Когато чуем община Царево, най-често си представяме море, плажове и летни почивки. Но само няколко километра навътре започва един съвсем различен свят – Странджа. Планина, в която древни обичаи, легенди и история са се запазили така, както на малко други места в България.

Именно натам продължава нашето пътешествие.

Първата спирка е село Българи – единственото място, където и днес се пази автентичната нестинарска традиция. Всяка година на празника на Св. св. Константин и Елена нестинарите влизат боси върху жаравата, следвайки ритуал, който повече от векове буди любопитство и остава една от най-големите загадки на Странджа.

Само на няколко километра се намира Кости – малко село, което крие една от най-впечатляващите църкви в региона. В храма „Св. св. Кирил и Методий“ могат да се видят необичайни икони, сред които Св. Георги, изобразен с фес, както и Света Марина, наричана Огнената Марина. Историята на църквата е не по-малко интересна – изградена е по инициатива на местния търговец Михаил Дундов. Докарал майстори от Венеция, а плочките - от Марсилия. Според местното предание жителите на селото дарили златните си накити, за да бъдат претопени заедно с метала за камбаната.

След планината отново се връщаме към морето. Синеморец впечатлява с една от най-красивите природни гледки по Южното Черноморие – мястото, където река Велека се влива в Черно море. Само на няколко минути се намира и плаж Бутамята – носител на отличието „Син флаг“, което се присъжда на плажове с високи стандарти за чистота, безопасност и качество.

Малко по на юг ни посреща Ахтопол – един от най-древните градове по българското Черноморие. Старото му име – Агатополис – означава „Градът на щастието“. Разходката из тесните улички, край крепостните останки и старото гръцко училище, построено със средства на ахтополчани, емигрирали в Америка, разкрива различната история на този малък морски град.

Последната спирка е Лозенец. Днес го свързваме с красиви плажове, модерни хотели и оживен летен живот. Но началото му е съвсем различно. Селището възниква през 20-те години на XX век като дом за бежанци от Източна Тракия, а първото му име – Ембелец – идва от гръцката дума за лозе и напомня за времето, когато тези земи са били известни със своите лозя.

Това е само малка част от историите, които крие този край. Ако искате да се разходите из мистичната Странджа, да научите повече за нестинарството и да откриете местата, които правят община Царево толкова различна, гледайте цялото видео в канала „Професия турист“.

Адриана Русенова