Град, намиращ се в Канада, но отчасти френско- и отчасти англоговорящ; морско пристанище, но намиращо се на 1600 километра от излаза на Атлантика; един от най-старите в Северна Америка, но същевременно бляскаво модерен - Монреал е пълен с противоречия, пише туристическият портал NasamNatam.com.
Като хибридна роза, той е взел най-доброто от два свята, но представлява и нещо много повече, защото от смесеното си наследство е изковал уникална красота и чар, които са изцяло негови. Застанете на Монт Роял и обходете с поглед прочутата гледка от върха: огледалните стъклени небостъргачи, широката река Сейнт Лорънс и Стария град, опасващ северния й бряг.
Френският изследовател Жак Картие застанал на това място през 1535 г., когато тази земя принадлежала на ирокезите, и останал толкова впечатлен, че го нарекъл Монт Роял - "Кралската планина" - в чест на своя крал Франсоа I. Французите основали търговска станция към 1611 г., а по-късно, през 1642 г. - и официална колония и католическа мисия, Форт Вил-Мари. Когато Британия влиза в конфликт с Франция по време на Седемгодишната война (1756- 1763 г.), европейското съперничество е пренесено и тук и през 1763 г. провинция Квебек става английско владение.
Френскоговорящите квебекци имат леко сприхаво отношение към британците и англоговоряща Канада и досега. Това се чувства и в Монреал, където напрежението е допринесло за индивидуалността на града. Днес той е 70% франкофонски, като по традиция булевард Сен-Лоран ("Главната улица") служи за гранична линия между двата езика, макар всъщност делението да е по-размито. Френското наследство ясно личи в речта и уличните табели, както и в мансардните покриви в парижки стил на обществените сгради от 19-и век като например кметството. Именно това наследство придава на Монреал репутацията на най-европейски град в Северна Америка. И все пак, това не е Франция на баретите и франзелите. Френският тук се говори с носов, дъвчащ акцент и уникален речник, който издава ранното откъсване от страната майка и е изпъстрен с англицизми: ("C"еst le fun!").
Популярната кухня притежава земна простота, с която монреалците доста се гордеят. "Пушеното месо" всъщност е еврейско ястие - сандвич с пушени говежди гърди и подправки; "пате шиноа" е пай с мляно месо и сладка царевица, гарниран с картофено пюре, докато "февз о лар"е ястие за закуска, приготвено от задушен боб, късчета бекон, лук и кленов сироп. А "путин" e най-прословутото от всички, представляващо чиния пържени картофи, залети със сос от месо и посипани с бучки от мек, бял чедър.
Днес 50 на сто от монреалците са двуезични (говорещи френски и английски), но етническата картина всъщност е доста по-пъстра благодарение на останалите общности: китайска, италианска, португалска, гръцка, еврейска, хаитянска, както и от страните на Близкия изток. Всъщност градът е станал космополитен, което до немалка степен се дължи и на изключителния календар от над двайсет фестивала, включително Международния джаз фестивал (един от най-големите в света), Комедийния фестивал и Световния кинофестивал. Може би климатът стимулира подобна буйна активност: зима, траеща от октомври до април и само кратко лято, от което да се възползваш.
Монреал е намерил изход, като си е изградил Подземен град ("Вил Сутерен"): 32 километра тунели и подлези, водещи към търговски центрове, галерии, музеи, хотели, метростанции и офиси. Музеите също не са за пренебрегване, като например "Поант-а-Калиер", построен върху археологическите останки на форта Вил-Мари, който разказва историята на Монреал. Но най-популярните атракции са Ботаническата градина и Инсектариума, Олимпийския парк, построен за игрите през 1976 г., Монреалския Биодом на мястото на стария олимпийски велодрум, в който са изложени четири американски екосистеми, както и Биосферата - музей, посветен на околната среда, намиращ се в най-големия геодезичен купол в света.
По време на Световното изложение от 1967 г. павилионът на САЩ представлява зрелищен геодезичен купол, проектиран от Ричард Бъкминстър Фулър. Той не е загубил нищо от атрактивността си през десетилетията и сега води нов живот като музей на околната среда, наречен "Монреалската биосфера".
Монреалци обичат заниманията на открито - един вид стратегия за оцеляване пред лицето на дългите зими. Мнозина се измъкват към вилите и езерата северно от града, но и за онези, които остават, има паркове и спортни съоръжения, които през зимата се превръщат в ски писти и ледени пързалки.
