Вече две години Катедра "Икономика на туризма" в УНСС активно работи за утвърждаването на България като дестинация за четири сезона, с фокус върху здравния, деловия и развлекателния туризъм. Домакинството на ЮНЕСКО щеше да бъде естествена стъпка в тази посока, но вместо това губим безценна възможност да утвърдим страната си като модерен и конкурентоспособен туристически център. "С огромно разочарование научаваме, че България се отказва от домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г. Това решение е не просто административен акт – то е стратегически пропуск с дългосрочни негативни последици за туристическия сектор, икономиката и националния имидж". Това изрази в своя позиция във фейсбук катедрата, която се ръководи от проф. Мариана Янева.
Вместо да затвърдим авторитета си на световната карта на културния и конгресния туризъм, ние доброволно се отказваме от една безценна възможност. Надяваме се, че в бъдеще подобни решения ще се вземат с дългосрочна визия за развитието на страната ни, коментират преподавателите.
Проф. Янева също изрази своята лична позиция: „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък”. Политическата ни неАктивност ще доведе до още подобни резултати, за голямо съжаление на всеки от нас, който в деловия живот е активен!", посочи тя.
Като представители на академичната общност в сферата на туризма, от Катедра "Икономика на туризма" виждат в това домакинство уникален шанс за:
✔ Позициониране на България като водеща културно-туристическа дестинация – ЮНЕСКО е институция, която оформя глобалните политики за опазване и популяризиране на културното наследство. България можеше да използва това домакинство за разширяване на списъка с обекти под закрилата на ЮНЕСКО и за популяризиране на малко познати, но значими културни и природни забележителности.
✔ Директни икономически ползи – Провеждането на подобен международен форум носи значителни приходи за конгресния и градския туризъм, хотелиерството, ресторантьорството, транспорта и свързаните индустрии. Хиляди делегати, медии и експерти щяха да посетят страната ни, което би дало силен тласък на местната икономика.
✔ Имидж и дългосрочна възвращаемост – Организирането на такова събитие щеше да укрепи позициите ни като престижна дестинация за международни конференции и бизнес форуми, отваряйки вратите за още подобни инициативи.
✔ Повишаване на инвестиционния интерес – Присъствието на високопоставени делегати, политици и международни организации щеше да даде възможност за нови бизнес партньорства, културни проекти и международни инвестиции в сферата на туризма и културното наследство.
✔ Привличане на вниманието към регионите – Освен София, домакинството можеше да бъде използвано за рекламиране на различни региони на страната, стимулирайки развитието на по-малко популярни туристически зони, креативния туризъм и устойчивите форми на пътуване.
✔ Популяризиране на нематериалното културно наследство – България има богат фолклор, традиции и занаяти, които можеха да получат международно признание, стимулирайки интереса към културния туризъм и традиционните индустрии.
Димо Христов
