Финикс не е град, който те посреща с класическата представа за Америка. Тук хоризонтът е широк, планините се появяват почти от нищото, а кактусите са част от пейзажа, сякаш винаги са били там. И още в първия ни ден решихме да не започваме с разходка из центъра на града. А да тръгнем по следите на златото. На около 45 минути от Финикс се намира Goldfield Ghost Town – място, което изглежда така, сякаш някой е оставил декор от уестърн насред пустинята. Само че зад прашните улици, старите дървени сгради и салуните има истинска история. Градчето възниква в края на XIX век след откриването на злато. За кратко време тук се събират повече от хиляда души – достатъчно, за да има училище, хотел, магазини, ковачници, поща и, разбира се, салуни. Златната треска обаче не продължава вечно. Днес Goldfield е туристическа атракция, но разходката из него има особен чар.

Разхождайки се из Goldfield, имам усещането, че времето е спряло. Чувам собствените си стъпки по прашните улици, покрай стари къщи със скърцащи веранди, изоставено пиано, което някога е огласяло улицата, стар пробит камион, закъсал по средата на пътя, а зад тях – планините и кактусите.

Ами ако златото все още е някъде там?

Goldfield е свързан и с една от най-известните легенди на района – тази за изгубената златна мина на Холандеца. Според преданията някъде в планините на Superstition се крие огромно златно находище, което така и не е открито. Но ние трябва да проверим, дали не е останало някое малко парченце. Влизаме в златната мина, запазено до днес. Но там, в тунелите, човек много бързо разбира колко тежък и опасен е бил трудът на миньорите. Освен да се изкопае, материалът се промива, за да се отдели златото. А дали намерихме злато? Това ще разберете във видеото на Професия турист.

42°C и един почти празен Див запад

Температурата е 42°C. При такава жега улиците на Goldfield изглеждат почти празни. И всъщност това се оказва интересно преживяване – можеш спокойно да се разхождаш между старите къщи, без да се разминаваш с тълпи от туристи. Само че жегата има и друга страна. Част от магазините и атракциите работят с различно работно време, затова, ако планирате посещение, проверете предварително какво ще бъде отворено.

По пътя на парите и ресторант за милиони

След Goldfield продължихме към едно от най-необичайните места край Финикс – Tortilla Flat. Тук думата „град“ е малко пресилена. Населението е едва 6 души. Но това миниатюрно място по историческия Apache Trail има нещо, което трудно може да се измери с броя на жителите. Например… над милион долара по стените и тавана на един ресторант. В Superstition Saloon дори не е нужно да слизате от коня – столовете на бара са истински седла. Така можете да продължите да яздите и докато се черпите.

Когато пустинята срещне водата

Ако си представяте Аризона само като безкрайна пустиня, панорамите ще ви изненадат. Недалеч от Tortilla Flat се намира Canyon Lake – синя вода, скални стени и кактуси, събрани в един пейзаж, който изглежда почти нереален.

И тогава открихме нещо съвсем неочаквано

След целия този американски Див запад, златни мини, кактуси, планини и пустиня, последното нещо, което очаквахме да видим, беше…България. Насред Финикс открихме български магазин. И изведнъж, след всички километри между Европа и Аризона, наоколо имаше познати продукти и вкусове, които не бихме очаквали да срещнем точно тук. А това беше само първият ни ден в Аризона. Очаквайте още истории.

автор: Адриана Русенова