Меморандумът, който българската държава подписа с TUI, е едно от значимите събития за българския туризъм през последната година и, по думите на маркетинг експерта Петър Панайотов, може да се разглежда като сериозно постижение на министъра на туризма д-р Илин Димитров.

Причината е, че TUI е много повече от глобален туроператор. Компанията е една от най-големите туристически системи в света, обхващаща практически целия спектър на индустрията – авиокомпании, местни посрещащи туроператори, хотели и курорти, трансферни и други свързани компании. Освен със собствените си структури TUI работи и с хиляди партньорски организации по целия свят.

Компанията е известна и с високите стандарти, които прилага към своите партньори по отношение на качеството, обслужването и устойчивостта.

Какво стои зад 200 000 самолетни седалки?

Когато говорим за увеличаване на капацитета с 200 000 самолетни седалки за сезон 2027 г., обаче трябва да имаме предвид какъв тип туристически продукт стои зад тези цифри.

В голяма степен става дума за пакетни програми – обикновено 7- или 10-дневни престои със закуска, пълен или ол инклузив пансион, най-често в големи хотелски комплекси в морските курорти, включително с трансфери от и до летището.

За да се продават масово подобни пакети, едно от основните условия е цената да бъде конкурентна.

Именно тук се появява голямото предизвикателство пред хотелиерите и останалите участници по веригата.

При този модел туроператорът се ангажира с определен обем туристи, а хотелът от своя страна предоставя конкурентни договорни условия, гарантира определен капацитет и поема ангажименти, свързани с качеството на продукта и обслужването. В зависимост от договора и конкретния пазар съществуват и различни модели на разплащане и гарантиране на контингентите.

Това е модел, който работи успешно в редица туристически дестинации – Турция, Египет, Тунис, както и на някои гръцки острови, сред които Крит.

Туристът става все по-самостоятелен

След пандемията от COVID-19 обаче се наблюдава и друга тенденция – засилване на директните продажби и стремеж на хотелите да намалят зависимостта си от един или два големи партньора.

В световен план се увеличава делът на туристите, които организират пътуванията си самостоятелно. При този модел потребителят има много по-голяма роля при създаването на крайния туристически продукт – сам избира полета, транспорта, мястото за настаняване, продължителността на престоя и допълнителните услуги.

Затова, ако искаме да развием българския туристически продукт до реално конкурентно ниво, на ниво държава не трябва да се фокусираме единствено върху това колко туристи можем да привлечем чрез големите туроператори.

Трябва много по-сериозно да обърнем внимание и на крайния клиент.

Това е човекът, който купува самолетния си билет, пътува със собствен автомобил или използва обществен транспорт и сам избира хотел, апартамент или къща за гости.

А за българския туризъм може би най-добрият лакмус за успех в тази посока е връщането на българския турист по Черноморието.

Какво кара българина да избира Гърция?

От гледна точка на маркетинговия анализ и позиционирането това е сравнително ясна задача – знаем с кого българският потребител сравнява нашето Черноморие: с Гърция и в по-малка степен с Турция.

Съществуват множество интервюта и анализи, в които българските туристи посочват причините, поради които избират гръцкото крайбрежие. Сред най-често споменаваните са:

по-чистото море;
доброто обслужване и приветливото отношение;
по-малкото застрояване и повече природа;
по-добрата организация на плажовете;
усещането за по-завършено цялостно туристическо преживяване.

В много случаи изборът се подсилва и от географската близост на дестинации като Халкидики и Кавала до София в сравнение с пътуването до южното или северното Черноморие.

Ако преведем тези очаквания към българското Черноморие, посоките за работа са сравнително ясни.

Първо – достъпът

Необходими са по-добри пътища към морето на север и юг, по-добра свързаност с обществения транспорт и по-добри вътрешни транспортни връзки между самите курорти.

За пример – три-четири бързи влака дневно в сезон между София и Бургас не са достатъчни, а автобусните връзки с южните курорти след 18:00 ч. са силно ограничени.

Подобряването на пътните връзки между отделните морски дестинации е важно не само за местните жители, но и за туристическия продукт като цяло. Натоварването на пътната връзка между Созопол и Китен през активния сезон например създава сериозни затруднения за придвижването.

Второ – контрол върху застрояването

Необходимо е ясно планиране чрез подробни устройствени планове и дългосрочна политика за запазване на природната среда и ограничаване на презастрояването там, където капацитетът на територията вече е достигнат.

Защото туристът не резервира само хотелска стая. Той избира дестинация.

И ако между хотела и морето има бетон, трафик и хаотична инфраструктура, качеството на самия хотел трудно може да компенсира цялостното усещане, създадено от средата.

Трето – плажовете

Това вероятно е една от най-избягваните, но и най-важните теми.

Не случайно казваме „отивам на море“. Морето и плажът са в основата на туристическия продукт.

На пръв поглед голяма част от българските плажове днес изглеждат добре поддържани. Но въпросът не е само как изглежда плажът, а как се чувства туристът на него.

Когато цените са високи, някои плажни заведения предлагат незадоволително съотношение между цена и качество, а достъпът до голяма част от услугите е обвързан с допълнителни плащания, включително прекомерно скъпи паркинги, туристът лесно може да остане с усещането, че не е желан гост, а клиент на система от множество платени услуги.

В средносрочен план трябва сериозно да се обсъди и моделът на управление на плажовете, с всичките предимства и недостатъци на сегашната система.

Като възможност част от плажовете биха могли да бъдат предоставени за управление на общините, които в много случаи могат да създадат по-автентично местно усещане чрез ангажиране на местните общности в поддръжката и организацията на плажните дейности.

Четвърто – местната общност и събитията

Креативността и участието на местните хора са изключително важни за удължаването на туристическия сезон.

Фестивали, пленери, спортни състезания, културни прояви, гастрономически събития и други инициативи могат да превърнат Черноморието от дестинация за два-три летни месеца в място, което има какво да предложи и през пролетта и есента.

Два паралелни пътя

Меморандумът с TUI може да донесе на България значителен допълнителен туристически поток. Това е възможност, която трябва да бъде използвана.

Но не бива да разглеждаме успеха на българския туризъм единствено през броя на самолетните седалки или броя на туристите, които големите туроператори могат да доведат.

Истински устойчивият туристически продукт трябва да върви по два паралелни пътя – да бъде достатъчно конкурентен за големите международни туроператори и едновременно с това достатъчно привлекателен, за да накара туриста сам да избере България, да разкаже за преживяването си на приятелите си и да се върне през следващата година – този път с по-голяма компания.

Ако успеем да развием и тази втора част на туристическия продукт – достъп, природа, инфраструктура, плажове, обслужване, местни инициативи и преживявания – тогава в рамките на няколко години можем да постигнем не просто повече туристи, а по-силен и по-устойчив български туризъм.

Анализ на Петър Панайотов, маркетинг експерт в туризма