Повечето сдружения на туроператорите настояват служебният министър на туризма Евтим Милошев да изтегли проекта за промени в Закона за туризма, който е обявен за обществено обсъждане, и с който се цели създаването на Гаранционен фонд за защита на българските потребители при фалит на туристическа компания. В него ще правят вноски самите туроператори и той трябва да покрива евентуалните щети, докато сега се работи на принципа със застраховки, но те не обхващат целия риск на пътуващите. Изискването е на Европейския съюз и е залегнало в директивата за защита на потребителите при пакетни пътувания с туроператор, който им е продал общо самолетен билет (или друг транспорт), хотелско настаняване и трансфери. В момента само България няма такъв Гаранционен фонд от всички страни-членки.
„Проектът трябва да се изтегли и да се преработи“, заяви пред TravelNews Одисей Спасов, председател на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА). Според него се създават предпоставки за сив сектор, липса на контрол и размиване на отговорности. Същото очерта и Павлина Илиева, председател на Сдружението на туроператорите „Обединение Бъдеще за туризма“.
„Ако законът се приеме в този вид, ще се създаде един Франкенщайн, който ще отвори вратата за сивата икономика. По време на работните срещи с Министерството на туризма се обсъждаха различни варианти и модели на Гаранционния фонд. Представеният проект обаче не съдържа желаните от нас текстове, което ни разочарова и подкопа доверието ни в Министерството на туризма“, коментира Павлина Илиева. От организацията настояват за модела, който те са предложили, а именно да се правят вноски във фонда на базата сключен договор между туроператора и крайния клиент. Всеки трябва да бъде задължен да вписва договорите си във фонда и така ще подлежи на контрол, каза Илиева. Тя допълни, че ако няма клиент – физическо лице, тогава няма да се подава информация и да се внасят пари във фонда. Според нея изцяло в проекта лисва глава за контрол и контролен орган в бранша.
Павлина Илиева посочи, че вноската в Гаранционния фонд не трябва да бъде на база процент върху целия оборот на туроператора. При работа с оборот за бъдещ период много лесно могат да се манипулират данните с цел плащането на по-малки вноски. Това е предпоставка за бързо източване на фонда, както и за некоректно плащане от страна на туроператорите, обясни тя. Именно заради това от ОБТ настояват вноската към фонда да бъде процент от сумата на регистриран договор с клиент и той да получава сертификат, че неговата сума е обезпечена от Гаранционния фонд. Така всеки туроператор ще подписва договор с клиента и няма как да го скрие, защото потребителят ще го търси и изисква. По този начин всички туроператори, предлагащи пакети, ще трябва да са регистрирани и да участват в Гаранционния фонд. Така контролният орган ще бъде самият клиент, а не чиновници или администрация, защото той ще си търси сертифика, смята Илиева. А всички останали туроператори, които нямат договори с крайни клиенти, трябва да бъдат на отчетност във фонда, но няма да правят вноски до момента, в който не сключат такъв.
В проекта се предлага създаването на туроператор А и туроператор Б. Към първия ще се регистрират всички, които работят с крайни клиенти и ще правят вноски в Гаранционния фонд. Въвежда се нов правен субект – туроператор Б, който не работи с крайни клиенти. Той предлага и продава набор от туристически услуги или туристически пакети само на други търговци - туроператори или туристически организатори, с оглед включването им в техни туристически пакети, предлагани, продавани и осъществявани от страна на последните на и към пътуващи - крайни потребители, пише в проекта. Тези туроператори продават услуги на други компании и затова няма да са длъжни да правят вноски към новия гаранционен фонд. „Разбирам разграничаването, защото това са две различни дейности с едно и също име, но тези компании ще бъдат поставени в неравностойно положение“, каза Павлина Илиева. За Туроператор А са изброени много задължения, изисквания и наказания, докато за Туроператор Б няма никаква отчетност и контрол, а ще ползва облекчените данъци в туризма. Освен това никъде в проекта няма залегнали изисквания само за онлайн туроператори в новата реалност.
Председателят на Сдружение „Туризъм“ Венцислав Кръстев настоява туроператорите от тип Б също да имат задължения и да се осъществява контрол върху тях. „Има опасност повечето фирми да се пишат, че са Туроператор Б и не работят с крайни клиенти, за да не плащат вноски в Гаранционния фонд и съответно няма кой да ги контролира“, каза Кръстев. Той също е на мнение, че проектът трябва да се изтегли и преработи. И от това сдружение настояват туроператорите от тип А да плащат вноска във фонда на базата на продаден туристически пакет. Според Кръстев не трябва да бъде на базата процент от оборота, защото може фирмата да има приходи от различни дейности. Той даде за пример, че ако се продаде имущество или актив, не трябва да се взима този оборот при определянето на вноската.
Председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) Димитрина Горанова обясни, че различните дейности от продажбата на туристически пакет на краен клиент, няма да влизат в тази част от обората, за която ще се прави вноска в Гаранционния фонд. Организацията подкрепя внесения проект за създаването на фонда. Според нея разделянето на туроператорите на тип А и Б е дискутирано в работните срещи и всички са се съгласили. Тя се учудва, че сега нейните колеги са против. „Вноски във фонда ще правят само туроператорите, които продават туристически пакети. Ако клиент си е закупил само самолетен билет или хотелско настаняване, тогава компанията няма да подава отчет и внася пари във фонда“, коментира пред TravelNews Горанова.
Според нея има и някои пропуски в проекта, които са свързани с контрола, за което от АБТТА ще изпратят своята официална позиция и становище. „Трябва да се опише как се осъществява контролът и кой го извършва“, подчерта Димитрина Горанова. Първоначалната идея е била фондът да е изцяло частен и да се извършва контрол от бизнеса, но от АБТТА смятат, че на този етап с разединението в бранша, това няма как да се случи. Затова е по-добре да бъде под шапката на държавата в лицето на Министерството на туризма, защото тя ще гарантира парите на туроператорите и хората.
„Не знам чия идея е този идиотизъм като Туроператор А и Б и никъде го няма това с две отделни регистрации“, заяви Димитър Попов, председател на новата Българска асоциация за устойчив туризъм и управител на „Пингуин травъл“. Гаранционният фонд трябва да се интересува единствено от пакетите с директна продажба и това трябва да се отразява в справките, изпращани всяко тримесечие. И само от този оборот трябва да зависи размерът на банковата гаранция/обезпечението, обясни Попов. Според него никъде в законопроекта не е упоменат размерът на обезпечението и праговете, а това е най-важното. „Къде са финансовите показатели, от които зависят праговете за обезпеченията?“, попита той. Попов също е за оттеглянето и редакция на законопроекта.
Павлина Илиева допълни още, че са заложени прекалено големи глоби, но няма посочен контрол и контролен орган, които да следят за нередностите. По нейните думи, дори има и „смешни“ и нелогични текстове, че ако регистрацията на туроператора не е сложена на видно място в офиса, ще се налага глоба от 5 до 10 000 лв. Но за лице, което изпълнява туроператорска дейност без регистрация, глобата е по-ниска и започва от 2000 до 10 000 лв. Така се насърчава сивата икономика, смята още тя.
Зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева коментира, че до 2 септември 2024 г. се събират становищата на браншовите организации и на туроператорите. „Очакваме да внесат своите становища и предложения. Всичко ще бъде обсъдено с бизнеса и ще бъде отчетено всяко едно мнение преди внасянането за одобрение от Министерския съвет и Народното събрание“, каза пред TravelNews Ирена Георгиева.
За представителствата на големите европейски туроператори у нас няма основателна причина да влизат в новия гаранционен фонд, който трябва да защитава българските потребителите при фалит на туристическа компания. Тези туроператори продават услуги на други компании и затова няма да са длъжни да правят вноски към новия гаранционен фонд. Такива са например около 10 туроператора у нас, които са представителства на големите европейски концерни.
„Ние не можем да участваме в гаранционния фонд, защото не продаваме почивки и пакети на крайни клиенти. Създаването на новия фонд има за цел да защитава българите, когато пътуват с туроператор в страната или в чужбина“, заяви пред TravelNews Иван Грошев, председател на Асоциацията на инкаминг агенциите (AIA), която обединява точно тези туроператори. Реално те представят у нас германските концерни DER Touristik, Schauland reisen, Alltours, британския Jet2Holidays и регистрираната във Великобритания – Balkan Holidays UK. Самият Грошев е управител на МТС България, която компания представлява британския туроператор Jet2Holidays.
„Големите европейски туроператори си плащат вноските в гаранционен фонд или застраховки в техните страни и съответно с тях гарантират изпращането на туристите в чужбина, включително и в България. Те изцяло носят отговорност за клиентите си“, коментира Грошев. Според него представителствата им у нас посрещат туристите, за което получават комисионни. Те се занимават с настаняването на гостите, трансферите и екскурзиите, но цялата отговорност се носи от чуждите концерни. „Реално при проблеми, клиентите се обръщат за претенции и обезщетения към туроператора в тяхната страна, който ги е изпратил на почивка в България“, обясни Иван Грошев.
Мирослав Иванов
--230.webp)
--230.webp)