Едно пътуване, в което Африка среща Средиземноморието. Страна на древни цивилизации, безкрайни пясъци, тюркоазено море и градове, в които времето сякаш е спряло. Тунис e място, където римски руини разказват история на хиляди години, тесните улички на медините крият безброй истории, а пустинята започва там, където свършва хоризонтът.

От бреговете на Средиземно море до портите на Сахара – едно пътуване през цветовете, вкусовете и контрастите на Северна Африка. В поредното приключение влиза екипът на NOVA и Explorers Club Bulgaria. В земята на бербери, финикийци, римляни и араби ни очакват множество премеждия – от пясъците на Сахара до съвременните градове, които още носят белезите на Арабската пролет.

„Тунис е изключително интересно място. Но има някои неща, които няма как европеецът да не забележи. На първо място, тук живеят изключително чисти хора, но това е характерно предимно за техния дом. Навън – трябва да кажа, че за нас, европейците, е малко странно всичко да се изхвърля по улиците”, обяснява проф. Климент Найденов.

В крайбрежния град Сус групата тръгва на истинска експедиция из така наречената медина, което представлява старата част на града. В старите градове на Тунис денят започва рано. Вратите на малките магазинчета се отварят една след друга, търговците подреждат стоката си, а по улиците вече се усещат ароматите на подправки, кафе и прясно приготвена храна.

Медината е мястото, където всекидневният живот и историята вървят ръка за ръка. Зад старите фасади има работилници, малки кафенета и магазини, в които местните майстори продължават да създават керамика, текстил и традиционни изделия. Много често се виждат хора, седнали на кафе на улицата, които разговарят помежду си – така нареченият теферич. Това е и най-удобното място за пазар.

Артериите на градовете в Тунис представляват лабиринт от много тесни улички, в които човек направо се изкушава да влезе. Въпросът обаче е дали впоследствие ще може да намери пътя обратно. На повечето магазини няма да видите фиксирана цена – тя се определя само по договаряне.

Един от най-добрите начини да усетиш духа на едно място е да опиташ от местните деликатеси. Но не в ресторантите, а от сергиите, които предлагат различни по вид сладкиши и типичната за Тунис халва.

Едни от най-важните места тук са кафенетата. Всеки задължително трябва да седне на кафе поне веднъж на ден, за да чуе клюките в квартала и да си поговори със съседите. Това създава силно чувство за общност у тунизийците, като прави впечатление, че в кафенетата се събират основно мъже.

„Медината на Сус е създадена през 800-та година след Христа. Тя е един от най-запазените символи на арабското военно и строително изкуство в Северна Африка”, обяснява проф. Найденов.

Характерно за Тунис е, че градовете по крайбрежието са икономически по-добре развити, отколкото тези във вътрешността на страната и близките до Сахара. Това, което прави впечатление, са големите, красиви хотели, които обаче са изоставени и не функционират от поне 10 години. Те всъщност са истински паметник на Арабската пролет, защото са били собственост на върхушката около втория президент – Зин ал Абидин бен Али, който избяга от страната през 2011 година.

„След управлението на втория президент, който поема страната след Хабиб Бургива, след малко повече от 20 години диктатура. Арабската революция в Тунис започна в края на 2010 година. Може би си спомняте събитията – млад тунизиец беше рекетиран от властта и се самозапали в знак на протест. Това породи спонтанна вълна от недоволство и доведе до свалянето от власт на Бен Али. Голяма част от приближените му успяха да избягат с него, но някои бяха вкарани в затвора. Голяма част от сградите, които принадлежаха на тези личности, всъщност останаха с неустановен статут и в момента пустеят. Евентуално проблемът ще се реши в бъдеще, но кога – няма как да знаем", казва Даниела Красимирова. 

От белезите на близкото минало се прехвърляме към корените на арабската култура. А в нея основна роля имат танците.

Екипът е канен на кабаре, където под звуците на традиционната музика оживява една история, разказвана от векове – историята на Шехерезада и цар Шахрияр, владетелят всяка нощ изслушва нова приказка, а с настъпването на утрото очаква нейния край. Но Шехерезада превръща разказа в своя сила. Всяка следваща нощ тя оставя историята недовършена, за да има причина да продължи и на следващия ден.

Тази древна приказка оживява и в танца – чрез движенията на тялото, ритъма на музиката и пъстрите костюми. Танцьорите пресъздават не просто любов, власт и съблазън, а игра между разказвача и слушателя, между любопитството и очакването. И докато музиката звучи, Шехерезада отново започва своя разказ, но в малко по-съвременен вид.