Пътуването между Истанбул и Одрин ще се съкрати от 4 часа на час и половина, а товарните превози ще станат значително по-бързи. Капацитетът на линията ще нарасне четирикратно. Новата връзка ще улесни и железопътния достъп на Турция до европейските пазари.

Турция направи важна стъпка към разширяването на железопътните връзки с Европа. Президентът Реджеп Тайип Ердоган откри участъка Черкезкьой–Капъкуле от високоскоростната железопътна линия Халкалъ– Капъкуле, която достига до граничния пункт с България.

Новата линия е с дължина 153 километра и представлява най-дългия от трите участъка на мащабния железопътен проект с обща дължина 229 километра.

Президентът Ердоган проведе първото пътуване по високоскоростната железопътна линия Черкезкьой-Капъкуле, като направи тестово шофиране от Бабаески до Люлебургаз. О

Откриването е от особено значение за България, тъй като Капъкуле е непосредствено до граничния пункт Капитан Андреево и е една от основните врати за железопътния и товарния обмен между Турция и Европейския съюз.

От 4 часа на час и половина

С пускането на новата линия времето за пътуване между Халкалъ в Истанбул и Капъкуле трябва да бъде намалено от 4 часа на 1 час и 30 минути. Товарните превози по същото направление ще се ускорят още по-осезаемо. Времето за придвижване на стоките ще спадне от 8 часа и 30 минути на 3 часа и 30 минути.

Линията е изградена с две електрифицирани коловозни трасета и система за управление и безопасност на движението. Проектната скорост е до 200 километра в час. По трасето има 31 моста, два виадукта, осем тунела с обща дължина 2520 метра, 114 подлеза и надлеза и 175 водостока. С включването на Текирдаг, Лозенград (Къркларели) и Одрин в разширената железопътна мрежа Турция цели да подобри връзките между промишлените си центрове, пристанищата и европейските пазари.

Четири пъти по-голям капацитет за товари

Една от най-съществените промени ще бъде увеличаването на пропускателната способност на железопътната линия. Според представените от турските власти данни годишният капацитет за превоз на пътници ще нарасне от 600 хиляди на 3 милиона души. Възможностите за превоз на товари ще се увеличат от 1,5 милиона на 9,5 милиона тона годишно. Това е важно за търговията между Турция и Европа, включително за превоза на промишлени изделия, суровини и стоки, предназначени за международните пазари.

По-бързото придвижване на товарните влакове може да намали времето за доставка и разходите за транспорт. Очакванията са подобрената железопътна връзка да стимулира производството, износа и заетостта в Тракия и в останалата част на Турция.

За България значението на проекта ще зависи и от свързаността с нашата железопътна мрежа, както и от капацитета на граничната инфраструктура за обслужване на нарастващия товарен поток.

Капъкуле се превръща във все по-важен железопътен възел

Турция планира да разшири значително железопътната инфраструктура на гара Капъкуле, която е сред ключовите ѝ връзки с Европа. Броят на коловозите в гарата ще бъде увеличен от 23 на 42, а общата дължина на железопътните трасета в района ще нарасне от 15,675 километра на 51 километра. В рамките на проекта се изграждат нови гарови сгради в Бабаески, Люлебургас и Бююккаръщъран. Предвижда се също обновяване на гарите в Капъкуле и Одрин. В Черкезкьой ще бъдат изградени товарна гара, сграда за персонала и работилница за поддръжка на локомотиви.

Целта е да се модернизира не само самата железопътна линия, но и съоръженията, необходими за обслужването на пътническите и товарните превози.

Връзка с Китай и Близкия изток

Значението на проекта надхвърля пределите на Тракия. Според Ердоган линията Халкалъ–Капъкуле ще укрепи европейското продължение на Средния коридор, който свързва Азия и Европа през Азербайджан, Грузия и Турция. Чрез железопътната връзка Баку–Тбилиси–Карс и тунела „Мармарай“ под Босфора товарите могат да продължат от азиатската част на Турция към европейската железопътна мрежа.

Проектът е свързан и с планирания Коридор за развитие, който трябва да започва от пристанището Фао в Ирак, да преминава през Турция и да достига до Европа. Така новата линия до Капъкуле се вписва в по-широките усилия на Анкара да превърне страната в основен транспортен мост между Азия и Европа. „

Тези инвестиции вече не са просто строителство на пътища, мостове и железопътни линии, а се превръщат в стратегически звена на световните търговски маршрути“, заяви Ердоган. Според него новата железопътна връзка ще улесни достъпа на промишлените райони в Истанбул, Коджаели и Текирдаг, както и на пристанищата в региона, до европейските пазари.

Турция разширява мрежата от високоскоростни влакове

По време на церемонията Ердоган представи и данни за развитието на железопътния транспорт в страната през последните години. По думите му общата дължина на турската железопътна мрежа е достигнала 13 919 километра. Електрифицираните линии са се увеличили от 2122 на 7274 километра, а линиите със системи за сигнализация – от 2505 на 8419 километра. Турция разполага с 2251 километра високоскоростни железопътни линии, а след завършването на участъка Черкезкьой–Капъкуле общата им дължина трябва да достигне 2604 километра. Броят на градовете с пряка връзка чрез високоскоростни влакове се очаква да нарасне до 14. Целта на правителството е до края на 2028 г. те да станат 27. В момента в страната се строят общо 4858 километра железопътни линии. За 2053 г. е поставена цел мрежата да достигне 28 590 километра. „Не говорим само за планове, а изграждаме и реализираме проекти“, заяви турският президент.

За България най-важният въпрос остава кога подобрената връзка до Капъкуле ще доведе до по-бързи и поудобни железопътни пътувания между Истанбул, Одрин, Пловдив и София. Откриването на турския участък създава предпоставки за по-добра свързаност, но само по себе си не означава, че вече има високоскоростен влак до Пловдив или че пътуването от Истанбул до България ще се осъществява за час и половина. Новата линия е преди всичко важна инвестиция в железопътния товарен транспорт и в достъпа на Турция до европейските пазари. За пътниците от България конкретните ползи ще зависят от развитието на международните влакове и от съгласуването на железопътната инфраструктура от двете страни на границата.