Шофирането в Ташкент е като прелистването на илюстрована книга за архитектура, изобилстваща с примери на съветски брутализъм, ориентализъм, модернизъм, футуризъм и неокласика. Чудесата се редят едно след друго, сградите в столицата на Узбекистан профучават пред погледа като въртележка за любителите на дизайна, пише CNN.
След като земетресение изравнява със земята голяма част от инфраструктурата му през 1966 г., Ташкент се превърна в лаборатория на урбанизма. В града пристигнаха множество архитекти, за да възстановят пътища, жилищни сгради, хотели, театри, търговски центрове, станции на метрото и множество публични сгради, като предлагаха различни подходи към прогресивното социалистическо живеене.
Днес новите забележителности, проектирани от компаниите на звездни архитекти като покойната Заха Хадид и Тадао Андо, са в процес на изграждане наред с „Олимпийския град“, включващ пет модерни спортни съоръжения за Азиатските младежки олимпийски игри през 2025 г. Извън столицата градовете Бухара, Самарканд и Хива включват редица стари „токи“ (покрити пазари), „мадраса“ (училища) и „каравансараи“ (ханове), построени за търговци, които са преминали по Пътя на коприната.
Сега правителството на узбекския президент Шавкат Мирзийоев влага ресурси, за да изтъкне богатото архитектурно наследство на страната като част от кампания за отваряне на бившата съветска република към света. Консервационните дейности в историческите обекти са основен приоритет.
„Като запазваме и съхраняваме тези неповторими архитектурни съкровища, поставяме Узбекистан в позицията на световна културна дестинация“, казва Гаян Умерова, президент на Узбекистанската фондация за изкуство и културно развитие, пред CNN. Инвестицията ще бъде изплатена „чрез нарастване на приходите от туризъм, създаването на работни места, вдъхването на нов живот на градовете и културно брандиране, както и чрез опазването и преосмислянето на наследството в новата ера, допълва тя.
Любов и омраза към брутализма
Преосмислянето на колективната идентичност буди притеснение за страна, която получи независимостта си от СССР едва през 1991 г. В Узбекистан, където 60% от населението е на възраст под 30 години, не всички харесват особено следите от съветското минало. Младите узбеки често избират да живеят в апартаменти в западен стил и посочват лъскавите кули в международния бизнес квартал, включително огромния Tashkent City Mall, като източници на гордост. Неизбежно модерните сгради от стъкло и стомана се сблъскват с програмите на привържениците на опазването на културното наследство. През 2017 г. разрушаването на емблематичния Дом на киното, на чието място трябва да се появи бизнес парк, накара защитниците на наследството да предприемат действия.
През последните три години Фондацията за изкуство и културно развитие е провела 10 изложби в 10 страни, включително в Лувъра в Париж и Триенале в Милано. Тя също така организира конференции, създаде приложението „Ташкент модернизъм“ и поръча издаването на книгата от 900 страници „Ташкент модернизъм XX/XXI“, основаваща се на старателни проучвания.
Гарата в Ташкент. Снимка: Pixabay.com
Ангажирането на влиятелни гласове извън Узбекистан да застанат зад нехаресвани местни съкровища в исторически план се оказа ефективно, казва Екатерина Головатюк, архитект от Милано, изследовател и съавтор на книгата.
Инфлуенсърите в социалните мрежи, които запознават последователите си с по-малко познати чудеса в Узбекистан, също помагат. „Това дава видимост на тази архитектура и я превръща в нещо като културен и артистичен продукт - нещо, за което не се замисляте, когато минавате покрай него всеки ден в града“, отбелязва Головатюк.
На фона на строителния бум в момента Узбекистан отново се превръща в магнит за прогресивни строителни идеи, както през 60-те и 70-те години на миналия век. Този път обаче най-важната тема е устойчивото развитие.
Ливанският архитект Ваел Ал Авар, който е един от кураторите на биенале в Узбекистан, казва, че старите градове в страната изобилстват със зелени решения. Сградите са отговорни за почти 40% от въглеродните емисии в света и Ал Авар отбелязва, че „стандартизацията и глобализацията в архитектурата“ са виновни за това. Той допълва, че съвременните бетонни сгради водят и до хомогенизация на небосводите в света. „За сметка на това сградите в Узбекистан са контекстуални. Те са създадени от местни общности, които познават времето и климата и ги вземат предвид, когато строят. Това е нещо, което загубихме“, отбелязва Ал Авар.
Повечето стари сгради в Узбекистан са естествено енергийно ефективни, казва Тахмина Турдиалиева, един от основателите на организацията Tatalab в Ташкент, имайки предвид историческите обществени сгради и жилища в градовете от Пътя на коприната в Узбекистан. „Много е приятно през лятото и сградите остават топли през зимата поради избора на строителни материали и добре проектирана циркулация на въздуха. Ако възприемем тези методи на пасивното проектиране, нямаме нужда от нови технологии, за да направим сградите по-устойчиви“, допълва тя.
„Съвременната архитектура в Узбекистан трябва да се основава на традиционни строителни материали като тухли и кал“, счита Турдиалиева. „Можем да изразим различни проекти с тези екологични материали и да запазим традициите. Смятам, че така изразяваме съвременния Узбекистан“, допълва тя.
Тази нова визия за съвременността намира отражение в Новия Ташкент, разширение с 20 хил. хектара на узбекистанската столица, което ще се превърне в средище за идеи за устойчиво проектиране. Например, печелившият проект на Zaha Hadid Architect за Международния научно-изследователски център „Алишер Навой“ използва тухли местно производство, за да постигне знаковите си авангардни структури.
Турдиалиева, която ръководи Узбекистанската асоциация на младите архитекти, допълва, че вниманието на света към проектите в Узбекистан може да вдъхнови следващото поколение архитекти в страната. „Може би това ще бъде начална точка, при която ще се обръща повече внимание на местните архитекти, за да развият по-добре потенциала си“, отбелязва тя.
--230.jpg)
