забравя - балоните над Кападокия! Ефирни на пръв поглед, а всъщност събрали в кошовете си мечтите на 25 души да видят цялата тази природна хубост от високо, балоните тук са ⅓ от всички балони, които летят в света в момента. 

Издигат се плавно по зазоряване и се превръщат в спомен завинаги за престрашилите се да се качат. После, по блесналите им очи разбрахме, че всъщност изобщо не е било страшно. Така че не се лишавай от тази емоция, който и да си. 

Султанхан - сърцето на търговията

Трудно ни е на нас, возещите се в удобен автобус с климатик и точен план за закуска обяд и вечеря да си представим какво им е било на всички онези търговци, поели по Пътя на коприната от далечен Сиан в Китай към Златния рог в Истанбул и пазарите на Западната римска империя. 

Качени на камили, заметнати с черга, оставени на волята на Аллах, Буда или кой знае кой друг бог, тези хора са имали нужда от място за почивка. Така се появяват кервансараите - на всеки 40 км по прашните анадолски пътища търговците са знаели, че ще има къде да отседнат, с какво да нахранят животните и на кого да продадат стоката си. 

Но не само стоки, а и идеи, открития, религии, езици са пътували по този път. По него е дошла хартията, коприната, барута, думата за “чай” и какво ли още не. И няма как да не мислиш за всичко това докато гледаш нагоре към 13-метровата порта на Султанхан, през която е минала историята на света. Ще се впечатлиш, който и да си. 

Анталия - палми и удобства

Заслужихме си ги! И удобствата, и палмите, и круза по реката и плажа в началото на ноември. След 4 дни обикаляне на красивите, но степни пейзажи на Кападокия, точно след тучното зелено на кедрите в Таврите, палмите на Анталия и отблясъка на морето ни се видяха като рая на земята. 

Излежавахме се, пихме сок от нар и разменяхме снимки, смях и телефонни номера, защото така се прави на организирана екскурзия - за 7 дни непознатите стават близки приятели и чак не ти се иска да си тръгвате. 

И на теб ще се случи, ако тръгнеш като нас по вечния път от Анталия до Кападокия. Който и да си. 

Велина Томова