Проектът на държавния бюджет за 2027 година поставя българския туризъм пред възможност, която не бива да бъде подценявана. След години на недостатъчно финансиране, ограничени рекламни ресурси и разпокъсани инициативи държавата предлага съществено увеличение на средствата за Министерството на туризма. Това безспорно е положителна стъпка, която заслужава признание. Но ако искаме да говорим за действителна реформа, трябва да отговорим на много по-важния въпрос: ще доведат ли допълнителните милиони до по-конкурентоспособен туристически продукт, по-високи приходи, повече работни места и устойчиво развитие на българските региони?

Като председател на Българската асоциация за туризъм и човек, който през годините е работил по въпросите на туристическата политика, включително като експерт към парламентарната Комисия по туризъм, считам, че секторът има основание да приветства увеличението. Но професионалната ни отговорност изисква да разграничим финансовия ресурс от икономическия резултат и политическите намерения от реалните законодателни и управленски действия.

Числата показват следното. Бюджетът на Министерството на туризма за 2026 година е 14,462 милиона евро, докато проектът за 2027 година предвижда приблизително 23,86 милиона евро. Увеличението е около 9,4 милиона евро, или близо 65 процента. Това е значителен ръст, но не е удвояване на общия бюджет. Почти двойно увеличение се предвижда при средствата за реклама и свързаност, където новият механизъм е с планиран ресурс от 10 милиона евро. Разграничението не е дребна счетоводна подробност. То е необходимо, за да водим коректен обществен разговор за това какво точно финансира държавата.

Още по-важно е да разберем мащаба на икономиката, за която говорим. По данни на Националния статистически институт през 2025 година в местата за настаняване с десет и повече легла са реализирани приблизително 28,8 милиона нощувки, а броят на пренощувалите лица достига 9,5 милиона. Приходите само от нощувки са близо 2,794 милиарда лева, или около 1,43 милиарда евро. Това не са всички приходи от туризъм, защото извън тях остават ресторантьорството, транспортът, развлеченията и редица други свързани услуги. Но дори тези данни са достатъчни, за да покажат икономическата тежест на сектора.

Същевременно през 2025 година средната използваемост на легладенонощията е приблизително 37 процента. Това е особено показателно. България има туристически капацитет, който през значителна част от годината остава недостатъчно използван. Следователно голямото предизвикателство не е просто да доведем повече туристи през юли и август. То е да създадем икономически условия този капацитет да работи през повече месеци, с по-висока добавена стойност и по-добра възвръщаемост.

Последните публикувани към момента месечни данни на НСИ също изискват внимателен прочит. През август 2026 година реализираните нощувки са около 6,29 милиона, което представлява спад от 2 процента спрямо август 2025 година. В същото време приходите от нощувки нарастват с 13,3 процента и достигат 384,5 милиона евро. Това означава, че секторът може да отчита по-високи номинални приходи дори при по-малък брой нощувки. Но само по тези показатели не можем да определим каква част от растежа е резултат от повишени цени и каква – от реално подобряване на качеството и стойността на услугата.

Затова от години настоявам да престанем да оценяваме успеха на българския туризъм единствено чрез броя туристи. Важни са приходите, продължителността на престоя, разходите на един посетител, заетостта извън активния сезон и икономическото отражение върху местните общности. Ако привлечем повече туристи, но те оставят по-малко добавена стойност, натоварват инфраструктурата и не създават устойчив доход за местните производители, не можем автоматично да говорим за икономически успех.

В този контекст предложението на Министерството на туризма за нов механизъм, свързващ рекламата с въздушната достъпност, заслужава подкрепа. България действително има нужда от повече международни полети, по-добра свързаност и по-силно присъствие на пазари, които имат потенциал за растеж. Партньорството с авиокомпании и международни туроператори може да бъде ефективен инструмент. Но самото субсидиране или маркетингово подпомагане на въздушни маршрути не е гаранция за дългосрочен успех.

