Министерството на образованието и науката (МОН) готви обединяване на професиите „Рехабилитатор“ с „Кинезитерапевт“ и „Медицински рехабилитатор, ерготерапевт“, в една регулирана медицинска професия от професионално направление „Обществено здраве“ в професионално направление „Здравни грижи“. Това се очаква да доведе до пълен хаос както в образованието и медицината, така и в туристическия сектор, в който се упражняват професиите в областта на медицинския и балнео туризма, коментираха пред TravelNews от двата бранша.

Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина категорично е против сливането на немедицинска, каквато е кинезитерапията, с медицинска специалност - рехабилитатор, като настоява наименованието „рехабилитатор“ да не се променя. Това се посочва в писмо на организацията до министъра на образованието Красимир Вълчев и до министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов, което беше изпратено и до TravelNews. Работните групи са в Министерството на здравеопазването, като промените се правят тихомълком и бързо, без необходимото обществено обсъждане, коментираха от асоциацията. Според тях няма никаква спешност в реформата. 

След няколко проведени работни срещи в МЗ, не е постигнато съгласие за обединение и наименование на новата професия. Представители от групата обясниха, че натискът идва от Националната спортна академия, която иска да “яхне” рехабилитаторите, които са регулирана медицинска професия по „Здравни грижи”. Те били подкрепяни от още 5 университета. Целта е НСА да се сдобие от немедицинска специалност в направление „Обществено здраве”, с медицинска професия по „Здравни грижи”. 

Обучението в медицинските университети за лекари продължава 6 години, след което 4 години е специализацията. Обучението в НСА е 4 години. По този начин спортната академия като премине към "здравни грижи" ще получава субсидии и за медицински специалисти, а това ще утежни бюджета.

Предложенията на МОН са обучението по професията „Рехабилитатор“ от 3 да стане четири години. Лекарите - специалисти по физикална и рехабилитационна медицина не подкрепят обаче прехвърлянето на кинезитерапевтите от направление „Обществено здраве“ към направление „Здравни грижи“. Също така не са съгласни за общо наименование на новата професия, а именно: физеотерапист, кинезитерапевт; физиотерапевт; физикален терапевт. Те възразяват относно използването на наименованието „физиотерапевт“, като държат за разграничаването на медицинските и немедицинските професии и необходимостта от ясно нормативно определяне в областта на рехабилитацията.

“Изразяваме категорично несъгласие с опитите наименованието „физиотерапевт“ да бъде използвано като обединена професия, включваща лица, завършили немедицинската специалност „кинезитерапия“. Това би представлявало неправилна подмяна на утвърденото медицинско понятие и сериозен риск за професионалното разграничаване в областта на рехабилитацията”, коментираха отАсоциацията по физикална и рехабилитационна медицина.

В България терминът „физиотерапевт“ от над 70 години обозначава лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина. "Кражбата" на наименованието би довело до подвеждане на пациентите и размиване на професионалните компетентности. Съгласно Наредба № 30/19.07.2004 г., както и решение на ВАС - кинезитерапевтите са немедицински специалисти, включвани в рехабилитационния екип само под ръководството на лекар и в рамките на нормативно определените им компетентности.

Република България е посочила в базата данни на Европейската комисия за регулираните професии като съответни на професията с генерично наименование „Physiotherapist“ регулираните професии „Рехабилитатор” и „Кинезитерапевт“, които са разпознаваеми и в останалите страни от ЕС. Компетентният орган за издаване на Европейска професионална карта за професията с генерично наименование „Physiotherapist“ е министърът на здравеопазването, а не Националния център за информация и документация.

Вече повече от 40 години специалистите по физикална и рехабилитационна медицина, проявяват лична и професионална толерантност към възпитаниците на НСА, които завършват обучението си с немедицинска квалификация. На работните им места са ги дообучавали, полагайки значителни усилия да ги запознаят с реалната болнична практика и клиничната практика. Вероятно именно това им дава днес увереността да подценяват знанията и уменията на лекарите, както и да си позволяват да изписват образователната и научна степен „доктор” преди името си, както и да продължават да претендират за още привилегии.

Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина категорично е против сливането на немедицинска с медицинска специалност, както и наименованието „рехабилитатор“ да не се променя и да остане така, както се е ползвало още от създаването на специалността преди повече от 80 години, защото:

– коректно отразява медицинския характер на професията и нейните клинични компетенции;

– отговаря на професионалната идентичност на настоящите рехабилитатори;

– гарантира яснота в правомощията, правната регламентация и професионалната отговорност на специалистите;

– съответства на логиката на здравното законодателство, където дейностите са медицински, а не спортни, приложни или педагогически.

Подобно наименование осигурява стабилност, приемственост и нормативна яснота за бъдещите поколения професионалисти.

Мирослав Иванов