Защо ученическа екскурзия до близкото село струва 45 евро в България, а в Испания екскурзия на разстояние 150 км излиза на родителите 6 евро. Има ли картел при туроператорите и защо организаторът на тези екскурзии за София почти винаги е един и същ.

Тези въпроси постави в своя публикация по темата Пламена Николова, директор "Политики за децата" в Национална мрежа за децата.

"Вчера имах много стремителен ден, в който в разстояние само на няколко часа успяха да ме обидят едновременно, че работя за смешни 70-80 евро на час и затова ме е яд, че една училищна екскурзия до близко село е 45 евро (баща, явно туроператор, в родителска група, който смята, че ако един не плати, друг по-заможен винаги ще се намери - пак за детски екскурзии говорим) и че се къпя в паричните потоци, които текат от държавата към НПО  (депутат от "Възраждане" в Комисия по труда, демографската и социалната политика). Този когнитивен дисонанс обаче не спря възмущението от галопиращите цени на еднодневните екскурзии в детски градини и училища в София до екзотични дестинации като Дрен, Железница, Чавдар, Равно поле, Лозен, Перник. Всички те си приличат до степен да са идентични - цената им преди 5 години беше около 45 лв, миналата година при прехода между валутите около 60 лв, а тази есен осъмнахме с нови оферти при същите условия за 45 евро. Клетите майки в групите, които следя, успяха да изровят снимки на офертите, които само си сменят цената нагоре в последователни години, без да добавят нищо друго", пише Николова.

45 евро за правене на зелник, туршия или гледане как се берат ябълки

По думите й цената от 45 евро не включва храна (ако децата са в детска градина, градината им пакетира такава, но за учениците от начален курс няма предвидена, важи ако се съберат поне 45 деца, иначе автоматично се повишава (до 55 евро за група с бус) и "включва някакво занимание на място като рисуване на тиква, писано яйце, правене на зелник, тиквеник, туршия, шоколад и личния ми фаворит - ГЛЕДАНЕ как се берат ябълки!"

"Организаторът на тези екскурзии за София и за училище, и за детската градина, почти винаги е един и същ или най-много двама-трима, с абсолютно сходни цени, подозрително приличащи на картелно споразумение. Интересно е, че независимо дали до дестинацията има градски транспорт (примерно кв. Гео Милев - Лозен) или е София-Плевен, цената е все една и съща, така че явно не говорим за реално ценообразуване. Цените в провинцията са малко по-ниски от София, но дори Пловдив-Първомай (за който аз бях останала с впечатление от Коуч Кочев, че е квартал на Пловдив почти) цената е 30 евро за посещение на ферма", продължава майката.

"Интересно е, че, както отбеляза една майка, парите винаги се дават на ръка, никога по банков път и не се получава никакъв разходооправдателен документ. Може би училището получава такъв като внася парите, но реално то нищо не плаща, а такъв се дължи на родителите. В същото време екскурзиите се обявяват с доста кратки срокове и парите се събират в режим на спешност, реален избор кой знае колко няма, нито пък предварително консултиране на варианти и оферти, за да се види, аджаба, наистина ли 45 евро до Железница е най-изгодната оферта и дали няма и други начини такова пътуване да се осъществи", допълва Пламена Николова.

"Опитах се да повдигна въпроса в групата на родителите от 1 клас на Стела, но първо бях скастрена да не ги занимавам с РАЗСЪЖДЕНИЯ, а после хората си казаха, че и 80 евро да стане, ще ги плащат, защото е ЗА ДЕЧИЦАТА!!!, така че и да осъзнават, че е мафия, то явно това е непроменима и незаобиколима практика. На друго място чух, че само децата на ексцентриците, които се бунтуват напразно, тъпеят в училище, докато другите са на гроздобер в Иваняне, така че на който не му изнася, да не ходи. И докато чакам паричните потоци да ме облеят, за да си позволя две еднодневни екскурзии и такса за басейн за децата тоя месец, реших да проверя сред родителските групи колко струват подобни еднодневни пътувания в други държави. Аргументът, че поскъпването на дизела води до увеличението би следвало да е валиден навсякъде, защото това е световна криза и не засяга само маршрута бул. "България"- "Музейко"", коментира тя.

