Гърция предприема нова стъпка в развитието на здравния и балнеоложкия туризъм, като насочва 19,7 млн. евро европейско финансиране към модернизацията на минералната инфраструктура. Средствата ще бъдат използвани за обновяване на съществуващи и изграждане на нови съоръжения, включително минерални бани, басейни, СПА центрове и инфраструктура за използване на лечебни природни ресурси. В същото време България, която разполага с едни от най-богатите минерални ресурси в Европа, продължава да има сериозни проблеми с амортизираната инфраструктура.
 
На 10 ноември 2026 г. Министерството на туризма на Гърция публикува ново решение по програмата „Модернизиране на съществуващи или създаване на нови съоръжения за балнеоложки туризъм“. Финансирането се осигурява чрез Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, а общият бюджет на поканата възлиза на 19,7 млн. евро.
Инициативата е част от усилията на южната ни съседка да разшири туристическия си продукт отвъд традиционните морски почивки и да превърне балнеоложкия и здравния туризъм в двигател за регионално икономическо развитие.
 
До 3 млн. евро за един проект
 
По програмата могат да кандидатстват общини и общински предприятия, държавни дружества, управляващи имоти, както и частни компании.
Основното изискване е съответният обект да използва официално признат лечебен природен ресурс – минерална вода, лечебна кал или пара. Стойността на допустимите проекти е между 200 000 и 3 млн. евро без ДДС.
 
Финансирането обхваща широк кръг дейности, свързани с изграждането и модернизацията на балнеоложката инфраструктура. Сред допустимите инвестиции са строителство, разширяване и обновяване на сгради, съблекални, санитарни помещения, пешеходни алеи, паркинги и открити спортни площадки. Предвидена е и възможност за реставрация на исторически сгради, използвани за балнеоложки цели.
 
Особено важен елемент е модернизацията на техническата инфраструктура. Европейските средства могат да бъдат използвани за изграждане и подмяна на тръбопроводи за добив, пренос и подаване на минерална вода, лечебна кал и пара.
Програмата допуска и закупуване на оборудване за балнеолечение и СПА процедури – минерални вани, басейни, масажни легла, хамами, сауни и апаратура за инхалации.
 
Сред приоритетите са създаването на достъпна среда за хора с увреждания, внедряването на електронни системи за резервации и въвеждането на сертификати за качество. Предвидени са и инвестиции в енергийна ефективност чрез фотоволтаични системи и термопомпи, включително геотермални решения.
 
Гърция иска да развива туризъм през цялата година
 
Основната цел на програмата е балнеоложките курорти да привличат посетители не само през активния летен сезон, а целогодишно. Това ще позволи на местните икономики да намалят зависимостта си от сезонния туризъм, да разкрият нови работни места и да привлекат допълнителни частни инвестиции.
 
Здравният, балнеоложкият и СПА туризмът имат потенциал да осигуряват постоянен поток от посетители, включително хора, търсещи профилактика, възстановяване, рехабилитация и уелнес услуги.
 
България разполага с огромен минерален ресурс, но инфраструктурата е амортизирана
 
На фона на гръцката инвестиционна програма отново възниква въпросът защо България не използва по-активно европейското финансиране за развитие на своята минерална инфраструктура, коментираха от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. "Страната ни разполага с изключително разнообразие от минерални води с различен химичен състав, температура и лечебни свойства. Те представляват значителен ресурс за развитието на здравен, балнеоложки и СПА туризъм", каза д-р Сийка Кацарова, председател на BUBSPA, която оглавява и Европейската СПА асоциация. Въпреки това голяма част от инфраструктурата за водовземане и пренос на минералните води е изградена още през 60-те години на миналия век. Съоръженията са силно амортизирани, а загубите на ценен минерален ресурс са сериозен проблем за редица населени места.
 
През последните години все повече минерални находища се предоставят за управление на общините, но много от местните власти не разполагат с необходимите финансови средства за рехабилитация на съществуващите съоръжения и изграждане на нови.
 
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм от години настоява за държавна подкрепа
 
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) многократно е поставял въпроса за необходимостта от създаване на целеви финансов механизъм за подпомагане на общините, които развиват здравен туризъм. Според Сийка Кацарова е необходимо да се осигурят средства както за рехабилитация на съществуващата минерална инфраструктура, така и за изграждане на нови съоръжения, които да позволят рационалното използване на природните ресурси.
 
Подобна програма би дала възможност на общините да възстановят обществените минерални бани, част от които са затворени или се намират в лошо техническо състояние. Тя би позволила и изграждането на съвременна инфраструктура около минералните извори, включително съоръжения за водоснабдяване, пречистване и ефективно използване на топлинната енергия, посочи Кацарова.
 
Особено голям потенциал има използването на минералните води за отопление на обществени сгради, хотели и други обекти, когато характеристиките на ресурса и техническите условия го позволяват. Това би могло да намали енергийните разходи на общините и да създаде допълнителни икономически ползи.
 
Минералните извори могат да съживят малките населени места
 
Инвестициите в минерална инфраструктура не са само въпрос на туризъм. Те имат пряко отношение към развитието на местните икономики, заетостта и качеството на живот, коментира още Сийка Кацарова. Модернизирането на минералните съоръжения може да привлече частни инвеститори, които да изграждат хотели, медицински СПА центрове, рехабилитационни комплекси и други туристически обекти. Това би създало нови работни места в малките населени места, би стимулирало местния бизнес и би позволило развитието на туризъм през всички сезони.
 
За много български общини минералните извори са сред най-ценните природни активи, но без модерна инфраструктура потенциалът им остава до голяма степен неизползван.
 
Ще последва ли България примера на Гърция?
 
Докато Гърция насочва близо 20 млн. евро европейски средства към минералните си курорти, България има възможност да разработи собствен механизъм за финансиране на подобни инвестиции.
 
Това би било особено важно за общините, които управляват минерални находища, но не разполагат с достатъчно средства за тяхното развитие, смята Сийка Кацарова. Въпросът вече не е дали България има потенциал за балнеоложки и здравен туризъм. Този потенциал е безспорен. Въпросът е кога държавата ще създаде необходимите условия, за да може минералното богатство да се превърне в реален икономически ресурс за регионите.
 
Примерът на Гърция показва един възможен модел – целево европейско финансиране, достъпно за общини, държавни предприятия и частни инвеститори, с ясна цел за модернизиране на инфраструктурата и развитие на целогодишен туризъм.
 
Мирослав Иванов