Години наред говорим за необходимостта България да развива четирисезонен туризъм. Говорим за СПА, балнеология, здравен туризъм, културно-историческо наследство и за необходимостта да създаваме туристически продукт, който не зависи единствено от снега през зимата или от хубавото време през юли и август.

И в същото време в самата столица на България имаме богатство, което буквално извира изпод краката ни. Минералната вода. На територията на София съществува цяла мрежа от минерални бани, изграждана в различни исторически периоди – Централната минерална баня, Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, Панчарево, Железница, Доброславци, Требич, Кумарица, Гниляне и Чепинци.

Дванадесет места, които спокойно биха могли да бъдат част от една обща концепция за София като европейска столица на минералната вода, здравето и градския СПА туризъм. Вместо това голяма част от тях през годините са затворени, разрушават се или са загубили първоначалното си предназначение.

В Доброславци минералната баня е затворена и е оставена да се руши. Банята в Требич е работила до 90-те години на миналия век, след което сградата е получила друга функция. Сходна е съдбата на банята в Кумарица. Минералната баня в Гниляне също е затворена и е в разруха. Чепинци губи функцията си на минерална баня още през 90-те години.

Княжевската баня е една от най-старите в тази система. Тя е изградена още през XVII век, а през 1881 г. мястото получава особена известност след посещението на първия български княз Александър Батенберг. Въпреки историческата си стойност през 2010 г. банята е изоставена и започва да се руши.

Минералната баня в Горна баня е построена върху мястото на по-стара турска баня през 1927 г. и е архитектурен и културен символ на целия квартал. Сградата носи почти век история, но днес отново трябва да говорим за нейното спасяване, вместо да говорим за туристите, които я посещават.

Овча купел е друга част от тази история. Банята е построена през 1933 г., десетилетия наред е част от живота на града, след което през 80-те години е затворена. В последните години започна нейното възстановяване с идея сградата да има хибридна функция – термален център и пространство за други дейности. 

Това е посока, която показва, че когато има концепция и воля, изоставеното наследство може отново да получи живот.

Панчарево и Железница са сред местата, които и днес пазят традиционната функция на минералната баня. Панчаревската баня, построена през 1945 г., продължава да работи с мъжко и женско отделение. Банята в Железница също функционира като класическа минерална баня и е изградена с доброволния труд на местната общност.

А Банкя вече показва нещо още по-важно – че историческата минерална баня може да бъде възстановена и превърната в съвременен СПА продукт.

Точно това е моделът, върху който според мен трябва да разсъждаваме.

Не да унищожаваме историята, за да направим нещо модерно. И не да превръщаме историческите сгради единствено в паметници, които гледаме отвън.

А да намерим начин историята да работи.

Да влезеш в сграда на почти сто години, да използваш същата минерална вода, около която поколения преди нас са изградили квартали и градски живот, но да получиш съвременна СПА, балнеоложка или рехабилитационна услуга – това вече е туристическо преживяване.

А аз от години говоря именно за това.

Още когато поставяхме темата за здравния туризъм, тезата ми беше, че силни могат да бъдат онези туристически обекти, които работят целогодишно и умеят да съчетават различните видове туризъм – балнео, СПА, уелнес, култура, природа и градска среда.

По-късно многократно поставях и другия проблем – че „инфраструктурното развитие е от съществено значение за туризма".

Защото не е достатъчно да имаш минерален извор.

Не е достатъчно дори да имаш великолепна историческа сграда. Около нея трябва да има транспорт, достъп, паркове, пешеходна среда, заведения, медицински и рехабилитационни услуги, хотели, културни обекти и професионално управление. Тогава минералната баня престава да бъде просто място, на което местните хора ходят да се изкъпят. Тя става дестинация.

Именно затова през последните години постоянно настоявам, че трябва да преминем към четирисезонен модел на туризма. Морският и зимният туризъм трябва да бъдат свързани със СПА, балнео, културно-историческия, винения, кулинарния и екотуризма.

София е великолепен пример как това може да бъде направено на практика.