Защо се случва това

Николова изброи няколко хипотези:

"Фирмата или фирмите се ползват с нечие височайше благоволение по веригата на образованието и училищата са силно насърчавани да не търсят други варианти;

Няма процедури на събиране на оферти, обществени поръчки или контрол, няма и директни договаряне, тъй като родителите плащат, а училището няма разход и формално може би дори не фигурира като посредник;

В същото време явно училището или детската градина генерират печалба и имат интерес да се вземе по-скъпа оферта; в печалбата за тях няма нищо лошо, стига парите да се оползотворяват за смислену дейности, за което би трябвало да има ясна отчетност;

МОН и общините са доволни, че училищата правят приход, защото не дай Боже на тях да се наложи да им дадат пари за нещо, вместо да ги дават за глупости и кражби; тъй че и от тях не може да очакваме да турят прът в колелата на прогреса на цените;

Чисто процедурно, организирането на излизания от училище - макар че по закон ученето в друга среда извън училищната е залегнало като задължително - е много усложнено нормативно от прекалени тежки изисквания, които сами по себе си не дават повече гаранции за сигурност и безопасност и затова повечето учители не се наемат да водят децата някъде самосиндикално или с влак например; предполагам, че този проблем не съществува, ако се мине през горепосочените туроператори, защото с тях процедурата е отработена и веднага се разписва от директора, а не трябва да се главоболиш да пишеш докладни и още клй знае какво и я ти разрешат, я не.

В резултат излизането извън училище или детската градина се оказва силно ограничено и дискриминиращо, ако изобщо се случва. Добрите практики за учене в градска среда или сред природата, пътувания, исторически маршрути и пточее са паднали в жертва на ready-made еднотипни екскурзии, чиято цел не изглежда да е социализацията на децата или поне не на всички. Учителската практика в тази посока също е силно компрометирана и самоотвержените изключения са малко.

Дори да не говорим изобщо за дотиране на цените от община или държава, най-малкото, за което би трябвало да се погрижат те е да гарантират общодостъпни цени и ясни критерии за ценообразуване.

Училищните пътувания не са лукс, достъпен само за децата, чиито родители не могат или не искат да казват "не" на нереалистичните цени, а необходимост за всички деца и част от образователния процес.

За сравнение, еднодневни екскурзии до същите дестинации за възрастни са по 15-30 евро, а за 45 евро може да се иде до Солун с автобус и дневен престой (600 км). Не зачеквам, че може и да се долети до хубава държава за 1 час за по-малко пари, защото не това е темата".

Фрапиращо ниски цени в чужбина

Николова публикува информация, успяла да събере от родители, за цената на училищните екскурзии в чужбина:

"Испания:

Около 6 евро за екскурзия на разстояние 150 км (без храна) или приблизително 8 евро, ако е включен обяд.

Гърция:

​Частни детски градини, използващи собствени микробуси, таксуват между 4 и 7 евро за кратки локални екскурзии (2–3 часа), с еднократен пик от 8 евро, когато се е наложило наемането на голям автобус.

​Общинските училища - екскурзии до места като спортни центрове струват около 15 евро (до максимум 15–20 евро), без храна, с включени множество спортни занимания. Екскурзия Вергина-Солун - 20 евро.

Абу Даби / Обединени арабски емирства:

35 евро за екскурзия до Warner Bros (включва вход, транспорт и храна); 30 евро за екскурзия до Дубай на разстояние над 100 км.

Набива се на очи, че в Абу Даби не познават парите както в Железница.

Германия:

​Местните пътувания с карти за градски транспорт не струват нищо допълнително.

Лятната програма на детска градина, включваща три екскурзии (влак/автобус/градски транспорт, вход за зоопарк/музей, закуски и сладолед), е излязла общо 20 до 30 евро за трите взети заедно.

​В Бавария местните еднодневни излети сред природата или до ферми за малки деца варират от безплатно до 15 евро (с носена от вкъщи храна).

По-дълги многодневни пътувания (като 5-дневна автобусна екскурзия до Краков на 900 км с 5 нощувки и едно хранене) струват 400 евро.

Впрочем, толкова струва и ученическа екскурзия 3 дни около Велико Търново в България.

​Австрия:

Транспортът за автобусна екскурзия на 40 км струва 16 до 20 евро на дете.

​Португалия:

Еднодневните екскурзии без преспиване са безплатни, като децата носят само храна от вкъщи.

