Атласките планини са грандиозна планинска система, която преминава през Мароко, Алжир и Тунис и се простира на хиляди километри в Северна Африка. Тук се намира и най-високият връх в Северна Африка – връх Тубкал - 4167 метра.

Заедно с Explorer Club Bulgaria екипът на NOVA се устремява към поставената цел – покоряването на четирихилядника Тубкал. В подножието на планината вземаме най-важното със себе си. Докато другият ни багаж остава върху плещите на магерата – катерачи.

Сърцето на Атласките планини е Национален парк "Тубкал", в който се намира и едноименният връх. Преходът по пътеките на Атласките планини минава през тесни скалисти пътеки, които се люшкат между стръмни склонове, каменни тераси и зелени планински долини. С всеки изминат метър пейзажът се променя. Необичайно, но факт – тук, във високото, пред нас изниква своеобразен планински магазин. За да се улесни преходът, на всеки кръгъл час има пунктове, на които можеш да вземеш фреш, енергизиращи напитки или някакви сладки. Часовете по пътеката се натрупват, броят на крачките расте, а с тях постепенно натежава и умората. 

На близо 2000 метра надморска височина, където екипът отсяда за обяд и почивка, местните екипът е посрещат с берберски чай, макарони, прясно нарязани зеленчуци и месо. Храна, приготвена без излишна претенциозност, но такава, каквато е нужна след часове преход в планината. Преходът е съпътстван от звуците на магаретата, които пренасят тежкия багаж по тесните планински пътеки, минавайки край туристите. Тук магарето не е просто част от пейзажа — то е един от най-важните помощници на местните, особено там, където колите не могат да стигнат. След повече от 7 часа преход екипът стига до 3207 метра надморска височина — до хижата, която ще бъде последна спирка преди изкачването на Тубкал. Домакините сервират пуканки с традиционен чай, както и супа. В хижата дюшеците по земята ще съберат групата от 15 човека в една стандартна спалня.

Следва пътят към върха на сутринта. След пет часов преход, сняг, тесни пътечки, в които единственият възможен начин за преход е ходенето в така наречената индианска нишка - целта връх Тубкал е вече близо. След часове изкачване, умора и студ, наградата е панорама, която се губи до хоризонта и усещане, че всяка крачка си е струвала.

Думата тубкал на берберски език означава най-висок. Именно заради това така е кръстен и най-високият връх в Северна Африка. А Тубкал не е просто връх. Той е 4167 метра усилие, търпение и воля. 

Следва слизането. В подножието на Атласите, екипът на NOVA е приютен в дома на Абдул. За него Атласките планини не са просто дом — те са неговият живот. По същите тези пътеки са вървели баща му, дядо му и поколения преди тях.

МарокоСтопкадър: NOVA

"Аз съм екскурзовод в Мароко от много, много години. Представител съм на берберите. От малък си спомням пътеките, по които вървях с чичо си, който също беше гид. Мечтаех някога и аз да водя хора. И се сбъдна. Учих в планинско училище, което ме научи на контрол в планината – как да управляваш хора в планината, как да общуваш с тях. Защото – едно е долу в града, друго е горе, във високото на планината", разказва Абдул.

Къщата на Абдул е типичен берберски дом."Изградени са от камък, пръст и слама – материалите, които местните използват от векове, за да се защитят от горещите дни и студените планински нощи. Повечето домове са на няколко етажа – долу са били животните и запасите, а горе е живеело семейството. Къщите са събрани плътно една до друга, превръщайки цели села в естествена крепост срещу суровия планински климат", разказва мъжът.

марокоСтопкадър: NOVA

Пътят на слизане от подножието на Атласките планини преминава през повечето стари сгради са изградени от традиционни материали като глина и земя, а характерният червеникав оттенък идва от местната почва и пигменти, използвани в мазилките. Такива са жилищните сгради около местността Тичка. Хората живеят спрямо условията на природата и използват това, което имат. Част от бита на хората в предпустинните села е да се възползват от даденостите на природата. В реката жители перат своите дрехи.

Планинският проход Тичка преминава през Високия Атлас и свързва Маракеш с южната част на страната. Пътят се извива между скалисти склонове, дълбоки долини и берберски села. Тичка е важен транзитен маршрут през Атласа, но е и популярна спирка за пътуващите заради панорамните гледки. От височината може да се види как планината постепенно отстъпва място на по-сухите пейзажи на Южно Мароко. Тук Мароко се променя пред очите  — от зелените райони около Маракеш към сухите и скалисти пространства отвъд Атласа. Около реките обаче зеленото все пак си проправя път. Въпреки сухия и скалист пейзаж наоколо, около реките в Атласа се появяват зелени ивици растителност. Водата, която слиза от планината, поддържа живота в тези долини и позволява на местните да отглеждат плодове, зеленчуци и други култури. Контрастът между каменните склонове и зелените речни долини е една от характерните картини на Високия Атлас.

марокоСтопкадър: NOVA

Дори и тук, във високото, търговията не си е тръгвала. Сувенирите, които предлагат местните занаятчии, са ръчно направени от даденостите на природата – пръчки, камъни, кал.

Пореден феномен се простира пред очите на туристите. В местността Дадес се намират скални образувания, познати като пръстите на маймуната. Тук река Дадес е оформила дълбока долина между скалистите масиви, а сред най-познатите природни формации са така наречените „пръсти на маймуната“ – стръмни червеникави скали, които се издигат една до друга и наподобяват свити пръсти. Скалите тук са оформяни в продължение на хиляди години от вятъра и водата. А контрастът е особено впечатляващ – от едната страна суровите червени скали, а от другата – зелените ивици покрай реката, където животът е успял да се запази.

От Високия Атлас и върха Тубкал до долините на Дадес и червените скали на „пръстите на маймуната“ — тук всеки път води към нова картина. Между камъка и скалите избухват зелени долини, реки напояват земята, а в тези сурови пейзажи берберските села пазят вековни традиции. И може би именно тук, сред тишината и величието на Атласите, се усеща най-силно истинският дух на Мароко.