Когато магистрала “Хемус” бъде напълно готова – някъде в началото на 2031 г., първите шофьори, които минат по нея цялото разстояние от София до Варна, ще трябва да платят поне по 4 евро.

Тези цена важи, ако управляват автомобил, който има най-висок екологичен клас, който по това време вече ще е Евро 7. За дизелов джип, особено по-стар, ще трябва да се платят доста повече – около 13 евро. И обратното – за електрически коли от всички категории това разстояние ще струва 1-2 евро, освен ако правителството не реши напълно да ги освободи от пътни такси.

Всичко това е следствие на изискването най-късно до 2030 г. България и всички страни - членки на ЕС, да въведат пътни такси за разстояние и за превозните средства под 3,5 тона. В момента такива плащат само камионите и автобусите. У нас, както и в повечето държави от ЕС сега леките коли плащат винетки за време. Изключение от това правило се прави, когато се минава по магистрала или съоръжения, които са строени от концесионери и за тях се дължат специални такси.

У нас годишната винетка към момента струва 64,50 евро и дава право на движение по всички пътища​ извън населените места без изключение. Правителството планира да въведе нов модел за плащане по магистралите заради отдаването им на концесия до 2030 г., съобщи обаче в Пловдив през миналата седмица премиерът Румен Радев. И отговори на въпрос дали хората ще плащат по магистрали, които ще се строят, така: “Всички тези неща ще се трансформират като облагане на транспортните средства, когато вече пускаме първите магистрали на концесия”, препращайки за подробности към регионалния министър Иван Шишков. А той побърза да успокои, че новият начин на таксуване ще е много по-справедлив, държавата ще продължи да поддържа второкласните пътища и обходните маршрути около магистралите, така че шофьорите да имат алтернатива и избор дали да използват платените трасета.

Европейската директива от 2022 година предвижда точно това, независимо как е финансирано изграждането на пътя. В пътната агенция има работна група, която обсъжда въвеждането ѝ в нашето законодателство, което трябва да стане до 2030 г. и съвпада (по случайност - б.р.) с довършването на “Хемус” и с пускането на концесии за новите магистрали в България.

 

По потвърдена неофициална информация засега се разглеждат варианти за цени между един и два евроцента на километър в зависимост от екологичния клас на колата и от вида на пътя. При това положение разстоянието между София и Бургас по “Тракия”, което е около 350 километра, ще излезе между 3,50 евро за най-новите коли и 7 евро за по-старите и замърсяващи. За камион между 3,5 и 12 тона с най-високия екологичен клас в момента се плащат 28,80 евро, за да стигне от София до Бургас по магистралата. Ако слезе от аутобана и мине през пътища първи и втори клас, тарифата става по-ниска.

За сравнение, за разстоянието между Промахон и Солун, което е 110 километра, на две места по пътя има бариери, на които за всяка лека кола се плащат общо 4,70 евро, което прави по малко над 1 евроцент на километър.

Самата директива при приемането ѝ през 2022 г. предвиди след пет години да се направи ревизия и да се приеме точна методика, която страните да приложат, за да изчислят пътните такси за леките коли, каза шефът на Националното толуправление проф. Олег Асенов. Петгодишният срок изтича през януари 2027 г., когато в Брюксел се събира работна група, която да обмисли такава методика.

“През тези пет години много организации на превозвачи направиха писмени възражения пред Еврокомисията срещу неравностойното според тях третиране на камионите по отношение на емисиите. Те зависят и от обема на двигателя и вида му – един дизелов джип излъчва вредни емисии почти колкото един малък камион, така че колкото и на ранен етап да е методиката, при всички случаи екологичният клас на лекия автомобил ще се взема предвид, когато се изчисляват таксите”, каза Асенов.

Това прави изчислението още по-трудно. Например електрически автомобил би трябвало по тази логика за пътуване между София и Бургас да плати поне два пъти по-малко, отколкото дизелова кола.

Освен това има съществена разлика между пътищата, строени на концесия, и тези, финансирани с публични средства. Пътят Промахон - Солун е изграден на концесия и печалбата отива у концесионера. По-удачното е българските пътни такси да се сравнят с тези в Сърбия и Хърватия, където магистралите са изградени от държавата

Например пътуването през Сърбия, Хърватия и Словения, за да се стигне до Италия, в момента излиза общо 54,60 евро за лека кола при разстояние, което е около 1000 километра. Това прави малко над 5 евроцента на километър. Сметката е груба, защото в Словения винетките за леките коли са за време и ако автомобилът минава транзит, трябва да плати еднодневна винетка, независимо от разстоянието. Но все пак 5 евроцента за километър са пет пъти повече от 1 цент за пътя между Промахон и Кулата.

Затова засега се работи само с приблизителни стойности. Още повече че задачата се усложнява от обстоятелството как ще се третират крайградските участъци на магистралите. Например човек, който живее в София, а работи във Вакарел, минава по около 15 километра по “Тракия” само в едната посока. Ако ще плаща по 30 евроцента на ден само за пътна такса, това прави

110 евро за година вместо сегашните 64 евро за винетка

и този разход е неоправдан. Същото важи и за хиляди жители на Пловдив, които работят в “Тракия икономическа зона” и всеки ден минават с колите си по магистралата и извънградски пътища.

Как ще се измерва платеното разстояние по даден път, също не е маловажна задача особено ако си спомним многобройните протести на жителите на северните софийски квартали. Те бяха недоволни от това, че за да ползват северната скоростна тангента, която съкращава значително пътуването, се налага да имат винетка.

Най-голямото предизвикателство е как точно ще се калкулират и плащат новите винетки за разстояние. Толсистемата струваше милиони, но камионите и автобусите у нас са общо към 150 хиляди, докато леките коли са над 3 милиона. Засега работната група само е обобщила проучванията как се справят в останалите страни членки.

Има няколко модела в ЕС, приложение смята само̀ разстоянието

Засега в ЕС се очертават няколко модела. Единият е германският - там пътните такси са калкулирани в цените на горивата. В България обаче това би предизвикало протести, защото едно такси например има голяма консумация на гориво, но рядко излиза извън града, а ще бъде натоварено да плаща пътни такси.

В Норвегия е въведен друг модел, по който в различна степен на подготвеност вървят Белгия, Италия и Унгария. В северната страна за таксуване на изминатото разстояние се използва мобилният телефон. Когато шофьорът влиза в колата, се регистрира в специално приложение. Но може и да не го прави, защото по време на годишните технически прегледи на колите в тях се монтира малък чип, който автоматично се свързва с мобилното приложение дори когато телефонът е изключен.

Приложението само̀ изчислява изминатото разстояние, по кои пътища е минала колата, т.е. по каква тарифа да изчисли таксата. Накрая сметката идва заедно с тази за мобилния телефон.

При това положение толкамерите на пътя ще имат само контролни функции, както и сега - следят по регистрационния номер кои коли са минали и дали приложението изчислява за тях изминатото разстояние.

Любопитното е, че в Норвегия системата е работила пробно в продължение на 18 месеца, през които всеки е установил дали и как му е изгодно да пътува и най-вече през кои пътища.

Ако и у нас има такъв преходен период, на практика още в началото на 2027 г. реформата трябва да започне. Това ще бъде и една от темите при представянето на 15 септември на националния план за стратегическите транспортни обекти и новия модел за тяхното финансиране.