Държавата трябва да постави ясни условия. Какъв е размерът на публичния ресурс за една нова линия? Колко допълнителни пътници и нощувки се очакват? Каква част от тях ще бъдат действително нов туристически поток, а не пренасочване от вече съществуващи маршрути? Колко дълго ще се поддържа линията и ще остане ли икономически жизнеспособна след прекратяване на публичното финансиране? Без отговор на тези въпроси рискуваме да заменим традиционната реклама с друг вид разход, чиято ефективност отново е трудно измерима.

От правна гледна точка подобен механизъм трябва да бъде изграден в съответствие с европейските правила за държавните помощи, принципите на равнопоставеност, конкуренция и прозрачност. Публичните средства не могат да бъдат разпределяни по неясни критерии или чрез механизми, които създават необосновано предимство за определени икономически оператори. Необходимо е предварително да бъдат публикувани правилата, показателите за изпълнение, методиката за оценка и механизмите за последващ контрол.

Положителна е и заявената идея най-малко 50 процента от приходите от туристическия данък да бъдат насочвани към реклама и свързаност на местните дестинации. Но тук трябва да бъдем особено внимателни. Туристическият данък е приход на общините, а развитието на туризма не може да бъде сведено до рекламна дейност. Необходима е законодателна уредба, която да съчетае целевото използване на средствата с финансовата самостоятелност на местната власт и реалните нужди на туристическата инфраструктура.

Какъв е смисълът една община да инвестира повече в реклама, ако достъпът до туристическите обекти е затруднен, липсват паркинги, санитарна инфраструктура, указателни табели, поддържани обществени пространства и достатъчно услуги за посетителите? Туристът не купува рекламно послание. Той купува преживяване. И ако действителността не отговаря на обещанието, рекламата може да привлече първото посещение, но трудно ще осигури следващото.

Именно затова Българската асоциация за туризъм последователно защитава необходимостта от изграждане на туристически клъстери и единна национална политика за развитие на дестинациите. Това не означава създаването на поредната административна структура. Означава функционално обединяване на хотели, ресторанти, туроператори, транспортни компании, културни институции, земеделски производители, винарни, местни занаятчии и общини около общ туристически продукт.

България трябва да предлага цялостни преживявания. Един туристически маршрут може да съчетава културно-историческо наследство, местна кухня, вино, природни забележителности, занаяти и семейни места за настаняване. Така стойността на пътуването се разпределя между повече участници в местната икономика. Именно този модел може да превърне малките населени места от периферия на туристическата карта в реални икономически центрове.

Държави като Гърция вече поставят гастрономията, агротуризма и местната идентичност в центъра на туристическата си политика. България също разполага с огромен ресурс, но той често остава разпокъсан. Нашата страна няма нужда да копира механично чужди модели. Тя трябва да изгради собствена национална система, която да превърне българския вкус, традиции, история и природни дадености в разпознаваем международен продукт.

В многобройни мои публични позиции съм поставял въпроса за създаването на истински „Бранд България“. Не говоря за ново лого, рекламен клип или поредна кампания със срок от няколко месеца. Говоря за дългосрочна национална идентичност, зад която стоят държавата, общините, бизнесът и културните институции. България трябва да бъде представяна като дестинация за четири сезона, а не като страна, която продава предимно евтина лятна почивка.

Отделен въпрос е дали увеличеният бюджет предвижда достатъчно инструменти за повишаване качеството на туристическия продукт. Обявената Национална обсерватория за качеството и устойчивостта може да бъде полезна, ако се превърне в независим източник на измерими анализи и препоръки. Но създаването на нови консултативни или аналитични структури само по себе си не е реформа. Реформа ще има тогава, когато събраните данни започнат реално да влияят върху решенията за инвестиции, категоризация, инфраструктура и контрол.

Не по-малко важен е въпросът за кадрите. Липсата на квалифициран персонал, трудният достъп до работници от трети държави, административните срокове и сезонността продължават да ограничават развитието на бизнеса. Нито една рекламна кампания няма да компенсира трайно недостига на обслужващ персонал, квалифицирани готвачи, мениджъри и специалисти. Необходима е координирана политика между Министерството на туризма, образователните институции, Министерството на труда, Министерството на външните работи и компетентните органи по миграцията.