Шотландия:

Местните еднодневни екскурзии до сафари паркове, зоопаркове, планетариуми или научни музеи обикновено струват около 5 британски лири (ако изобщо се плаща), като децата носят сух пакет за обяд.

Англия / Обединено кралство:

​Местните еднодневни екскурзии под 50 км (напр. до аквариум) струват около 12 до 20 лири, докато само транспортът с автобус за по-малки деца е под 10 лири.

​По-дългите многодневни лагери или ферми/приключенски бази варират от 270 до над 410 лири.

​Швейцария:

Рутинните училищни екскурзии, посещенията на музеи/театър и задължителното седмично плуване с училищен автобус са напълно безплатни за учениците в обикновено държавно селско училище.

Съединени щати (район на Чикаго): Гимназиалните екскурзии до центъра на Чикаго за Коледен базар не струват нищо, използвайки стандартния училищен автобусен транспорт.

Досега срещнах едно изключение от тазу тенденцията и то е, познайте къде:

Сърбия:

Екскурзия на разстояние 40 км с включен обяд струва 70 евро и туроператорът е все един и същ. Познато, нали.

Много от живеещите в чужбина изтъкват, че данъците там са извънредно високи и огромна част от тях отиват директно в училищата, но в България също се наливат огромни суми в образователната система, а цената на живота и услугите доскоро беше сравнително ниска до много ниска, за разлика от САЩ, Канада, Швейцария, скандинавските страни и т.н.

Същевременно, децата в България са наистина малко и стават все по-малко, така че национални и общински политики значително биха могли да облекчат тези разходи, предвид, че извън учебниците, всеки друг разход - дрехи, помагала, пособия, спортни и занимания по изкуства, допълнителни уроци, са за сметка на родители - отново сериозна разлика с други държави при много по-ниски доходи.

Понеже когато се зададе въпрос, хората се чувстват длъжни да отговорят, даже да без ги засяга, се събра и картина на офертите в момента в България:

Кратки местни екскурзии (прибл. 15–40 км):

Местни градски или близки селски екскурзии (напр. на 15 км за 4 часа) струват 25 евро.

Кратки пътувания до места като Перник, Железница, Лозен, Панчарево или Дупница варират от 35 евро до 50 евро само за транспорт.

​Средно разстояние (Пловдив, Ловеч, Сопот, Белица, Чавдар, Белчин):

София – Пловдив: В диапазона от 23 евро (ученическа тарифа) до 60 евро на дете;

София – Ловеч: 52 евро;

​София – Сопот: 49 евро;

София – Белица: 54 евро плюс такса вход от 1.02 евро;

София – с. Чавдар: 36 евро за транспорт плюс допълнително 10 до 15 евро за входни такси и въжени атракции;

​София – Белчин: 42 евро.

Околности на София и специализирани центрове:

Посещения на обекти като „Музейко“ струват 40 евро плюс 6 евро вход, докато посещенията на ферми или природни паркове край София варират от 40 до 60 евро;

София – Кюстендил: 35 до 49 евро за пътуването, плюс задължителен билет за музей от 10 евро (за който би трябвало да има намаление за ученически групи.

Освен, че дрането на кожи е като в оригиналния финал на "Дядовата ръкавичка", се наблюдават още някои скандални девиации:

Финансово наказание и двойно таксуване:

Родители на деца със специални образователни потребности (СОП) или физически увреждания (например ползващи инвалидни колички) често споделят, че ако родител или асистент трябва да придружава детето, се изисква да платят ДВОЙНА цена, за да се включат, защото иначе няма как да се обезпечи участието на детето в екскурзията; много често децата със СОП не се включват в екскурзиите, но и не се осигурява алтернатива в училище за тях;

​Системно изключване:

Поради високите допълнителни разходи или липсата на достъпна среда (като неподходяща инфраструктура), децата с увреждания често пропускат тези екскурзии изцяло.

Административна тежест за семействата:

Родителите, които решат да не пуснат децата си или не могат да си позволят високите такси за екскурзиите, се сблъскват с тежки административни препятствия – принудени са да пишат извинителни бележки по „семейни причини“ или да хабят платения си отпуск/дни за почивка, за да останат вкъщи, тъй като училищата и детските градини не осигуряват алтернативна грижа или учебна среда за оставащите деца.

За близнаците не се предлага отстъпка от цената, както и в повечето случаи за децата от едно семейство".