Великобритания не може да разшири лондонското летище "Хийтроу" и в същото време да постигне климатичните си цели, освен ако към авиокомпаниите не бъде отправено изискване да поемат пълна отговорност за своите емисии. Това заяви Комитетът по климатичните промени (CCC) на страната, цитиран от Ройтерс, съобщи БТА.

Миналата година лейбъристкото правителство на Великобритания подкрепи изграждането на трета писта на Хийтроу – едно от най-натоварените летища в света, като изтъкна, че проектът ще подпомогне икономическия растеж.

В становището на консултативния орган, публикувано днес по искане на правителството, се стига до заключението, че при сегашната политика няма реалистичен път за разширяване на Хийтроу, при който Великобритания да успее да постигне целта си за нулеви нетни емисии до 2050 година.

"Правителството не може да разшири летище "Хийтроу", без да изиска от авиационния сектор да намали емисиите си", заяви председателят на комитета Найджъл Топинг на брифинг пред медии. 

Комитетът препоръча правителството да приеме законодателство, което да задължи сектора да се справи с всички свои емисии до 2050 г., като увеличи използването на устойчиво авиационно гориво (SAF) или чрез кредити за отстраняване на въглерод чрез инженерни решения.

През 2021 г. авиокомпаниите се споразумяха да постигнат нулеви нетни емисии до 2050 г., като разчитат главно на постепенен преход към устойчиво авиационно гориво. То обаче съставлява по-малко от 1 процент от глобалното потребление на авиационно гориво и струва няколко пъти повече от конвенционалното реактивно гориво.

Някои авиокомпании са инвестирали и в технологии за отстраняване на въглерод, като например директното улавяне на въглероден диоксид от въздуха, но досега в световен мащаб са генерирани по-малко от 2 милиона метрични тона отстранен въглероден диоксид.

Комитетът призова британското правителство да изготви 25-годишна стратегия за авиация с нулеви нетни емисии, да въведе постепенно пълните разходи за декарбонизация за авиокомпаниите и да подготви планове за действие при извънредни ситуации, в случай че ключовите технологии не успеят да се разгърнат в очаквания мащаб.