"Когато участвам в мюзикъли, обикновено играя доста комични персонажи. Този персонаж е пълната ми противоположност и за мен като актьор това е възможност да изиграя роля, която е напълно различна от обичайното ми амплоа", обясни актьорът.Една от най-популярните любовни истории в киното достигна и българската сцена. Мюзикълът "Бодигард", създаден по едноименния филм от 1992 г., гостува в НДК и постави пред изпълнителите си нелеката задача да дадат свой облик на герои и песни, превърнали се отдавна в част от съвременната попкултура.

Спектакълът на режисьора Теа Шарок пристигна в София като част от международното си турне, след като премина през редица британски сцени. В главните роли са Сидони Смит като Рейчъл Марън и Адам Гарсия като нейния бодигард Франк Фармър.

Историята е добре позната на феновете на оригиналния филм. Бившият агент на "Сикрет сървис" Франк е нает да пази световната звезда Рейчъл Марън от неизвестен преследвач. Тя не желае някой непознат да контролира живота ѝ, а той е свикнал контролът винаги да бъде изцяло в негови ръце. Това, което започва като сблъсък между две силни личности, постепенно се превръща в любовна история.

 

 

 

Най-голямото предимство на "Бодигард" се оказва и неговият най-голям капан. "Queen of the Night", "Run to You", "I Wanna Dance with Somebody" и "I Will Always Love You" са песни, които публиката познава до последната нота. Изпълненията на сцената са технически силни, но трудно могат да избягат от сравнението с оригиналите на Уитни Хюстън.

Именно това прави задачата на Сидони Смит почти невъзможна. Да излезеш на сцената като Рейчъл Марън означава неизбежно да бъдеш сравняван с Хюстън. Смит разумно не се опитва да я имитира. Нейната Рейчъл има собствено звучене и уникално сценично присъствие. В същото време не се увлича и запазва ключовите характеристики на персонажа.

"Ако се опитваш да приличаш на това, което е било преди, донякъде губиш собствената си автентичност. А ако положиш всички усилия да бъдеш съвсем различен, започваш да се отдалечаваш от самия персонаж. Затова моят подход е да се върна към сценария, към написаното на страницата", каза Сидони Смит пред OFFNews.

 

 

 

 
 

Сидони Смит. Снимка: OFFNews

Подобна е ситуацията с Адам Гарсия. Да, той не е Кевин Костнър, даже е доста далеч от изпълнението му. Но е Франк Фармър. Както самият Гарсия каза, бодигардът е сдържан, хладнокръвен и почти винаги контролира емоциите си. На фона на светлините, песните и танците това спокойствие работи добре и придава на героя необходимата тежест. 

 

Сценичната химия между Гарсия и Смит е добра – двамата успяват убедително да изградят постепенното привличане между героите си, без то да изглежда пресилено или изкуствено. Актьорската им игра е подкрепена от добра хореография, прекрасни декори и впечатляващи технически ефекти.

 

 

 

Адам Гарсия и Сидони Смит. Снимка: Пол Колтас

Изненадата на спектакъла обаче е Саша Моник като Ники Марън – сестрата на Рейчъл. Ролята ѝ е по-малка, но гласът ѝ трудно остава на втори план – някои зрители дори биха казали, че е по-добра. Това придава допълнителна дълбочина на образа на Ники, която винаги е искала да бъде като Рейчъл, но талантът ѝ остава недооценен. За разлика от персонажа си Моник обаче определено успя да спечели сърцата на публиката.

 

 

 

Саша Моник. Снимка: The Bodyguard - The Musical

"Бодигард" едва ли ще накара някого да забрави за изпълнението на Уитни Хюстън, нито пък се опитва да го направи. Силата на спектакъла е другаде – в енергията на живото изпълнение, химията между актьорите и възможността добре познатата история да бъде преживяна по нов и различен начин.