Представете си турист, който идва за три дни в столицата. Първият ден разглежда антична Сердика, Александър Невски, историческия център и музеите. Вторият ден посещава Витоша. А третият прекарва няколко часа в историческа минерална баня, използвайки лечебната вода на София. Вечерта е в ресторант, театър, концерт или опера. Този човек няма просто да е „посетил София".

Той ще е преживял София.

И това е другата теза, която поставям все по-категорично през последните години:

България трябва да продава преживяване, а не просто легло, чадър, лифт карта или входен билет.

Същото важи и за минералната вода. Ние не трябва да продаваме вода. Трябва да изградим около нея преживяване. История. Архитектура. Здраве. СПА. Култура. Гастрономия. Парк. Градска среда. И всичко това може да бъде обединено в една разпознаваема туристическа марка. А в центъра на всичко стои Централната минерална баня. 

Трудно е да говорим за минералното богатство на София и да заобиколим най-големия символ на тази тема.

Централната минерална баня. Една от емблемите на столицата. Този великолепен дворец на водата е открит на 13 май 1913 г. и някога е бил сред най-модерните бани в Европа.

Днес част от него е превърната в Регионален исторически музей. Това безспорно има своята културна стойност. Но според мен трябва отново да поставим големия въпрос:

Може ли една Централна минерална баня да разказва пълноценно собствената си история, ако минералната вода вече не е централната част от преживяването в нея?

Не говоря за разрушаване на музей.

Не говоря за противопоставяне на култура и туризъм. Точно обратното. От години защитавам тезата, че културата и туризмът трябва да бъдат свързани, защото именно така културното наследство започва да живее, а не просто да се съхранява.

Затова бих търсил модел, при който музейната функция, историческата архитектура и минералната вода могат да съществуват заедно. Историята не трябва само да се гледа във витрина. Историята трябва и да се преживява.

Представете си какъв туристически продукт би представлявала една възстановена термална функция в част от Централната минерална баня, съчетана с музея, Ларгото, антична Сердика, джамията, синагогата, църквите и Женския пазар.

На няколкостотин метра бихме получили концентрация от история, религии, архитектура, култура, минерална вода и гастрономия, която малко европейски столици могат да предложат. И тук стигаме до въпроса, който според мен е много по-голям от съдбата на една отделна сграда.

Защо да няма „Минерална София"?

Защо тези дванадесет места да продължават да се разглеждат поотделно? Защо да няма обща концепция „Минерална София", която да свърже Централната баня, Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, Панчарево, Железница и останалите исторически минерални места?

Единна карта. Обща туристическа марка. Исторически маршрути.

Медицински и рехабилитационни програми.

СПА пакети. Свързан градски транспорт. Връзка с хотелите. Дигитална платформа.

Обща реклама на международните пазари.

Това вече би било туристически продукт.

И такъв продукт не приключва на 31 август. Той работи през януари. Работи през март. Работи през ноември. Работи 365 дни в годината.

А именно това е голямата битка пред българския туризъм, за която говоря от години – не просто да имаме силен сезон, а да създадем България за 365 дни.

Минералната вода е един от най-силните инструменти, с които разполагаме за това.

И при София имаме нещо още по-ценно – към природния ресурс са добавени история, архитектура и вече изградена градска среда.

Не започваме от нулата.

Имаме минералната вода.

Имаме сградите.

Имаме историята.

Имаме туристите.

Имаме летището.

Имаме хотелската база.

Имаме Витоша.

Имаме културното наследство.

Трябва да ги свържем.

Защото един от големите проблеми на българския туризъм не е, че нямаме достатъчно дадености.

Напротив.

Имаме почти всичко. Просто твърде често го разглеждаме поотделно.

А туризмът на бъдещето е точно обратното – свързване на ресурсите в едно цялостно преживяване. Минералните бани на София не са сантимент по миналото. Те могат да бъдат част от икономиката на бъдещето.

Могат да създават работни места, да привличат инвестиции, да удължават престоя на туристите, да дават нов живот на кварталите около тях и най-важното – да върнат на софиянци нещо, което винаги е било част от техния град. Водата е тук от векове.

Въпросът е дали най-после ще се научим да използваме богатството, което вече имаме.

Анализ на д-р Ивелин Кичуков

Председател на Българската асоциация за туризъм