Трябва да обърнем внимание и на малките предприятия, които са основата на регионалния туризъм. Семейните хотели, къщите за гости, малките ресторанти, местните производители и организаторите на специализирани туристически преживявания невинаги разполагат с достатъчен административен и финансов капацитет. Те се нуждаят от предвидими правила, достъп до финансиране, облекчени процедури и реална възможност да бъдат част от националното туристическо предлагане.

Подкрепям и усилията за по-добра регулация на краткосрочното настаняване и свързване на туристическите регистри. Принципът трябва да бъде ясен: сходна стопанска дейност при съпоставими условия следва да се подчинява на съпоставими правила. Контролът обаче не трябва да създава нова административна тежест за коректния бизнес. Единен информационен портал, оперативна съвместимост на регистрите и координиран контрол биха били много по-ефективни от многократно изискване на една и съща информация от различни институции.

Особено важно е да не представяме планираните промени като вече осъществени. Механизмът за реклама и свързаност, реформата на туристическия данък, развитието на свързаните регистри и бъдещият Туристически гаранционен фонд имат различни правни и организационни предпоставки. Част от тях изискват законодателни изменения, допълнителни финансови разчети и работещи механизми за контрол. Докато тези условия не бъдат изпълнени, говорим за намерения и проекти, а не за завършена реформа.

Затова считам, че проектобюджетът за 2027 година трябва да бъде придружен от конкретна програма с измерими цели, публично отчитане и ясна отговорност. В края на бюджетната година обществото трябва да знае не само колко средства са изразходвани, а и колко нови туристически пазари са развити, какъв допълнителен приход е генериран, колко нови работни места са създадени и дали туристическата активност е станала по-равномерна през годината.

Необходимо е и да се оцени как допълнителните ресурси ще достигнат до регионите извън традиционните големи курорти. Ако новото финансиране води единствено до допълнителна концентрация на туристическите потоци в няколко познати дестинации, ще сме пропуснали възможността да използваме туризма като инструмент за регионално развитие.

България има нужда от последователна политика за инвестиции в туристическа инфраструктура, стимули за обновяване на местата за настаняване, развитие на здравен, културен, балнео, винен, гастрономически, поклоннически и селски туризъм. Необходимо е по-добро обвързване между държавния бюджет, европейското финансиране, общинските инвестиционни програми и частния капитал.

Като доктор по финанси считам, че един бюджет не може да бъде оценяван само по размера на увеличението. Качеството на публичното финансиране се измерва чрез ефективността на разходите, устойчивостта на резултатите и въздействието върху икономиката. В този смисъл 23,86 милиона евро могат да бъдат важен инструмент за развитие, но могат и да останат поредното увеличение на бюджетни пера, ако липсва цялостна стратегия за тяхното използване.

Искам ясно да подчертая, че критичният анализ не означава отрицание на предприетото от Министерството на туризма. Напротив. Увеличаването на финансовия ресурс е положителен сигнал и основа, върху която може да се надгражда. Усилията на министър Илин Димитров и неговия екип за осигуряване на по-голямо финансиране следва да бъдат оценени обективно. Но най-силната подкрепа за една добра инициатива е професионалното настояване тя да бъде реализирана правилно.

Българската асоциация за туризъм е готова да участва конструктивно в този процес със своите предложения за национални туристически клъстери, административно облекчаване, развитие на местните икономики, подобряване на качеството и по-ефективно партньорство между публичния и частния сектор.

Нашата цел не трябва да бъде просто през 2027 година да отчетем по-голям бюджет за туризма. Целта трябва да бъде след няколко години България да има по-конкурентоспособен туристически сектор, повече целогодишно заети предприятия, по-високи реални приходи и по-добре развити региони.

Защото истинският успех на една туристическа политика не е колко пари държавата е похарчила, а колко стойност е създала.

България има потенциала да бъде целогодишна туристическа дестинация от европейска величина. Време е този потенциал да се превърне в последователна национална политика, подкрепена с реални инвестиции, измерими резултати и обща отговорност.

Повече пари за туризма е добра новина. Повече стойност за България трябва да бъде истинската цел.